1Самуил сказал Израилю: – Я послушался вас во всем, что вы мне сказали, и поставил над вами царя.2Теперь ваш вождь – царь. А я стар и сед, но мои сыновья здесь с вами. Я был вашим вождем с юности до сегодняшнего дня.3Вот я. Свидетельствуйте против меня в присутствии Господа и Его помазанника. Чьего вола я взял? Чьего осла? Кого обманул? Кого притеснял? У кого я брал взятку, чтобы ею закрыть себе глаза?[1] Свидетельствуйте против меня, и я верну вам то, что взял.4– Ты не обманывал и не притеснял нас, – ответили они. – Ты ничего ни у кого не брал.5Самуил сказал им: – Господь свидетель против вас, и Его помазанник также свидетель сегодня, что вы ничего не нашли за мной. – Он свидетель, – сказали они.6Тогда Самуил сказал народу: – Свидетель Господь, Который избрал Моисея и Аарона и вывел ваших отцов из Египта.7Итак, встаньте здесь, а я буду судиться с вами перед Господом о всех спасительных делах Господа, которые Он совершил для вас и ваших отцов.8После того как Иаков пришел в Египет и египтяне стали угнетать его потомков, они воззвали к Господу о помощи, и Господь послал Моисея и Аарона, которые вывели ваших отцов из Египта и поселили здесь.9Но они забыли Господа, их Бога, и Он отдал их в руки Сисары, начальника войска Хацора[2], и в руки филистимлян, и в руки царя Моава, которые воевали против них. (Суд 4:2)10Они воззвали к Господу и сказали: «Мы согрешили. Мы оставили Господа и служили Баалам и Астартам. Но теперь спаси нас от врагов, и мы будем служить Тебе».11Тогда Господь послал Еруббаала, Варака[3], Иеффая и Самуила и спас вас от окружавших вас врагов, чтобы вы жили в безопасности.12Но когда вы увидели, что Нахаш, царь аммонитян, двинулся против вас, вы сказали мне: «Нет, мы хотим, чтобы нами правил царь», несмотря на то, что вашим царем был Бог.13Итак, вот ваш царь, которого вы выбрали, тот, о ком вы просили. Господь поставил над вами царя.14Если вы будете бояться Господа, служить Ему и слушаться Его, не станете бунтовать против Его повелений, и если и вы, и царь, который станет править вами, будете следовать Господу, вашему Богу – прекрасно!15Но если вы не будете слушаться Господа и станете бунтовать против Его повелений, то Его рука будет против вас, как была против ваших отцов.16Теперь встаньте и посмотрите на то великое дело, которое Господь совершит у вас на глазах!17Не жатва ли сейчас пшеницы? Но я воззову к Господу, и Он пошлет гром и дождь. Тогда вы поймете, какой грех в глазах Господа вы совершили, когда просили о царе.18Самуил воззвал к Господу, и в тот же день Господь послал гром и дождь. Весь народ очень испугался Господа и Самуила.19Весь народ сказал Самуилу: – Помолись Господу, твоему Богу, за твоих слуг, чтобы нам не умереть, ведь ко всем нашим прочим грехам мы прибавили еще один, попросив себе царя.20– Не бойтесь, – ответил Самуил. – Вы совершили зло, но все-таки не отступайте от Господа, служите Господу от всего сердца.21Не уклоняйтесь от Него вслед за никчемными идолами. Они не могут сделать никакого добра и не могут защитить вас, потому что они – ничто.22Ради Своего великого имени Господь не отвергнет Свой народ, потому что Господу было угодно сделать вас Своим народом.23Что же до меня, то да не согрешу я перед Господом в том, что перестану молиться о вас. Я буду наставлять вас на добрый и правильный путь.24Только бойтесь Господа и верно служите Ему от всего сердца. Помните, какие великие дела Он для вас совершил.25Но если вы станете и дальше делать зло, то и вы, и ваш царь будете уничтожены.
1Тогава Самуил каза на целия Израил: Ето, послушах ви за всичко, което ми казахте, и поставих цар над вас. (1Цар 8:5; 1Цар 8:19; 1Цар 8:20; 1Цар 10:24; 1Цар 11:14; 1Цар 11:15)2И сега, ето, царят ви предвожда; а аз съм стар и белокос и синовете ми са с вас; и животът ми от младостта ми до днес е познат на всички вас. (Чис 27:17; 1Цар 8:1; 1Цар 8:5; 1Цар 8:20)3Ето ме; свидетелствайте против мене пред ГОСПОДА и пред помазаника Му: на кого съм взел вола, на кого съм взел осела, кого съм онеправдал, кого съм притеснил или от ръката на кого съм взел подкуп, за да заслепя очите си с него, за да ви върна взетото? (Чис 16:15; Втор 16:19; 1Цар 10:1; 1Цар 12:5; 1Цар 24:6; 2Цар 1:14; 2Цар 1:16; Деян 20:33; 1Фес 2:5)4А те отговориха: Не си ни онеправдал, нито си ни притеснил, нито си взел нещо от ръката на някого.5Той им каза: Свидетел ви е ГОСПОД, свидетел е и Неговият помазаник днес, че не намерихте нищо в ръката ми. И те отговориха: Свидетел е. (Исх 22:4; Ин 18:38; Деян 23:9; Деян 24:16; Деян 24:20)6Тогава Самуил каза на народа: ГОСПОД е, Който постави Моисей и Аарон и изведе бащите ви от Египетската земя. (Мих 6:4)7И така, сега застанете, за да разсъждавам с вас пред ГОСПОДА за всички справедливи дела, които ГОСПОД извърши спрямо вас и бащите ви. (Ис 1:18; Ис 5:3; Ис 5:4; Мих 6:2; Мих 6:3)8Когато Яков дойде в Египет и бащите ви извикаха към ГОСПОДА, ГОСПОД прати Моисей и Аарон, които изведоха бащите ви от Египет и ги заселиха на това място. (Быт 46:5; Быт 46:6; Исх 2:23; Исх 3:10; Исх 4:16)9Те обаче забравиха ГОСПОДА, своя Бог. Затова Той ги предаде в ръката на Сисара, асорския военачалник, на филистимците и на моавския цар, които воюваха против тях. (Суд 3:7; Суд 3:12; Суд 4:2; Суд 10:7; Суд 13:1)10Тогава те извикаха към ГОСПОДА: Съгрешихме, понеже изоставихме ГОСПОДА и служихме на ваалимите и астартите. Избави ни сега от неприятелите ни и ще Ти служим. (Суд 2:13; Суд 10:10; Суд 10:15; Суд 10:16)11И ГОСПОД изпрати Йероваал, Водан, Ефтай и Самуил и ви избави от ръката на неприятелите ви отвсякъде; и вие живяхте в безопасност. (Суд 6:14; Суд 6:32; Суд 11:1; 1Цар 7:13)12Но когато видяхте, че Наас, царят на амонците, дойде против вас, ми казахте: Не. Нека цар да царува над нас – когато ГОСПОД, вашият Бог, ви беше цар. (Суд 8:23; 1Цар 8:5; 1Цар 8:7; 1Цар 8:19; 1Цар 10:19; 1Цар 11:1)13И така, сега ето царя, когото искахте и когото избрахте! И, ето, ГОСПОД постави цар над вас. (1Цар 8:5; 1Цар 9:20; 1Цар 10:24; Ос 13:11)14Ако се боите от ГОСПОДА и Му служите, ако слушате гласа Му и не въставате против ГОСПОДНЕТО повеление, ако следвате ГОСПОДА, вашия Бог, както вие, така и царят, който царува над вас, ще бъде добре; (Нав 24:14; Пс 81:13; Пс 81:14)15но ако не слушате ГОСПОДНИЯ глас, ако въставате против ГОСПОДНЕТО повеление, тогава ГОСПОДНЯТА ръка ще бъде против вас, както беше против бащите ви. (Лев 26:14; Втор 28:15; Нав 24:20; 1Цар 12:9)16И така, сега застанете и вижте това велико дело, което ГОСПОД ще направи пред очите ви. (Исх 14:13; Исх 14:31)17Не е ли днес жътва на пшеницата? Ще призова ГОСПОДА; и Той ще прати гръмотевици и дъжд, за да разберете и видите, че злото, което направихте, като си поискахте цар, е голямо пред ГОСПОДА. (Нав 10:12; 1Цар 7:9; 1Цар 7:10; 1Цар 8:7; Прит 26:1; Иак 5:16)18Тогава Самуил призова ГОСПОДА. И Той прати мълнии и дъжд през същия ден; и целият народ се уплаши твърде много от ГОСПОДА и от Самуил. (Исх 14:31; Езд 10:9)19И целият народ каза на Самуил: Помоли се за слугите си на ГОСПОДА, твоя Бог, за да не измрем; тъй като върху всичките си грехове прибавихме и това зло да искаме за себе си цар. (Исх 9:28; Исх 10:17; Иак 5:15; 1Ин 5:16)20А Самуил отговори на народа: Не бойте се. Вие наистина сторихте цялото това зло, но не се отклонявайте от това да следвате ГОСПОДА, а служете на ГОСПОДА от все сърце.21Не се отклонявайте, защото тогава ще идете след нищожни богове, които не могат да ползват или да избавят, понеже са суетни. (Втор 11:16; Иер 16:19; Авв 2:18; 1Кор 8:4)22А ГОСПОД няма да изостави народа Си заради великото Си Име, понеже ГОСПОД благоволи да ви направи Свой народ. (Втор 7:7; Втор 7:8; Втор 14:2; Нав 7:9; 3Цар 6:13; Пс 94:14; Пс 106:8; Иер 14:21; Иез 20:9; Иез 20:14; Мал 1:2)23А колкото до мене, да не даде Бог да съгреша пред ГОСПОДА, като престана да се моля за вас! Но ще ви уча на добрия и правия път. (3Цар 8:36; 2Пар 6:27; Пс 34:11; Прит 4:11; Иер 6:16; Деян 12:5; Рим 1:9; Кол 1:9; 2Тим 1:3)24Само имайте страх от ГОСПОДА и Му служете искрено, от все сърце; защото помислете колко велики дела извърши Той за вас. (Втор 10:21; Пс 5:12; Пс 126:2; Пс 126:3; Еккл 12:13)25Но ако вършите зло, тогава и вие, и царят ви ще загинете. (Втор 28:36; Нав 24:20)