1И было слово Самуила ко всему Израилю. В то время израильтяне выступили, чтобы сразиться с филистимлянами. Израильтяне разбили лагерь при Эвен-Езере, а филистимляне – при Афеке.2Филистимляне выставили свои силы навстречу Израилю, и в битве израильтяне были разбиты филистимлянами, которые убили на поле сражения около четырех тысяч человек.3Когда воины вернулись в лагерь, старейшины Израиля спросили: – Почему Господь предал нас сегодня поражению от филистимлян? Давайте принесем ковчег завета Господа из Шило, чтобы он[1] был с нами и спас нас от руки врагов.4Народ послал в Шило несколько человек, и они принесли ковчег завета Господа Сил, Который восседает на херувимах[2]. А двое сыновей Илия, Хофни и Пинехас, пришли вместе с ковчегом завета Бога.5Когда ковчег завета Господа прибыл в лагерь, все израильтяне подняли такой громкий крик, что земля откликнулась эхом.6Услышав шум восклицаний, филистимляне спросили: – Что значит весь этот крик в еврейском лагере? Узнав, что в лагерь доставлен ковчег завета Господа,7филистимляне испугались. – Бог пришел[3] в их лагерь, – говорили они. – Мы попали в беду! Ничего подобного до сих пор не случалось.8Горе нам! Кто избавит нас от руки Этого могучего Бога? Это же Тот Бог, Который поразил[4] египтян в пустыне всяческими наказаниями.9Крепитесь, филистимляне! Мужайтесь, чтобы не быть рабами у евреев, как они были у вас. Будьте мужественными и сражайтесь!10Филистимляне сразились, и израильтяне были разбиты, потерпев большое поражение. Все разбежались по своим шатрам. Израиль потерял тридцать тысяч пеших воинов.11Ковчег Бога был захвачен, а двое сыновей Илия, Хофни и Пинехас, погибли.
Смерть в доме Илия
12В тот же самый день один вениамитянин бежал с места сражения и пришел в Шило. Его одежды были разорваны, а голова покрыта пылью.13Когда он пришел, Илий сидел у обочины дороги и смотрел, потому что его сердце волновалось за ковчег Бога. Когда человек вошел в город и рассказал, что случилось, весь город поднял вопль.14Услышав вопль, Илий спросил: – Что это за шум? Человек поспешил прийти к Илию,15которому было девяносто восемь лет и чьи глаза померкли настолько, что он не мог видеть.16Он сказал Илию: – Я только что пришел с места сражения; я бежал оттуда сегодня. Илий спросил: – Что случилось, мой сын?17Вестник ответил: – Израиль бежал перед филистимлянами, войско понесло тяжелые потери. Двое твоих сыновей, Хофни и Пинехас, мертвы, а ковчег Бога захвачен.18Когда он упомянул о ковчеге Бога, Илий упал навзничь со своего сиденья у ворот. Он сломал себе шею и умер, потому что был стар и грузен. Он был судьей в Израиле сорок лет.19Его невестка, жена Пинехаса, была тогда беременна и скоро должна была родить. Когда она услышала о том, что ковчег Бога захвачен, а ее свекор и муж умерли, она согнулась от боли, потому что у нее начались схватки, и родила.20Когда она умирала, женщины, которые ухаживали за ней, говорили: – Не бойся; ты родила сына. Но она не отвечала и ни на что не обращала внимания.21Она назвала мальчика Ихавод[5], говоря: «Слава покинула Израиль», – потому что ковчег Бога был захвачен, а ее свекор и муж погибли.22Она сказала: – Слава покинула Израиль, потому что ковчег Бога захвачен.
1В това време Израил беше във война с филистимците и разположи стан близо до Евен-езер; а филистимците разположиха стан в Афек. (1Цар 5:1; 1Цар 7:12)2И филистимците се опълчиха против Израил; и когато започна битката, Израил се разбяга пред филистимците и около четири хиляди мъже бяха убити на полесражението.3А когато народът се върна в стана, Израилевите старейшини казаха: Защо ни порази ГОСПОД днес пред филистимците? Нека донесем тук ковчега за плочите на ГОСПОДНИЯ завет от Сило, така че, като дойде сред нас, да ни избави от ръката на неприятелите ни.4И така, народът изпрати вестоносци в Сило и донесоха оттам ковчега на завета на ГОСПОДА на Силите, Който обитава между херувимите. И двамата Илийеви сина, Офний и Финеес, бяха там с ковчега на Божия завет. (Исх 25:18; Исх 25:22; Чис 7:89; 2Цар 6:2; Пс 80:1; Пс 99:1)5След като ковчегът на ГОСПОДНИЯ завет дойде в стана, целият Израил извика със силен глас, така че земята проехтя.6А филистимците, като чуха шума от викането, си казаха: Какво значи това шумно и силно викане в стана на евреите? И научиха, че ГОСПОДНИЯТ ковчег дошъл в стана.7Тогава филистимците се уплашиха, защото си казваха: Бог е дошъл в стана. Горко ни! Защото такова нещо не е ставало досега.8Горко ни! Кой ще ни избави от ръката на тези мощни богове? Тези са боговете, които поразиха египтяните с всякакъв вид напасти в пустинята.9Укрепете се, филистимци, бъдете мъжествени, за да не станете слуги на евреите, както те станаха на вас! Бъдете мъжествени и се бийте с тях. (Суд 13:1; 1Кор 16:13)10Тогава филистимците влязоха в бой; Израил беше поразен и всеки побегна в шатъра си. Стана голямо поражение, паднаха тридесет хиляди пешаци от Израил (Лев 26:17; Втор 28:25; 1Цар 4:2; Пс 78:9; Пс 78:62)11и Божият ковчег беше пленен; а двамата Илийеви сина, Офний и Финеес, бяха убити. (1Цар 2:32; 1Цар 2:34; Пс 78:61; Пс 78:64)
Смъртта на Илий
12Тогава един човек от Вениамин се завтече от битката и в същия ден отиде в Сило, с раздрани дрехи и с пръст на главата си. (Нав 7:6; 2Цар 1:2; 2Цар 13:19; 2Цар 15:32; Неем 9:1; Иов 2:12)13И като стигна, ето, Илий седеше на стола си край пътя и пазеше, защото сърцето му трепереше за Божия ковчег. И когато човекът дойде в града и извести това, целият град извика. (1Цар 1:9)14А Илий, като чу виковете, каза: Какво значи този шум и глъч? И човекът дойде бързо и извести на Илий.15Илий беше тогава на деветдесет и осем години; очите му бяха отслабнали и не можеше да вижда. (1Цар 3:2)16Човекът каза на Илий: Аз идвам от сражението; днес избягах от битката. Илий попита: Какво стана, сине мой? (2Цар 1:4)17И вестоносецът отговори: Израил побегна пред филистимците. При това стана голямо поражение между народа, освен това и двамата ти сина Офний и Финеес умряха и Божият ковчег е пленен.18А щом спомена за Божия ковчег, Илий падна от стола по гръб край портата, вратът му се пречупи и умря; защото беше стар и тежък човек. Той съди Израил четиридесет години.19А снаха му, Финеесовата жена, която беше в напреднала бременност, щом чу известието, че Божият ковчег бил пленен и че свекърът и и мъжът и умрели, преви се и роди, защото болките и я хванаха.20И като умираше, жените, които стояха около нея, и казаха: Не бой се, защото си родила син. Но тя не отговори, нито обърна внимание. (Быт 35:17)21Тя нарече детето Ихавод[1], като казваше: Славата се изгуби от Израил (защото Божият ковчег бил пленен и защото свекърът и и мъжът и умрели); (1Цар 14:3; Пс 26:8; Пс 78:61)22каза също: Славата се изгуби от Израил, защото Божият ковчег беше пленен.