1После смерти Саула Давид вернулся, победив амаликитян, и пробыл в Циклаге два дня.2На третий день из лагеря Саула пришел человек в разорванной одежде, с пылью на голове. Придя к Давиду, он поклонился ему до земли.3– Откуда ты пришел? – спросил его Давид. – Я спасся из лагеря израильтян – ответил он.4– Что случилось? – спросил Давид. – Расскажи мне. Человек сказал: – Народ бежал с поля боя. Многие пали и умерли. Саул и его сын Ионафан мертвы.5Давид сказал юноше, который принес ему это известие: – Откуда ты знаешь, что Саул и его сын Ионафан мертвы?6– Я случайно оказался на горе Гильбоа, – сказал юноша, – и там был Саул, который опирался на свое копье, а колесницы и всадники приближались к нему.7Обернувшись назад и увидев меня, он позвал меня, и я сказал: «Что мне сделать?»8Он спросил меня: «Кто ты?» – «Амаликитянин», – ответил я.9Тогда он сказал мне: «Подойди и убей меня! У меня агония, но я еще жив».10Я подошел и убил его, потому что знал, что после своего поражения он не сможет жить. Я взял венец, который был у него на голове, и браслет с его руки и принес их сюда, к моему господину.11Тогда Давид и все, кто был с ним, разорвали на себе одежду.12Они рыдали, плакали и постились до вечера о Сауле, и о его сыне Ионафане, и о войске Господа, и о доме Израиля, потому что все они пали от меча.13Давид сказал юноше, который принес ему известие: – Откуда ты? – Я сын чужеземца – амаликитянина, – ответил он.14Давид сказал ему: – Как же ты не побоялся поднять руку, чтобы погубить Господнего помазанника?15Давид позвал одного из своих людей и сказал ему: – Подойди и убей его! Тот убил его, и он умер.16А Давид сказал, повернувшись к амаликитянину: – Твоя кровь на твоей голове. Ты сам свидетельствовал против себя, когда сказал: «Я убил Господнего помазанника».
Плач Давида о Сауле и Ионафане
17Давид оплакивал Саула и его сына Ионафана этой горестной песней18и приказал научить жителей Иудеи этой«Песне лука» (она записана в«Книге Праведного»[1]):19– Слава твоя, о Израиль, сражена на твоих высотах. Как пали могучие!20Не говорите об этом в Гате, не разглашайте на улицах Ашкелона, чтобы не радовались дочери филистимлян, чтобы не ликовали дочери необрезанных.21О горы Гильбоа, да не будет вам ни росы, ни дождя, ни щедрых полей[2]. Ведь там осквернен был щит могучих, щит Саула – не натираемый больше маслом.22От крови сраженных, от плоти могучих лук Ионафана не отворачивался, меч Саула не возвращался несыт.23Саул и Ионафан – столь любимы и чтимы при жизни, и в смерти не разлучились. Были они быстрее орлов, львов сильнее.24О, дочери Израиля, оплакивайте Саула, который одевал вас в роскошные алые наряды, который украшал ваши платья золотым убранством.25Как пали могучие в бою! Ионафан сражен на высотах твоих.26Я скорблю по тебе, Ионафан, брат мой, ты был мне очень дорог. Твоя любовь была для меня прекрасна, прекраснее любви женщин.27Как пали могучие! Погибло оружие брани!
1След смъртта на Саул, когато Давид се върна от поражението на амаличаните и беше престоял в Сиклаг два дни, (1Цар 30:17; 1Цар 30:26)2на третия ден дойде един човек от стана, от Саул, с раздрани дрехи и пръст на главата си. Като влезе при Давид, падна на земята и се поклони. (1Цар 4:12; 2Цар 4:10)3Давид му каза: Откъде идваш? А той му отговори: От Израилевия стан се отървах.4Давид го попита: Какво стана? Кажи ми. А той отвърна: Народът побегна от сражението и мнозина от народа паднаха мъртви. Умряха също и Саул и синът му Йонатан.5Тогава Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде знаеш, че Саул и синът му Йонатан са умрели?6Момъкът, който му разказа това, каза: Случайно се намирах на хълма Гелвуе и видях, че Саул се беше подпрял на копието си, а колесниците и конниците го застигаха. (1Цар 31:1; 1Цар 31:2)7И като погледна зад себе си, той ме видя и ме повика. Аз отговорих: Ето ме.8А той ми каза: Кой си ти? Отговорих му, че съм амаличанин.9Тогава ми каза: Застани, моля те, над мен и ме убий, защото ме обзе помрачение; понеже целият ми живот е още в мен.10И така, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, тъй като беше вече паднал. И взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук, при господаря си. (Суд 9:54)11Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра. Същото направиха и всички мъже, които бяха с него. (2Цар 3:31; 2Цар 13:31)12Жалиха, плакаха и постиха до вечерта за Саул и сина му Йонатан, за ГОСПОДНИЯ народ и за Израилевия дом затова, че бяха паднали от меч.13А Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде си ти? И той отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.14Тогава Давид му каза: Ти как не се убоя да вдигнеш ръка и да убиеш ГОСПОДНИЯ помазаник? (Чис 12:8; 1Цар 24:6; 1Цар 26:9; 1Цар 31:4; Пс 105:15)15И Давид повика един от момците и му заповяда: Пристъпи, нападни го. И той го порази и вестоносецът умря. (2Цар 4:10; 2Цар 4:12)16Давид му каза: Кръвта ти да бъде върху главата ти; защото думите ти свидетелстваха против тебе, като каза: Аз убих ГОСПОДНИЯ помазаник. (1Цар 26:9; 2Цар 1:10; 3Цар 2:32; 3Цар 2:33; 3Цар 2:37; Лк 19:22)
Оплаквателна песен на Давид за Саул и Йонатан
17След това Давид оплака Саул и сина му Йонатан с думите18(и заръча евреите да научат тази Песен на лъка; тя е написана в Книгата на Праведния): (Нав 10:13)19Славата ти, о, Израилю, е пронизана на опасните[1] места на полето ти! Как паднаха силните. (2Цар 1:27)20Не възвестявайте това в Гет, не го прогласявайте по улиците на Аскалон, за да не се зарадват филистимските дъщери, за да не се развеселят дъщерите на необрязаните. (Исх 15:20; Суд 11:34; Суд 16:23; 1Цар 18:6; 1Цар 31:4; 1Цар 31:9; Мих 1:10)21Хълми гелвуйски, да няма роса, нито дъжд на вас, нито ниви, доставяйки първи плодове за жертви; защото там беше захвърлен щитът на силните, щитът на Саул, като да не е бил той помазан с миро. (Суд 5:23; 1Цар 10:1; 1Цар 31:1; Иов 3:3; Иов 3:4; Иер 20:14)22От кръвта на убитите, от мазнината на силните лъкът Йонатанов не се връщаше назад и мечът Саулов не се връщаше празен. (1Цар 18:4)23Саул и Йонатан се обичаха и се разбираха през живота си и в смъртта си не се разделиха; по-леки бяха от орлите, по-силни от лъвовете. (Суд 14:18)24Израилеви дъщери, плачете за Саул, който ви обличаше в червено с украшения, който слагаше златни украшения по дрехите ви.25Как паднаха силните сред боя! Йонатан, поразен на опасните места на полето ти.26Прескръбен съм за теб, Йонатане, брате мой! Много скъп ми беше ти; твоята любов към мене беше чудесна, превъзхождаше любовта на жените. (1Цар 18:1; 1Цар 18:3; 1Цар 19:2; 1Цар 20:17; 1Цар 20:41; 1Цар 23:16)27Как паднаха силните и погинаха бойните оръжия! (1Цар 1:19)