от Biblica1Между домом Саула и домом Давида шла продолжительная война. Давид становился все сильнее и сильнее, а дом Саула все слабее и слабее.
Сыновья Давида
2В Хевроне у Давида родились сыновья. Его первенцем был Амнон, сын изреельтянки Ахиноамь;3вторым был Килеаб, сын Авигайль, вдовы Навала из Кармила; третьим – Авессалом, сын Маахи, дочери гешурского царя Талмая;4четвертым – Адония, сын Аггифы; пятым – Шефатия, сын Авиталы;5шестым – Итреам, сын жены Давида Эглы. Они родились у Давида в Хевроне.
Авнер переходит на сторону Давида
6Во время войны между домом Саула и домом Давида Авнер укреплял свое собственное положение в доме Саула.7У Саула была наложница по имени Рицпа, дочь Айя. Иш-Бошет сказал Авнеру: – Почему ты спишь с наложницей моего отца?8Авнер очень разгневался на слова Иш-Бошета и ответил: – Разве я – собачья голова, служащая на стороне Иудеи? Сегодня я верен дому твоего отца Саула и его семье и друзьям. Я не предал тебя Давиду. А ты сейчас обвиняешь меня в преступлении из-за этой женщины!9Так пусть же Бог сурово накажет[1] Авнера, если я не сделаю для Давида того, о чем клялся ему Господь,10– не заберу царство у дома Саула и не поставлю престол Давида над Израилем и Иудеей от Дана до Вирсавии.11Иш-Бошет не осмеливался далее говорить с Авнером, потому что испугался его.12Авнер отправил послов от своего лица сказать Давиду: «Чья эта земля? Заключи со мной союз, и я помогу тебе перетянуть на свою сторону весь Израиль».13Давид ответил: – Хорошо, я заключу с тобой союз. Но я требую от тебя одного: не приходи ко мне, если не приведешь с собой Михаль, дочь Саула, когда придешь увидеться со мной.14Затем Давид послал вестников к сыну Саула Иш-Бошету с требованием: «Дай мне мою жену Михаль, которую я взял себе за сто филистимских краеобрезаний».15Иш-Бошет отдал приказ, и ее забрали от ее мужа Фалтиила, сына Лаиша.16Но ее муж пошел вслед и плакал, идя за ней, всю дорогу до Бахурима. Авнер сказал ему: – Ступай домой! И тот возвратился.17Авнер совещался со старейшинами Израиля и сказал: – Некогда вы хотели поставить Давида своим царем.18Теперь сделайте это! Ведь Господь обещал Давиду: «Через Моего слугу Давида Я избавлю Мой народ Израиль от руки филистимлян и от руки всех его врагов».19Еще Авнер говорил лично с вениамитянами. После этого он пошел в Хеврон рассказать Давиду все, что готовы были сделать Израиль и весь дом Вениамина.20Когда Авнер, с которым было двадцать человек, пришел к Давиду в Хеврон, Давид устроил пир для него и для его людей.21Авнер сказал Давиду: – Позволь мне немедленно отправиться и собрать весь Израиль к господину моему царю, чтобы они заключили с тобой союз, а ты стал править надо всем, чего желает твое сердце. Давид отпустил Авнера, и он ушел с миром.
Убийство Авнера
22В это время люди Давида и Иоав вернулись из набега и принесли с собой богатую добычу. Но Авнера у Давида в Хевроне уже не было, потому что Давид[2] отпустил его, и он ушел с миром.23Когда пришли Иоав и с ним все воины, ему сказали, что Авнер, сын Нира, приходил к царю, царь отпустил его, и он ушел с миром.24Иоав пришел к царю и сказал: – Что ты сделал? Ведь к тебе приходил Авнер! Почему ты отпустил его? Теперь он ушел!25Ты же знаешь Авнера, сына Нира, – он приходил, чтобы обмануть тебя и выведать все, что ты делаешь и куда ты ходишь.26Иоав вышел от Давида, послал за Авнером вестников, и они вернули его от колодца Сира. Давид об этом не знал.27Когда Авнер вернулся в Хеврон, Иоав отвел его в сторону, в глубь ворот, словно для того, чтобы поговорить с ним наедине. И там, желая отомстить за кровь своего брата Асаила, Иоав поразил его в живот, и он умер.
Давид осуждает убийство и оплакивает Авнера
28После этого Давид, услышав о случившемся, сказал: – Я и мое царство навеки неповинны перед Господом в крови Авнера, сына Нира.29Пусть его кровь падет на голову Иоава и на весь дом его отца! Пусть дом Иоава никогда не остается без больного с гноящейся язвой или прокаженного[3], или опирающегося на костыль, или падающего от меча, или нуждающегося в пище.30(Иоав и его брат Авишай убили Авнера потому, что он убил их брата Асаила в битве при Гаваоне.)31Затем Давид сказал Иоаву и всем людям, которые были с ним: – Разорвите свои одежды, оденьтесь в рубище и плачьте над Авнером. Царь Давид сам пошел за похоронными дрогами.32Они похоронили Авнера в Хевроне, и царь громко плакал у могилы Авнера. Весь народ тоже плакал.33Царь оплакивал Авнера этой песней: «Разве должен был Авнер умереть подлой смертью?34Руки твои не были связаны, ноги твои не были скованы. Ты пал, как падают перед разбойниками». И весь народ заплакал над ним снова.35Затем все они пришли и убеждали Давида поесть, пока еще продолжался день, но Давид дал клятву, говоря: – Пусть Бог сурово накажет меня, если я поем хлеба или чего-нибудь еще прежде, чем зайдет солнце!36Весь народ заметил это и был этим доволен; да и все, что делал царь, нравилось всему народу.37Так в тот день весь народ и весь Израиль узнал, что царь не принимал никакого участия в убийстве Авнера, сына Нира.38И царь сказал своим людям: – Разве вы не понимаете, что сегодня в Израиле пал вождь и великий человек?39И сегодня, хотя я и помазанный царь, я слаб, а эти сыновья Саруи для меня слишком сильны. Пусть Господь воздаст делающему злое по злобе его!
2 Царств 3
Библия, ревизирано издание
от Bulgarian Bible Society1Войната между Сауловия дом и Давидовия дом продължи дълго време; и Давид непрестанно се усилваше, а Сауловият дом непрестанно отслабваше.2На Давид се родиха синове в Хеврон. Първородният му беше Амнон, от езраелката Ахиноам. (1Цар 25:43; 1Пар 3:1)3Вторият му – Хилеав[1], от Авигея, бившата жена на кармилеца Навал. Третият – Авесалом, син на Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай. (1Цар 27:8; 2Цар 13:37)4Четвъртият – Адония, син на Агита. Петият – Сефатия, син на Авитала. (3Цар 1:5)5И шестият – Итраам, от Давидовата жена Егла. Тези синове се родиха на Давид в Хеврон.6А докато продължаваше войната между Сауловия дом и Давидовия дом, Авенир поддържаше Сауловия дом.7Саул имаше наложница на име Ресфа, дъщеря на Айя. Исвостей каза на Авенир: Ти защо си лежал с бащината ми наложница? (2Цар 16:21; 2Цар 21:8; 2Цар 21:10)8Тогава Авенир много се разяри от думите на Исвостей и отговори: Кучешка глава ли съм аз откъм Юдовата страна? Днес показах благост към дома на баща ти Саул, към братята му и към приятелите му, като не те предадох в Давидовата ръка, и въпреки това ме обвиняваш днес за тази жена! (Втор 23:18; 1Цар 24:15; 2Цар 9:8; 2Цар 16:9)9Така да стори Бог с Авенир – да! – и повече да му прибави, ако не сторя за Давид, както ГОСПОД му се е клел, (Руф 1:17; 1Цар 15:28; 1Цар 16:1; 1Цар 16:12; 1Цар 28:17; 3Цар 19:2; 1Пар 12:23)10като направя да премине царството от Сауловия дом и като поставя Давидовия престол над Израил, както е и над Юда, от Дан до Вирсавее. (Суд 20:1; 2Цар 17:11; 3Цар 4:25)11И Исвостей не можеше вече да каже нито дума на Авенир, понеже се боеше от него.12Тогава Авенир изпрати хора до Давид да кажат от негово име: Чия е земята? Съобщението гласеше още: Сключи договор с мен; и, ето, моята ръка ще бъде с тебе, така че да доведа под твоята власт целия Израил.13А Давид отговори: Добре, аз ще сключа договор с тебе. Но едно нещо искам аз от тебе: няма да видиш лицето ми, ако не доведеш предварително Сауловата дъщеря Михала, когато дойдеш да ме видиш. (Быт 43:3; 1Цар 18:20)14И Давид прати хора до Сауловия син Исвостей да му кажат: Предай жена ми Михала, която съм взел за жена срещу сто филистимски краекожия. (1Цар 18:25; 1Цар 18:27)15И така, Исвостей прати и я взе от мъжа и Фалатиил, Лаисовия син. (1Цар 25:44)16Мъжът и дойде с нея и като вървеше, плачеше и я последва до Ваурим. Тогава Авенир му каза: Иди, върни се; и той се върна. (2Цар 19:16)17А Авенир влезе във връзка с Израилевите старейшини и каза: В миналото вие сте искали Давид да царува над вас;18сега направете това, защото ГОСПОД е говорил за Давид: Чрез ръката на слугата Си Давид ще избавя народа Си от ръката на филистимците и от ръката на всичките им неприятели (2Цар 3:9)19Авенир говори още и на вениаминците. Също Авенир отиде да говори и с Давид в Хеврон всичко, което беше угодно на Израил и на целия Вениаминов дом. (1Пар 12:29)20И така, Авенир дойде при Давид в Хеврон заедно с двадесет мъже. И Давид направи угощение за Авенир и за мъжете, които бяха с него.21Тогава Авенир каза на Давид: Ще отида и ще събера целия Израил при господаря си, царя, за да сключат завет с теб и да царуваш над всички според желанието на душата си. И Давид изпрати Авенир и той отиде с мир. (2Цар 3:10; 2Цар 3:12; 3Цар 11:37)22А Давидовите слуги и Йоав идваха от едно нашествие и носеха със себе си голяма плячка; но Авенир не беше с Давид в Хеврон, защото Давид го беше изпратил и Авенир си беше отишъл с мир.23След като Йоав дойде заедно с цялата войска, която беше с него, известиха на Йоав, че Авенир, Нировият син, е идвал при царя; и той го е изпратил и Авенир си е отишъл с мир.24Тогава Йоав влезе при царя и каза: Какво си направил? Авенир е идвал при тебе! Защо си го пуснал да си отиде?25Знаеш какъв е Авенир, Нировият син. Той е идвал, за да те измами, да научи влизането ти и излизането ти и да научи всичко, което правиш. (1Цар 29:6; Ис 37:28)26И Йоав, като излезе от Давид, прати хора след Авенир, които го върнаха от кладенеца Сира. Давид обаче не знаеше това.27И когато Авенир се върна в Хеврон, Йоав го отведе настрана в портата, уж за да му говори тайно. Там го удари в корема за кръвта на брат си Асаил. И Авенир умря. (3Цар 2:5; 3Цар 2:23; 3Цар 4:6; 3Цар 20:9; 3Цар 20:10)28А по-късно Давид, като разбра за това, каза: Невинен съм, аз и царството ми, пред ГОСПОДА до века за кръвта на Авенир, Нировия син.29Нека тя остане на Йоавовата глава и на целия му бащин дом. Нека не липсва от Йоавовия дом такъв, който има семетечение или е прокажен, или който се подпира на тояга, или пада от меч, или е лишен от хляб. (Лев 15:2; 3Цар 2:32; 3Цар 2:33)30Така Йоав и брат му Ависей убиха Авенир, защото беше убил брат им Асаил в сражението при Гаваон. (2Цар 2:23)31Тогава Давид каза на Йоав и на целия народ, който беше с него: Раздерете дрехите си и се препашете с вретище, за да плачете пред носилката с Авенир. И цар Давид вървеше след носилката. (Быт 37:34; Нав 7:6; 2Цар 1:2; 2Цар 1:11)32Погребаха Авенир в Хеврон; и царят плака силно над Авенировия гроб заедно с целия народ.33Царят плака над Авенир и каза: Трябваше ли Авенир да умре, както умира безумният? (2Цар 13:12; 2Цар 13:13)34Ръцете ти не бяха вързани, нито краката ти – сложени в окови. Както човек пада пред тези, които вършат неправда, така падна и ти. И целият народ плака дълго над него.35После целият народ дойде, за да предложат на Давид да се нахрани, докато още беше светло; но Давид се закле, като каза: Така да ми направи Бог – да! – и повече да прибави, ако вкуся хляб или каквото и да било, преди да залезе слънцето. (Руф 1:17; 2Цар 1:12; 2Цар 12:17; Иер 16:7)36И целият народ научи за това и го одобри, както одобряваха и всичко останало, което царят правеше.37Защото в онзи ден целият народ и целият Израил разбраха, че не беше заповядано от царя да бъде убит Авенир, Нировият син.38А царят каза на слугите си: Знайте, че велик военачалник падна днес в Израил!39Днес аз съм слаб, въпреки че съм помазан за цар; а тези мъже, Саруините синове, са много жестоки за мене. ГОСПОД да въздаде на злодееца според злодеянието му. (2Цар 19:7; 2Цар 19:13; 3Цар 2:5; 3Цар 2:6; 3Цар 2:33; 3Цар 2:34; Пс 28:4; Пс 62:12; 2Тим 4:14)