1Ein Psalmlied von David.
Gebt Jahwe, ihr himmlischen Wesen, / gebt Jahwe Ehre und Macht!2Gebt Jahwe die Ehre, die ihm gebührt, / betet ihn an in heiliger Pracht.3Die Stimme Jahwes schallt über der Flut. / Der Gott der Herrlichkeit lässt Donner dröhnen, / Jahwe beherrscht das gewaltige Meer.4Die Stimme Jahwes voller Macht, / ist herrlich und furchtbar zugleich.5Die Stimme Jahwes spaltet mächtige Bäume, / Libanonzedern zersplittern vor ihm.6Der Libanon hüpft vor ihm wie ein Kalb, / wie ein junger Büffel springt der Hermon[1] auf.7Die Stimme Jahwes sprüht zuckende Flammen.8Die Stimme Jahwes lässt Wüsten erzittern. / Auch die Wüste von Kadesch[2] erbebt.9Die Stimme Jahwes wirbelt Eichen empor, / reißt ganze Wälder kahl. / Und in seinem Tempel ruft alles: „Ehre sei Gott!“10Jahwe thront über den Fluten, / er herrscht als ewiger König!11Seinem Volk verleiht er Kraft / und segnet es mit Frieden!
1-2Ще Те възхваля, Господи, задето ме въздигна и не остави враговете ми да тържествуват над мене. (2Sam 5,11; Ps 34,19)3Господи, Боже мой, виках към Тебе, и Ти ме изцели. (5Mo 32,39)4Господи, Ти изведе душата ми от ада и ме оживи, за да не сляза в гроба. (1Sam 2,6; Ps 85,13)5Пейте Господу, светии Негови, славете паметта на Неговата светиня, (Ps 96,12)6защото гневът Му е за миг, благоволението Му за цял живот: вечер настъпва плач, а сутрин – радост. (Jes 54,8)7И аз си думах в своята доброчестина: няма да се поколебая навеки. (Hi 29,18)8По благоволението Си, Господи, Ти укрепи моята планина; но скри лицето Си, и аз се смутих.9Тогава към Тебе, Господи, виках и Господа (моего) молих:10„каква полза от кръвта ми, кога сляза в гроба? ще Те слави ли прахът? ще възвестява ли той Твоята истина? (Ps 6,6; Jes 38,18)11Чуй, Господи, и помилуй ме; Господи, бъди ми помощник!“12И Ти обърна тъгата ми в ликуване, сне от мене вретището и ме препаса с веселие,13за да Те слави душата ми и да не замлъква. Господи, Боже мой, вечно ще Те славя! (Ps 15,5)