1Когато остаря, Самуил постави синовете си съдии над Израил. (Вт 16:18; Съд 5:10; Съд 10:4; Съд 12:14; 1 Лет 6:28; 2 Лет 19:5)2Името на първородния му беше Йоил, а името на втория му син – Авия. Те бяха съдии във Вир-савее.3Но синовете му не ходеха в неговите пътища, те се отклониха и отиваха след сребролюбието. Вземаха подкуп и извръщаха правосъдието. (Изх 18:21; Вт 16:19; Пс 15:5; Ер 22:15; 1 Тим 3:3; 1 Тим 6:10)4Тогава всички Израилеви старейшини се събраха, дойдоха при Самуил в Рама и му казаха:5Ето, ти остаря, а синовете ти не ходят в твоите пътища. Постави ни цар, който да ни съди, както е при всички народи. (Вт 17:14; 1 Цар 8:19; 1 Цар 8:20; Ос 13:10; Д А 13:21)6Обаче Самуил не одобри предложението им: Дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на ГОСПОДА.7А ГОСПОД каза на Самуил: Послушай гласа на народа за всичко, което ти казват, защото не отхвърлиха теб, а Мен отхвърлиха, за да не царувам над тях. (Изх 16:8; 1 Цар 10:19; 1 Цар 12:17; 1 Цар 12:19; Ос 13:10; Ос 13:11)8Според всички дела, които са вършили от деня, когато съм ги извел от Египет, чак до днес, като са Ме изоставяли и са служели на други богове, така постъпват и с тебе.9Затова сега слушай гласа им, обаче ясно изяви пред тях и им покажи как ще постъпва царят, който ще царува над тях. (1 Цар 8:11)10И така, Самуил каза всичките ГОСПОДНИ думи на народа, който искаше цар от него.11Каза още: Така ще постъпва царят, който ще се възцари над вас: ще взема синовете ви и ще ги определя за колесниците си, за да му бъдат конници и за да тичат пред колесниците му. (Вт 17:16; 1 Цар 10:25; 1 Цар 14:52)12И ще ги назначава за хилядници и петдесетници. Ще ги поставя да работят земята му, да жънат жътвата му и да правят военните му оръжия и прибори за колесниците му.13Ще взема и дъщерите ви да варят миро, да готвят и да месят хляб.14Ще взема по-добрите ви ниви, лозя и маслини и ще ги дава на слугите си. (3 Цар 21:7; Ез 46:18)15Ще взема и десятък от посевите и лозята ви и ще го дава на евнусите си и на слугите си.16Ще взема слугите ви, слугините ви, по-добрите момчета и ослите ви и ще ги използва за своите работи.17Ще взема десятък от стадата ви и вие ще му бъдете слуги.18В онзи ден ще протестирате поради царя, когото ще сте си избрали; но ГОСПОД няма да ви послуша. (Пр 1:25; Ис 1:15; Мих 3:4)19Народът обаче не искаше да послуша Самуиловия глас, а каза: Не! Нека има цар над нас, (Ер 44:16)20за да бъдем и ние, както всички народи. Нашият цар да ни съди и да ни предвожда, и да воюва в боевете ни. (1 Цар 8:5)21И Самуил, като изслуша всички думи на народа, ги повтори пред[1] ГОСПОДА.22А ГОСПОД отговори на Самуил: Послушай думите им и им постави цар. Тогава Самуил каза на Израилевите мъже: Идете всеки в града си. (1 Цар 8:7; Ос 13:11)