1После того как Давид поговорил с Саулом, Ионафан глубоко привязался к Давиду и полюбил его, как самого себя.2С того дня Саул держал Давида при себе и не позволял ему вернуться в отцовский дом.3А Ионафан заключил с Давидом дружеский союз, потому что любил его, как самого себя.4Ионафан снял верхнюю одежду, которую носил, и отдал ее Давиду вместе со своими доспехами, мечом, луком и поясом.5С каким бы заданием ни посылал его Саул, Давид исполнял все так успешно[1], что Саул дал ему высокое звание в войске. Это понравилось всему народу и слугам Саула.
Саул завидует Давиду
6Когда они возвращались домой после того, как Давид убил филистимлянина, женщины выходили из всех израильских городов, чтобы встретить царя Саула пением и танцами, с радостными песнями, с бубнами и лютнями.7Танцуя, они пели: – Саул сразил тысячи, а Давид – десятки тысяч.8Саул сильно разгневался; эти слова были неприятны ему. – Они приписали Давиду десятки тысяч, – думал он, – а мне только тысячи. Чего ему еще не хватает, кроме царства?9С тех пор Саул стал с подозрением смотреть на Давида и завидовать ему.10На следующий день злой дух от Бога овладел Саулом. Он неистовствовал в своем доме, а Давид играл на арфе, как он делал изо дня в день. В руке у Саула было копье,11и он метнул его, думая: «Пригвозжу Давида к стене». Но Давид дважды уворачивался от него.12Саул боялся Давида, потому что Господь был с Давидом, а Саула оставил.13Саул удалил его от себя, поставив его во главе тысячи воинов, и Давид водил их в походы.14Что бы он ни делал, ему сопутствовал большой успех[2], потому что Господь был с ним.15Саул видел, что он очень успешен[3], и боялся его.16Но весь Израиль и Иуда любили Давида, потому что он водил их в военные походы.
Давид становится зятем Саула
17Однажды Саул сказал Давиду: – Вот моя старшая дочь Мерав. Я дам ее тебе в жены; только храбро служи мне и веди войны Господа. А про себя Саул подумал: «Я не подниму на него руки. Пусть это сделают филистимляне!»18Но Давид ответил Саулу: – Кто я такой и что значит моя семья или клан моего отца в Израиле, чтобы мне стать зятем царя?19Однако когда пришло время отдать Давиду дочь Саула Мерав, ее отдали в жены Адриэлу из Мехолы.20Давида же полюбила дочь Саула Михаль, и когда об этом рассказали Саулу, он был доволен.21«Я отдам ее ему, – думал он, – чтобы она стала для него западней и чтобы в его гибели были повинны филистимляне». Саул сказал Давиду: – Теперь у тебя есть еще одна возможность стать моим зятем.22Затем Саул приказал своим слугам: – Поговорите с Давидом наедине и скажите ему: «Смотри, царь доволен тобой, и все его слуги любят тебя; стань же его зятем».23Они повторили эти слова Давиду. Но Давид сказал: – Вы думаете, это пустяки – стать зятем царя? Я всего лишь бедный и простой человек.24Когда слуги Саула передали ему то, что сказал Давид,25Саул ответил: – Скажите Давиду: «Царь не хочет за невесту иной цены, кроме ста филистимских краеобрезаний, чтобы отомстить своим врагам». Саул же замышлял погубить Давида руками филистимлян.26Когда слуги рассказали об этом Давиду, ему понравилась идея стать зятем царя. Еще до того как истекло назначенное время,27Давид со своими воинами вышел и убил двести филистимлян. Он принес их краеобрезания и представил все их царю, чтобы стать его зятем. Тогда Саул отдал свою дочь Михаль ему в жены.28Когда Саул понял, что Господь с Давидом и что его дочь Михаль любит Давида,29Саул стал бояться его еще больше и оставался его врагом до конца своих дней.30Филистимские военачальники продолжали вести войны, и каждый раз, когда они это делали, Давиду доставалось больше успеха[4], чем всем остальным слугам Саула, и его имя очень прославилось.
1И когато Давид престана да говори със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна, както собствената си душа. (Быт 44:30; Втор 13:6; 1Цар 19:2; 1Цар 20:17; 2Цар 1:26)2В същия ден Саул го взе при себе си и не го остави да се върне вече в бащиния си дом. (1Цар 17:15)3Тогава Йонатан сключи завет с Давид, защото го обичаше като собствената си душа.4Освен това Йонатан съблече мантията, която носеше, и я даде на Давид, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.5И Давид отиваше навсякъде, където го пращаше Саул, и постъпваше разумно. И Саул го постави над военните мъже; и това се харесваше на целия народ, а също и на Сауловите служители.6А като се връщаха от поражението на Давид над филистимците, жените излизаха от всички Израилеви градове, пееха и танцуваха при посрещането на цар Саул, с тъпанчета, с кимвали и много радостни. (Исх 15:20; Суд 11:34)7И жените, като танцуваха, пееха ответно: Саул порази хиляди, а Давид – десетки хиляди. (Исх 15:21; 1Цар 21:11; 1Цар 29:5)8А Саул се разсърди много и тези думи го оскърбиха, и каза: На Давид отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството? (1Цар 15:28; Еккл 4:4)9И от същия ден и нататък Саул гледаше на Давид с лошо око.10А на следващия ден зъл дух от Бога нападна Саул и той беснееше сред къщата си. И Давид свиреше с арфата си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка. (1Цар 16:4; 1Цар 19:9; 1Цар 19:24; 3Цар 18:29; Деян 16:16)11И Саул хвърли копието си, като каза: Ще прикова Давид чак до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти. (1Цар 19:10; 1Цар 20:33; Прит 27:4)12И Саул се страхуваше от Давид, понеже ГОСПОД беше с него, а от Саул се беше оттеглил. (1Цар 16:13; 1Цар 16:14; 1Цар 16:18; 1Цар 18:15; 1Цар 18:29; 1Цар 28:16)13Затова Саул го отстрани от себе си и го постави хилядник; и той излизаше и влизаше сред народа. (Чис 27:17; 1Цар 18:16; 2Цар 5:2)14Давид постъпваше разумно във всичките си пътища; и ГОСПОД беше с него. (Быт 39:2; Быт 39:3; Быт 39:23; Нав 6:27)15Затова Саул, като гледаше, че Давид постъпва много разумно, се страхуваше от него.16А целият Израил и Юда обичаха Давид, понеже излизаше и влизаше сред тях. (1Цар 18:5)17Тогава Саул каза на Давид: Ето по-голямата ми дъщеря Мерава – нея ще ти дам за жена; само ми служи храбро и воювай в ГОСПОДНИТЕ войни. Защото Саул си мислеше: Нека моята ръка не се вдига върху него, а ръката на филистимците нека се вдигне върху него. (Чис 32:20; Чис 32:27; Чис 32:29; 1Цар 17:25; 1Цар 18:21; 1Цар 18:25; 1Цар 25:28; 2Цар 12:9)18А Давид отговори на Саул: Кой съм аз, какъв е животът ми и какво е бащиното ми семейство в Израил, за да стана царски зет? (1Цар 9:21; 1Цар 18:23; 2Цар 7:18)19Обаче по времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давид, тя беше дадена на меолатянина Адриил за жена. (Суд 7:22; 2Цар 21:8)20А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давид и когато казаха за това на Саул, той остана доволен. (1Цар 18:28)21Саул каза: Ще му я дам, за да му бъде примка и за да се вдигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давид втори път: Днес ще ми станеш зет. (Исх 10:7; 1Цар 18:17; 1Цар 18:26)22И Саул заповяда на слугите си: Говорете тайно на Давид и му кажете: Виж, царят е благосклонен към теб и всичките му служители те обичат; стани зет на царя.23И така, Сауловите служители говореха тези думи на Давид. Но Давид каза: Лесно ли ви се вижда някой да стане царски зет? Аз съм беден и нищожен човек.24И служителите на Саул му известиха какво беше казал Давид.25А Саул нареди: Кажете следното на Давид: Царят не иска вено, а сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царските неприятели. Но Саул замисляше Давид да бъде убит от филистимците. (Быт 34:12; Исх 22:17; 1Цар 14:24; 1Цар 18:17)26А когато служителите му казаха на Давид тези думи, той се съгласи да стане зет на царя. Затова и преди да изминат определените за това дни, (1Цар 18:21)27Давид стана и отиде заедно с мъжете си и уби двеста мъже от филистимците. Той донесе краекожията им и ги даде всичките на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена. (1Цар 18:13; 2Цар 3:14)28Така Саул видя и разбра, че ГОСПОД беше с Давид. А Сауловата дъщеря Михала го обичаше.29И така, Саул още повече се страхуваше от Давид и му стана враг завинаги.30А филистимските началници пак излизаха на бой; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всички Саулови служители, така че името му беше на голяма почит. (1Цар 18:5; 2Цар 11:1)