1 Царств 5

Новый Русский Перевод

от Biblica
1 Захватив ковчег Бога, филистимляне принесли его из Эвен-Езера в Ашдод.2 Затем они внесли ковчег в храм Дагона[1] и поставили около Дагона.3 Когда жители Ашдода встали на другой день рано утром, Дагон, упавший лицом на землю, лежал перед ковчегом Господа! Они подняли Дагона и вернули на прежнее место.4 Но на следующее утро, когда они встали, Дагон опять лежал лицом на земле, перед ковчегом Господа! Его голова и руки были отломаны и валялись на пороге, целым осталось лишь туловище.5 Вот почему до сегодняшнего дня ни жрецы Дагона, ни входящие в его храм в Ашдоде не наступают на порог, где он лежал.6 Господь сурово наказал жителей Ашдода и его окрестностей[2], наслав на них опустошение[3] и поразив их наростами[4].7 Когда жители Ашдода увидели то, что происходит, они сказали: – Ковчег израильского Бога не должен находиться здесь у нас, потому что гнев Его против нас и нашего бога Дагона страшен.8 Они созвали всех филистимских правителей и спросили их: – Что нам делать с ковчегом израильского Бога? Жители Гата ответили: – Пусть ковчег израильского Бога переправится в Гат. И переправили ковчег Бога Израиля.9 Но после того, как они переправили его в Гат, рука Господа обратилась и против этого города, приведя его в великий ужас. Он поразил жителей города, молодых и старых, наростами.10 И они отослали ковчег Бога в Экрон. Когда ковчег Бога вносили в Экрон, жители кричали: – Ковчег израильского Бога принесли к нам, чтобы погубить нас и наш народ!11 Они созвали всех филистимских правителей и сказали: – Отошлите ковчег израильского Бога! Пусть он вернется на свое место, иначе он[5] умертвит нас и наш народ. Смерть наполнила тот город ужасом. Божий гнев на него был очень страшен.12 Те, кто не умер, были поражены наростами, и вопль города доходил до небес.

1 Царств 5

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 А филистимците, като плениха Божия ковчег, го занесоха от Евен-езер в Азот. (1Цар 4:1; 1Цар 7:12)2 И филистимците взеха Божия ковчег и го внесоха в храма на Дагон, и го поставиха до Дагон. (Суд 16:23)3 А на следващия ден, когато азотяните станаха рано, видяха, че Дагон беше паднал с лицето си към земята пред ГОСПОДНИЯ ковчег. И взеха Дагон и го поставиха на мястото му. (Ис 19:1; Ис 46:1; Ис 46:2; Ис 46:7)4 И на другия ден, като станаха рано сутринта, ето, Дагон пак беше паднал с лицето си към земята пред ГОСПОДНИЯ ковчег, като главата на Дагон и двете длани на ръцете му бяха отсечени върху прага. Само тялото на Дагон беше останало. (Иер 50:2; Иез 6:4; Иез 6:6; Мих 1:7)5 (Затова нито Дагоновите жреци, нито някой от онези, които влизат в храма на Дагон, не стъпват на прага му[1] в Азот и до днес.) (Соф 1:9)6 Но ръката на ГОСПОДА натежа над азотците и Той ги изтреби, и порази с хемороиди тях, Азот и околностите му. (Исх 9:3; Втор 28:27; 1Цар 5:7; 1Цар 5:11; 1Цар 6:5; Пс 32:4; Пс 78:66; Деян 13:11)7 След като азотските мъже видяха, че работата е такава, казаха: Ковчегът на Израилевия Бог няма да стои между нас, защото ръката Му тежи върху нас и върху бога ни Дагон.8 Затова пратиха и събраха всички филистимски началници и им казаха: Какво да направим с ковчега на Израилевия Бог? А те отговориха: Ковчегът на Израилевия Бог нека бъде пренесен в Гет. И така, пренесоха ковчега на Израилевия Бог в Гет.9 Но като го пренесоха, ръката на ГОСПОДА се повдигна против града с голямо поражение. Той порази градските мъже от малък до голям и по тях избухнаха хемороиди. (Втор 2:15; 1Цар 5:6; 1Цар 5:11; 1Цар 7:13; 1Цар 12:15; Пс 78:66)10 Затова те пратиха Божия ковчег в Акарон. А като пристигна Божият ковчег в Акарон, акаронците извикаха: Донесоха ковчега на Израилевия Бог при нас, за да изтреби нас и народа ни.11 И така, пратиха да съберат всички филистимски началници и им казаха: Изпратете обратно ковчега на Израилевия Бог и нека се върне на мястото си, за да не изтреби нас и народа ни; защото имаше смъртоносно поражение по целия град. Божията ръка тежеше върху тях твърде много. (1Цар 5:6; 1Цар 5:9)12 А мъжете, които не умряха, бяха поразени с хемороиди; и викът от града се издигна до небето.