1Саул повелел своему сыну Ионафану и всем слугам убить Давида. Но Ионафан был очень привязан к Давиду2и предупредил его: – Мой отец Саул ищет возможности убить тебя. Завтра утром берегись; спрячься в укрытии и оставайся там.3Я выйду в поле и встану рядом с отцом там, где будешь ты; я буду говорить с ним о тебе и перескажу тебе все, что узнаю.4Ионафан говорил своему отцу Саулу о Давиде только хорошее и сказал ему: – Пусть царь не грешит против своего слуги Давида, потому что Давид не согрешил против тебя и потому что своими делами он сослужил тебе большую службу.5Он рисковал жизнью, когда сразил филистимлянина. Господь одержал для всего Израиля великую победу, и ты радовался, видя это. Зачем тебе грешить против невиновного человека, убив Давида без всякой причины?6Саул послушался Ионафана и дал клятву: – Верно, как и то, что жив Господь, Давид не будет предан смерти.7Ионафан позвал Давида и передал ему весь разговор. Он привел его к Саулу, и Давид остался у Саула, как и прежде.
Побег Давида
8Опять началась война, и Давид вышел сражаться с филистимлянами. Он нанес им такое поражение, что они бежали от него.9Злой дух от Господа напал на Саула, когда тот сидел у себя дома с копьем в руках, а Давид играл на арфе.10Саул попытался пригвоздить Давида к стене своим копьем, но Давид увернулся от него, и копье вонзилось в стену. В ту ночь Давид убежал и спасся.11Саул послал людей в дом Давида, чтобы выследить и убить его утром. Но Михаль, жена Давида, предупредила его: – Если сегодня вечером ты не спасешься бегством, завтра тебя убьют.12Михаль спустила Давида через окно, и он убежал и спасся.13Тогда Михаль взяла истукан[1], положила его на кровать, накрыла ему голову покрывалом[2] из козьей шерсти и закутала его одеждой.14Когда Саул прислал людей, чтобы схватить Давида, Михаль сказала: – Он болен.15Тогда Саул послал людей посмотреть на Давида и сказал им: – Принесите его ко мне прямо на постели, чтобы я убил его.16Но когда те пришли, они обнаружили в постели истукан, а на голове у него – покрывало из козьей шерсти.17Саул сказал Михаль: – Зачем ты обманула меня и отпустила моего врага, чтобы он спасся? Михаль ответила ему: – Он сказал мне: «Отпусти меня, или я убью тебя!»
Саул у пророков в Раме
18Когда Давид убежал и спасся, он пришел к Самуилу в Раму и рассказал ему все, что сделал Саул. После этого они с Самуилом ушли в Найот и оставались там.19Саула известили: «Давид в Найоте, в Раме»,20и он послал людей, чтобы схватить его. Но когда они увидели группу пророков, которые пророчествовали[3], и Самуила, который возглавлял их, Дух Божий сошел на людей Саула, и они также стали пророчествовать.21Саулу сказали об этом, и он послал еще людей, но и они также стали пророчествовать. Саул послал людей в третий раз, но и те стали пророчествовать.22Наконец, он сам отправился в Раму и пришел к огромному колодцу в Сеху. Он спросил: – Где Самуил и Давид? – Они в Найоте, в Раме, – ответил ему кто-то.23Саул пошел в Найот в Раме. Но Дух Божий сошел и на него, и он шел, пророчествуя, пока не пришел в Найот.24Он снял одежду и также стал пророчествовать перед Самуилом. Он лежал обнаженным весь день и всю ночь. Вот почему люди говорят: «Разве и Саул среди пророков?»
1Между това Саул каза на сина си Йонатан и на всичките си служители да убият Давид.2Но Сауловият син Йонатан се радваше на успеха на Давид и му казваше: Баща ми Саул търси начин да те убие. Пази се до утре, стой на тайно място и се крий. (1Цар 18:1)3Аз ще изляза и ще застана при баща си на нивата, където ще бъдеш ти, и ще говоря с баща си за теб. Ако разбера нещо, ще ти известя.4И Йонатан говори добре за Давид на баща си Саул, като му каза: Да не съгреши царят против слугата си, против Давид, понеже той не е съгрешил пред теб и делата му са били много полезни за тебе. (Быт 42:22; Пс 35:12; Пс 109:5; Прит 17:13; Прит 31:8; Прит 31:9; Иер 18:20)5Той изложи живота си на опасност и уби филистимеца Голиат, и ГОСПОД извърши голямо избавление за целия Израил. Ти видя това и се зарадва. Защо сега искаш да съгрешиш против невинна кръв, като убиеш Давид без причина? (Суд 9:17; Суд 12:3; 1Цар 11:13; 1Цар 17:49; 1Цар 17:50; 1Цар 20:32; 1Цар 28:21; 1Пар 11:14; Пс 119:109; Мф 27:4)6И Саул послуша Йонатановите думи и се закле в живота на ГОСПОДА: Давид няма да бъде убит.7Тогава Йонатан извика Давид и му каза за всичко това. И Йонатан доведе Давид при Саул; и той стоеше в присъствието му, както преди. (1Цар 16:21; 1Цар 18:2; 1Цар 18:13)8След това пак избухна война. Давид излезе и се би с филистимците, и ги унищожи с голямо клане, и те бягаха пред него.9А злият дух от ГОСПОДА отново дойде върху Саул, докато седеше в къщата си с копието си в ръка. А Давид свиреше. (1Цар 16:14; 1Цар 18:10; 1Цар 18:11)10И Саул поиска да прикове Давид с копието до стената; но той избяга от Сауловото присъствие и Саул заби копието си в стената. А Давид побегна и се избави през онази нощ.11Тогава Саул изпрати хора в дома на Давид, за да го дебнат и да го убият на сутринта. А Михала, жената на Давид, му каза за това: Ако не бягаш за живота си тази нощ, утре ще бъдеш убит. (Пс 59:1)12И Михала спусна Давид през прозореца; така той избяга и се избави. (Нав 2:15; Деян 9:24; Деян 9:25)13Тогава Михала взе един домашен идол и го сложи на леглото; постави под главата му възглавница от козина и го покри с дреха.14И когато Саул прати хора, за да хванат Давид, тя каза: Болен е.15Но Саул пак прати слугите си, за да видят Давид, като им заповяда: Донесете ми го с леглото, за да го убия.16А когато те влязоха, видяха, че домашният идол беше на леглото с възглавница от козина под главата му.17Тогава Саул каза на Михала: Защо ме излъга така и остави врага ми да се отърве? А Михала отговори на Саул: Давид ми каза: Пусни ме, иначе ще те убия! (2Цар 2:22)18Така Давид избяга и се отърва; и дойде при Самуил в Рама и му разказа всичко, което му беше сторил Саул. Тогава Давид и Самуил отидоха и се преместиха в Нават.19След това известиха на Саул, че Давид е в Нават в Рама.20И Саул прати хора да хванат Давид; но като видяха групата на пророците, че пророкуваха със Самуил, който началстваше над тях, Божият Дух дойде на Сауловите пратеници и пророкуваха и те. (Чис 11:25; 1Цар 10:5; 1Цар 10:6; Иоил 2:28; Ин 7:32; Ин 7:45; 1Кор 14:3; 1Кор 14:24; 1Кор 14:25)21След като това беше съобщено на Саул, той прати още хора; но и те пророкуваха. И пак, за трети път, Саул прати хора; но и те пророкуваха.22Тогава самият той отиде в Рама; и като стигна до големия кладенец в Сокхо, попита: Къде са Самуил и Давид? И казаха: Те са в Нават в Рама.23И Саул тръгна към Нават в Рама; и Божият Дух дойде и на него и като вървеше по пътя, пророкуваше, докато стигна в Нават в Рама. (1Цар 10:10)24Съблече и той дрехите си и пророкуваше и той пред Самуил, и лежеше гол през целия онзи ден и цялата онази нощ, затова казват: И Саул ли е между пророците? (1Цар 10:11; 2Цар 6:14; 2Цар 6:20; Ис 20:2; Мих 1:8)