1Dem Chorleiter. Nach der Weise Jedutuns. Ein Psalmlied von Asaf.2Ich schreie zu Gott, so laut ich kann. / Ich schreie zu Gott, dass er mich hört.3In meiner Not suche ich den Herrn. / Die ganze Nacht strecke ich die Hand nach ihm aus. / Ich finde einfach keinen Trost.4Denk ich an Gott, dann stöhne ich nur, / sinne ich nach, verlier ich den Mut. ♪5Meine Augenlider hältst du mir offen, / ich bin so verstört, dass ich nicht reden kann.6Ich denke über Früher nach, / die längst vergangenen Jahre,7an mein Saitenspiel in der Nacht. / Ich erwäge es im Herzen, / durchforsche es mit meinem Geist.8Wird der Herr denn für immer verwerfen? / Wird er nicht wieder gnädig sein?9Ist seine Güte für immer vorbei? / Gilt sein Versprechen in Zukunft nicht mehr?10Hat Gott vergessen, gnädig zu sein? / Hat er im Zorn sein Erbarmen versperrt? ♪11Da sagte ich: „Das ist mein Schmerz, / dass der Höchste sich jetzt anders verhält.“12Ich will mich erinnern an die Taten Jahwes, / an dein wunderbares Wirken von einst.13Ich will dein Handeln bedenken, / verstehen, was du bewirkst.14Alles, was du tust, ist heilig, Gott! / Wer ist ein so großer Gott wie du?15Du bist der Gott, der Wunder vollbringt! / Den Völkern hast du deine Macht gezeigt.16Dein Volk hast du mit starker Hand befreit, / die Nachkommen Jakobs und Josefs. ♪17Die Wassermassen sahen dich, Gott, / das Meer sah dich und erbebte. / Auch in seinen Tiefen tobte es.18Die Wolken gossen Regenfluten aus / und ließen den Donner erdröhnen. / Und deine Pfeile fuhren hin und her.19Dein Donner rollte im Wirbelsturm, / Blitze erhellten die Welt, / es zitterte und bebte die Erde.20Dein Weg führte durchs Meer, / dein Pfad durch mächtige Wasser. / Doch deine Spuren konnte niemand sehn.21Wie eine Herde hast du dein Volk geführt, / geleitet durch Mose und Aaron.
1На първия певец. По Йедутун[1]. Псалом на Асаф.2Моят глас е към Бога и ще викам; моят глас е към Бога и Той ще ме чуе.3В тежък за мене ден търся Господа и неуморно простирам нощем ръката си към Него, защото душата ми отказва да се утеши. (Ps 50,15; Ps 88,2; Jes 26,16)4Мисля за Бога и въздишам; размишлявам, но духът ми изнемогва.5Ти държиш очите ми отворени, безпокоя се и онемявам.6Премислям отминалите дни и годините на древните времена. (Ps 143,5)7Шептя песните си нощем; със сърцето си размислям и духът ми се пита:8„Завинаги ли ни отхвърли Господ и няма да ли бъде вече благосклонен? (Ps 74,1; Ps 89,47; Kla 3,22; Kla 3,31)9Завинаги ли спряха делата на Неговата милост, завинаги ли секна Неговото слово?10Забрави ли Бог да бъде милостив или в гнева Си се отказа от всички благодеяния?“ (Jes 63,15)11Тогава си казах: „Затова страдам аз, защото десницата на Всевишния се е отдръпнала.“ (Mal 3,6)12Ще си спомням делата Ти, Господи; всички онези древни дела ще припомням. (Ps 143,5)13Ще размишлявам над всичко, което си извършил, и ще вниквам във всички Твои дела.14Боже, Твоят път е свят. Кой бог е велик като нашия Бог? (Ps 89,7)15Ти си този Бог, Който прави чудеса. Ти показа на народите мощта Си.16Ти избави чрез десницата Си Своя народ, потомците на Яков и Йосиф. (Neh 1,10)17Водите Те видяха, Боже, водите Те видяха и се изплашиха, а бездните затрепериха. (Hab 3,10)18Небесата изляха порой и от облаците се чу глас, а Твоите стрели летяха навсякъде. (Ps 18,15; Ps 144,6)19Тътенът на Твоя гръм беше във вихрушката, светкавици осветяваха света, а земята трепереше и се тресеше. (2Mo 19,16; Ps 97,4)20Твоят път бе през морето и Твоите пътеки – през големите води. Твоите следи никой не видя. (Jes 43,16; Jes 51,10; Weis 14,3)21Ти водеше Своя народ като стадо чрез ръката на Мойсей и Аарон. (Ps 78,52; Jes 63,11; Mi 6,4)