2 Царств 2

Новый Русский Перевод

от Biblica
1 Спустя время Давид спросил Господа: – Идти ли мне в какой-нибудь из городов Иудеи? Господь сказал: – Иди. Давид спросил: – Куда мне идти? – В Хеврон, – ответил Он.2 Давид поднялся туда и обе жены его: Ахиноамь из Изрееля и Авигайль, вдова Навала из Кармила.3 Еще Давид привел людей, которые были с ним, каждого вместе со своей семьей, и они поселились в городах Хеврона.4 Жители Иудеи пришли в Хеврон и помазали[1] там Давида царем над домом Иуды. Когда Давиду сказали, что жители Иавеша Галаадского похоронили Саула,5 он послал к ним вестников сказать: «Благословенны вы у Господа за то, что явили эту милость Саулу, вашему господину, похоронив его.6 Пусть же Господь явит вам милость и верность, и я также вознагражу вас за то, что вы сделали это.7 Итак, будьте сильны и доблестны, потому что Саул, ваш господин, мертв, а дом Иуды помазал меня царем над собой».8 Тем временем Авнер, сын Нира, начальник войска Саула, взял Иш-Бошета, сына Саула, и привел его в Маханаим.9 Он сделал его царем над Галаадом, ашуритами и Изреелем, а также над Ефремом, Вениамином и над всем Израилем.10 Иш-Бошету, сыну Саула, было сорок лет, когда он стал царем Израиля, и правил он два года. Но дом Иуды пошел за Давидом.11 Всего Давид был в Хевроне царем над домом Иуды семь лет и шесть месяцев.12 Авнер, сын Нира, вместе с людьми Иш-Бошета, сына Саула, покинул Маханаим и пошел к Гаваону.13 Иоав, сын Саруи, и люди Давида вышли и встретили их у гаваонского пруда. Те засели на одной стороне пруда, а эти – на другой.14 Авнер сказал Иоаву: – Пусть юноши встанут и сразятся перед нами. – Пусть встанут, – ответил Иоав.15 Юноши встали, и было отсчитано двенадцать вениамитян за Иш-Бошета, сына Саула, и двенадцать человек за Давида.16 Каждый из них схватил своего соперника за голову, вонзил ему в бок свой меч и пал вместе с ним. Вот почему это место в Гаваоне было названо Хелкаф Гаццурим[2].17 Битва в тот день была очень жестокой, и Авнер с воинами Израиля был разбит людьми Давида.18 Там были и три сына Саруи – Иоав, Авишай и Асаил. Асаил был быстроног, как дикая[3] газель.19 Он погнался за Авнером, не сворачивая ни вправо, ни влево от его следов.20 Авнер оглянулся назад и спросил: – Это ты, Асаил? – Да, я, – ответил он.21 Тогда Авнер сказал ему: – Поверни вправо или влево; схвати одного из юношей и возьми себе его оружие. Но Асаил, не останавливаясь, гнался за ним.22 Авнер вновь предостерег Асаила: – Прекрати гнаться за мной! Зачем мне убивать тебя? Как тогда я смогу посмотреть в глаза твоему брату Иоаву?23 Но Асаил не прекращал погоню. Тогда Авнер пронзил ему живот обратным концом своего копья, так, что оно вышло наружу у него через спину. Он упал и умер на месте. Каждый человек останавливался, поравнявшись с местом, где упал и умер Асаил.24 Но Иоав и Авишай преследовали Авнера, и на закате солнца они добрались до холма Амма, близ Гиаха, на дороге к гаваонской пустоши.25 Вениамитяне сплотились вокруг Авнера, объединились в одну группу и заняли место на вершине холма.26 Авнер закричал Иоаву: – Вечно ли будет разить меч? Разве ты не понимаешь, что конец будет горек? Сколько еще пройдет времени, прежде чем ты прикажешь своим людям прекратить преследовать их братьев?27 Иоав ответил: – Верно, как и то, что жив Бог, если бы ты не сказал, воины продолжали бы преследовать своих братьев до утра[4].28 Иоав затрубил в рог, и все воины остановились. Они больше не преследовали израильтян и не сражались.29 Всю эту ночь Авнер и его люди шли через Иорданскую долину. Они пересекли Иордан, прошли через весь Битрон[5] и пришли в Маханаим.30 Иоав вернулся после преследования Авнера и собрал всех своих людей. Кроме Асаила недосчитались девятнадцати воинов Давида.31 Слуги же Давида поразили триста шестьдесят человек вениамитян, которые были с Авнером.32 Они взяли Асаила и похоронили его в гробнице его отца в Вифлееме. Иоав же со своими людьми шел всю ночь и на рассвете прибыл в Хеврон.

2 Царств 2

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 След това Давид се допита до ГОСПОДА с думите: Да отида ли в някой от Юдовите градове? И ГОСПОД му отвърна: Иди. Давид пак попита: Къде да отида? А Той му каза: В Хеврон. (Суд 1:1; 1Цар 23:2; 1Цар 23:4; 1Цар 23:9; 1Цар 30:7; 1Цар 30:8; 1Цар 30:31; 2Цар 2:11; 2Цар 5:1; 2Цар 5:3; 3Цар 2:11)2 И така, Давид отиде там с двете си жени, езраелката Ахиноам и Авигея, бившата жена на кармилеца Навал. (1Цар 30:5)3 Давид заведе и мъжете, които бяха с него, всеки със семейството му. И се заселиха в хевронските градове. (1Цар 27:2; 1Цар 27:3; 1Цар 30:1; 1Пар 12:1)4 Тогава Юдовите мъже дойдоха и помазаха там Давид за цар над Юдовия дом. И известиха на Давид: Явис-галаадските мъже бяха, които погребаха Саул. (1Цар 31:11; 1Цар 31:13; 2Цар 2:11; 2Цар 5:5)5 Затова Давид прати хора до явис-галаадските мъже да им кажат: Благословени да сте от ГОСПОДА затова, че показахте тази благост към господаря си, към Саул, и го погребахте. (Руф 2:20; Руф 3:10; Пс 115:15)6 Сега ГОСПОД нека покаже и към вас милост и вярност. Така и аз ще ви въздам за тази добрина, понеже направихте това. (2Тим 1:16; 2Тим 1:18)7 И така, сега нека се укрепят ръцете ви и бъдете мъжествени; защото господарят ви Саул умря, а Юдовият дом помаза мене за цар.8 Обаче Авенир, Нировият син, Сауловият военачалник, взе Исвостей, Сауловия син, и го заведе в Маханаим, (1Цар 14:50)9 и го направи цар над Галаад, над асурците, над езраелците, над Ефрем, над Вениамин и над целия Израил10 (Исвостей, Сауловият син, беше на четиридесет години, когато стана цар над Израил и царува две години); но Юдовият дом последва Давид.11 А времето, през което Давид царува в Хеврон над Юдовия дом, беше седем години и шест месеца. (2Цар 5:5; 3Цар 2:11)12 И така, Авенир, Нировият син, и слугите на Исвостей, Сауловия син, отидоха от Маханаим в Гаваон. (Нав 18:25)13 Също и Йоав, Саруиният син, и Давидовите слуги излязоха и се срещнаха близо при гаваонския водоем; и едните седнаха от едната страна на водоема, а другите – от другата страна на водоема. (Иер 41:12)14 Тогава Авенир каза на Йоав: Нека станат сега момците да се поборят пред нас. И Йоав каза: Нека станат.15 И така, те станаха и преминаха, на брой дванадесет души от Вениамин, от страната на Исвостей, Сауловия син, и дванадесет от Давидовите слуги.16 Те хванаха всеки съперника си за главата и всеки заби меча си в ребрата на съперника си, и паднаха заедно; затова онова място бе наречено Хелкат-асурим[1], което е в Гаваон.17 В онзи ден сражението стана много ожесточено. И Авенир и Израилевите мъже бяха победени от Давидовите слуги.18 И там бяха тримата Саруини синове: Йоав, Ависей и Асаил. А Асаил бягаше бързо[2] като полска сърна. (1Пар 2:16; 1Пар 12:8; Пс 18:33; Песн 2:17; Песн 8:14)19 Асаил се спусна след Авенир; и като тичаше, не се отби нито надясно, нито наляво от преследването на Авенир.20 А Авенир погледна назад и каза: Ти ли си, Асаиле? А той отговори: Аз.21 Тогава Авенир му каза: Отбий се надясно или наляво, хвани някого от момците и вземи оръжието му. Но Асаил отказа да се отбие от преследването му.22 Авенир пак каза на Асаил: Спри да ме преследваш; защо да те поваля на земята? Тогава как ще погледна брат ти Йоав в лицето?23 Но той отказа да спре; затова Авенир го прободе в корема със задния край на копието си, така че копието излезе отзад. И Асаил падна там и умря на място. И всички, които идваха на мястото, където Асаил падна и умря, се спираха. (2Цар 3:27; 2Цар 4:6; 2Цар 20:10)24 А Йоав и Ависей преследваха Авенир. И слънцето залязваше, когато стигнаха до хълма Амма, който е срещу Гия, край пътя за гаваонската пустиня.25 Вениаминците, като се събраха около Авенир, съставиха една дружина и застанаха на върха на един хълм.26 Тогава Авенир извика към Йоав: Докога ще се изтребваме с мечове? Не знаеш ли, че сетнината ще бъде горчива? Кога ще кажеш на народа си да престане да преследва братята си?27 А Йоав отговори: Заклевам се в живота на Бога, че ако ти не беше предложил да се поборят момците, тогава още призори народът щеше да се оттегли от преследването на братята си. (2Цар 2:14; Прит 17:14)28 И така, Йоав засвири с тръбата и целият народ се спря, и не преследваха вече Израил, нито се биеха вече.29 Тогава Авенир и мъжете му вървяха през цялата онази нощ през полето, преминаха Йордан, пропътуваха целия Витрон и дойдоха в Маханаим.30 А Йоав се върна от преследването на Авенир; и като събра целия народ, видя, че от Давидовите слуги липсваха деветнадесет мъже и Асаил.31 Но Давидовите слуги бяха убили от вениаминците и от Авенировите хора триста и шестдесет мъже.32 И вдигнаха Асаил и го погребаха в бащиния му гроб, който беше във Витлеем. А Йоав и мъжете му, като вървяха цяла нощ, стигнаха в Хеврон около зазоряване.