1Саулу было тридцать[1] лет, когда он стал царем, и правил он Израилем сорок два[2] года. (Деян 13:21)2Саул выбрал себе в войска в Израиле три тысячи человек. Две тысячи были с ним в городе Михмасе и в нагорьях Вефиля, а тысяча – с его сыном Ионафаном в городе Гиве, что в земле Вениамина. Остальной народ он отпустил по домам.3Ионафан напал на сторожевую заставу филистимлян в Геве, и филистимляне услышали об этом. Тогда Саул велел трубить в рога по всей стране и сказал: – Пусть услышат евреи!4И весь Израиль узнал новость: Саул напал на филистимскую заставу, и теперь филистимляне возненавидели Израиль. Народ был призван присоединиться к Саулу в Гилгале.5Филистимляне собрались воевать с Израилем, у них было три[3] тысячи колесниц, шесть тысяч колесничих и столько воинов, сколько песка на морском берегу. Они поднялись и расположились лагерем в Михмасе, к востоку от Бет-Авена.6Когда израильтяне увидели, что они в опасности, и что их сильно потеснили, они спрятались в пещерах и зарослях, среди скал, в ямах и колодцах.
Ослушание Саула
7Некоторые евреи даже перебрались за Иордан в землю Гада и в Галаад. Саул остался в Гилгале, и все воины, которые были с ним, дрожали от страха.8Он выждал семь дней – время, определенное Самуилом, – но Самуил все не приходил в Гилгал, и люди Саула начали разбегаться.9Тогда Саул сказал: – Приведите ко мне животных, предназначенных для жертв всесожжения и жертв примирения. И он сам принес жертву всесожжения.10Как раз в то время, когда он закончил жертвоприношение, пришел Самуил, и Саул вышел, чтобы приветствовать его.11– Что ты сделал? – спросил Самуил. Саул ответил: – Когда я увидел, что люди разбегаются, ты не пришел в назначенное время, а филистимляне собираются в Михмасе,12я подумал: «Теперь филистимляне спустятся в Гилгал, выступив против меня, а я так и не попросил благословения от Господа». Поэтому я решил, что должен принести жертву всесожжения.13– Ты поступил безрассудно, – сказал Самуил. – Ты не исполнил повеления, которое дал тебе Господь, твой Бог. Если бы ты не сделал этого, Он установил бы твое царство над Израилем навсегда.14Но теперь твое царствование не продлится. Господь нашел Себе человека по сердцу и избрал его вождем Своего народа, потому что ты не исполнил Господнего повеления.15Затем Самуил поднялся из Гилгала в Гиву Вениамина[4]. Саул пересчитал людей, которые были с ним, и их набралось около шестисот человек.
Безоружный Израиль
16Саул, его сын Ионафан и люди, которые были с ними, стояли в Геве, что в земле Вениамина, тогда как филистимляне разбили лагерь в Михмасе.17Филистимские воины вышли для набега тремя отрядами. Один повернул к Офре, что в земле Шуал,18другой – к Бет-Хорону, а третий – к пограничной земле, возвышающейся над долиной Цевоим, по направлению к пустыне.19Во всей земле Израиля невозможно было отыскать ни одного кузнеца, потому что филистимляне сказали: «Иначе евреи станут делать мечи или копья!»20Весь Израиль ходил к филистимлянам точить свои плужные лемехи, мотыги, топоры и серпы[5].21Две трети шекеля[6] стоило наточить плужные лемехи и мотыги, и треть шекеля[7] – наточить топоры и поправить рожон для скота[8].22Поэтому в день сражения ни у одного воина с Саулом и Ионафаном не было в руке меча или копья; они были только у Саула и у его сына Ионафана.
1До това време Саул беше царувал една година. А като минаха две години от Сауловото царуване над Израил,2той си избра три хиляди мъже от Израил, от които две хиляди бяха с него в Михмас и на хълма Ветил, а хиляда бяха с Йонатан в Гавая Вениаминова. Останалата част от народа Саул отпрати обратно, всеки в шатъра му. (1Цар 10:26)3Йонатан разби филистимската стража, която беше в Гавая. И филистимците разбраха за това. А Саул извести с тръба по цялата земя, като казваше: Нека чуят за това и евреите. (1Цар 10:5)4И така, целият Израил беше известен, че Саул нападнал филистимската стража и че Израил бил намразен от филистимците. И народът се събра в Галгал да следва Саул.5А филистимците се събраха да се бият с Израил, тридесет хиляди колесници и шест хиляди конници – народ на брой като пясъка край морския бряг. И излязоха и разположиха стан в Михмас, на изток от Ветавен.6Когато Израилевите мъже видяха, че бяха притиснати (защото народът беше в опасност), тогава хората се скриха в пещерите, в гъсталаците, в скалите, в проломите и в рововете. (Суд 6:2)7Някои от евреите преминаха Йордан към Гадовата и Галаадската земя. А колкото до Саул, той беше още в Галгал; и целият народ вървеше след него с трепет.8Саул чака седем дни според определеното от Самуил време, но понеже Самуил не беше дошъл в Галгал и народът се разпръскваше, (1Цар 10:8)9Саул каза: Донесете тук при мене всеизгарянето и мирните приноси. И той принесе всеизгарянето.10И щом свърши принасянето на всеизгарянето, Самуил дойде. И Саул излезе да го посрещне и да го поздрави.11А Самуил каза: Какво направи ти? Саул отговори: Понеже видях, че народът се разпръсваше от мен и че ти не дойде в определеното време, а филистимците се събраха в Михмас,12си казах: Сега филистимците ще ме нападнат в Галгал, а пък аз не съм отправил молба към ГОСПОДА. Затова дръзнах и принесох всеизгарянето.13Самуил каза на Саул: Безумие си извършил ти, че не си спазил повелението, което ГОСПОД, твоят Бог, ти заповяда, а ГОСПОД щеше сега да утвърди царството ти над Израил до века. (1Цар 15:11; 2Пар 16:9)14Но сега царството ти няма да устои. ГОСПОД Си потърси човек според сърцето Си и него определи да бъде цар над народа Му, понеже ти не спази онова, което ГОСПОД ти заповяда. (1Цар 15:28; Пс 89:20; Деян 13:22)15Тогава Самуил стана и си отиде от Галгал в Гавая Вениаминова. А Саул преброи народа, който се намираше с него, и те бяха около шестстотин мъже. (1Цар 14:2)16Саул, синът му Йонатан и хората, които се намираха с тях, седяха в Гавая Вениаминова; а филистимците бяха разположили стан в Михмас.17Тогава от филистимския стан излязоха три дружини грабители; една дружина се отправи по пътя за Офра към земята Согал; (Нав 18:23)18друга дружина се отправи по пътя за Веторон; а трета дружина се отправи по пътя за околността, която гледа към долината Севоим, към пустинята. (Нав 16:3; Нав 18:13; Нав 18:14; Неем 11:34)19А в цялата Израилева земя нямаше нито един ковач, защото филистимците си казваха: Да не позволяваме евреите да си направят мечове или копия. (4Цар 24:14; Иер 24:1)20Всички израилтяни отиваха при филистимците, за да наклепят всеки търнокопа си, палешника си, брадвата си и мотиката си.21Имаха обаче пили за търнокопите, палешниците, тризъбците и брадвите и за да си острят остените.22И така, в деня на боя нямаше нито меч, нито копие в ръката на някого от хората, които бяха със Саул и Йонатан. Само Саул и синът му Йонатан имаха. (Суд 5:8)23А филистимската стража беше разположена към прохода на Михмас. (1Цар 14:1; 1Цар 14:4)