Битие 42

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society

Йосифовите братя отиват за жито в Египет

1 А когато Яков видя, че в Египет се намира жито, каза на синовете си: Защо се гледате един друг? (Д А 7:12) 

2 Каза още: Ето, чух, че в Египет има жито; слезте там и ни купете оттам, за да живеем и да не измрем. (Бит 43:8; Пс 118:17; Ис 38:1) 

3 Тогава десетимата Йосифови братя слязоха да купят жито от Египет. 

4 А Яков не изпрати Вениамин, Йосифовия брат, заедно с братята; защото казваше: Да не би да му се случи нещастие. (Бит 42:38) 

5 И така, между онези, които идваха, дойдоха и синовете на Израил да купят, защото имаше глад и в ханаанската земя. (Д А 7:11) 

6 А понеже Йосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всички хора от онази земя, затова братята на Йосиф, като дойдоха, му се поклониха с лицата си до земята. (Бит 37:7; Бит 41:41) 

7 А Йосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори като чужд на тях, говореше им грубо и им каза: Откъде идвате? А те отговориха: От ханаанската земя, за да купим храна. 

8 (А при все че Йосиф позна братята си, те не го познаха.) 

9 Тогава Йосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, им каза: Вие сте шпиони; дошли сте да търсите слабите места на тази земя. (Бит 37:5; Бит 37:9) 

10 А те му отвърнаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна. 

11 Ние всички сме синове на един човек, честни хора сме, слугите ти не са шпиони. 

12 Но той им каза: Не, дошли сте да търсите слабите места на земята. 

13 А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в ханаанската земя; най-младият е днес при баща ни, а единия го няма. (Бит 37:30; Бит 44:20; П Ер 5:7) 

14 И Йосиф им каза: Това е, което имах предвид, когато казах: Шпиони сте. 

15 Ето как ще бъдете изпитани: Заклевам се в името на фараона, няма да излезете оттук, ако не дойде и по-младият ви брат тук. (1 Цар 1:26; 1 Цар 17:55) 

16 Пратете един от вас да доведе брат ви; а вие ще останете затворени, докато се проверят думите ви дали говорите истината; и ако не, заклевам се в името на фараона, наистина вие сте шпиони. 

17 И ги постави под стража за три дни. 

18 А на третия ден Йосиф им каза: Това направете и ще живеете, защото аз се боя от Бога: (Лев 25:43; Неем 5:15) 

19 Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си домове, 

20 пък ми доведете най-младия си брат; така ще се докаже, че думите ви са истина, и вие няма да умрете. И направиха така. (Бит 42:34; Бит 43:5; Бит 44:23) 

21 Те си казаха един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, че видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна това бедствие. (Йов 36:8; Йов 36:9; Пр 21:13; Ос 5:15; Мт 7:2) 

22 А Рувим им отговори: Не ви ли говорих тези думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова вижте, кръвта му се изисква. (Бит 9:25; Бит 37:21; 3 Цар 2:32; 2 Лет 24:22; Пс 9:12; Лк 11:50; Лк 11:51) 

23 А те не знаеха, че Йосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач. 

24 И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, им говори; и взе от тях Симеон и го върза пред очите им. 

Йосифовите братя се връщат в Ханаан

25 Тогава Йосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всеки в чувала му и да им дадат храна за из пътя; и така им направиха. (Мт 5:44; Рим 12:17; Рим 12:20; Рим 12:21) 

26 А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха оттам. 

27 Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала. (Бит 43:21) 

28 И каза на братята си: Парите ми са върнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха и те се обръщаха с трепет един към друг, и казваха: Какво е това, което ни стори Бог? 

29 И като дойдоха при баща си Яков в ханаанската земя, му разказаха всичко, което им се беше случило. 

30 Казаха: Човекът, който е господар на онази земя, ни говори грубо и ни взе за хора, дошли да разузнават страната. (Бит 42:7) 

31 Но ние му казахме: Честни хора сме, не сме шпиони; 

32 дванадесет братя сме, синове на един баща; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в ханаанската земя. 

33 И човекът, господарят на земята, ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мен и вземете жито за гладните си домашни, и си идете, (Бит 42:15; Бит 42:19; Бит 42:20) 

34 пък ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брат ви, и вие ще търгувате в тази земя. (Бит 34:10) 

35 А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възелът с парите беше в чувала му; и те, и баща им се уплашиха, като видяха възлите с парите си. (Бит 43:21) 

36 Тогава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без деца; Йосиф го няма, Симеон го няма, а искате и Вениамин да заведете; върху мене падна всичко това! (Бит 43:14) 

37 А Рувим говореше на баща си: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа. 

38 Яков отвърна: Синът ми няма да слезе с вас, защото брат му умря и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба. (Бит 37:33; Бит 37:35; Бит 42:4; Бит 42:13; Бит 44:28; Бит 44:29; Бит 44:31) 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание