1Авимелех, сын Еруббаала, пришел к братьям своей матери в Шехем и сказал им и всему клану своей матери:2– Спросите всех жителей Шехема: «Что для вас лучше, чтобы вами правили все семьдесят сыновей Еруббаала или всего лишь один?» Помните, что я – ваша плоть и кровь.3Когда братья его матери пересказали все это жителям Шехема, они склонились на сторону Авимелеха, потому что говорили: «Он наш брат».4Они дали ему семьдесят шекелей[1] серебра из храма Баал-Берита, и Авимелех нанял на них праздных и безрассудных людей, которые пошли за ним.5Он пришел в дом своего отца в Офре и убил семьдесят своих братьев, сыновей Еруббаала, на одном камне. Но Иотам, самый младший сын Еруббаала, спрятался и спасся.6Все жители Шехема и Бет-Милло собрались у дуба в Шехеме и провозгласили Авимелеха царем.7Когда об этом рассказали Иотаму, он поднялся на вершину горы Гаризим и закричал им: – Послушайте меня, жители Шехема, чтобы и Бог послушал вас!8Пошли однажды деревья помазать над собою царя. Они сказали оливе: «Царствуй над нами».9Но олива сказала: «Бросить ли мне свое масло – богов и людей им славят, – чтобы править деревьями?»10Инжиру сказали деревья: «Ты приди, царствуй над нами».11Но сказал им инжир: «Бросить ли мне свой плод, такой хороший и вкусный, чтобы править деревьями?»12Сказали деревья лозе виноградной: «Ты приди, царствуй над нами».13Но лоза им сказала: «Бросить ли мне свой сок – богов и людей веселит он, – чтобы править деревьями?»14Тогда терновнику сказали деревья: «Ты приди, царствуй над нами».15И терновник ответил деревьям: «Если вы и вправду хотите помазать меня над собою царем, то приходите, в тени моей покойтесь; но если нет, то пусть выйдет из терновника пламя и пожрет ливанские кедры».16Итак, честно ли и достойно ли вы поступили, провозгласив Авимелеха царем? По совести ли вы поступили с Еруббаалом и его семьей, так ли обошлись с ним, как он того заслуживает?17Мой отец сражался за вас, рисковал жизнью, чтобы избавить вас от руки Мадиана18(но сегодня вы восстали против семьи моего отца, убили семьдесят его сыновей на одном камне и сделали Авимелеха, сына его рабыни, царем над жителями Шехема, потому что он ваш брат).19Если сегодня вы поступили с Еруббаалом и его семьей честно и достойно, то радуйтесь за Авимелеха, и пусть он радуется за вас!20Но если нет, то пусть из Авимелеха выйдет пламя и пожрет вас, жители Шехема и Бет-Милло, и пусть из вас, жители Шехема и Бет-Милло, выйдет пламя и пожрет Авимелеха!21Иотам бежал и поселился в городе Беэре, потому что боялся своего брата Авимелеха.22Авимелех был судьей в Израиле три года.23Бог послал злой дух между Авимелехом и жителями Шехема, и жители Шехема стали поступать с Авимелехом вероломно.24Это произошло, чтобы жестокость с семьюдесятью сыновьями Еруббаала была наказана[2], и кровь их легла на их брата Авимелеха и на жителей Шехема, которые помогли ему убить своих братьев.25Жители Шехема из вражды к нему устраивали засады на горных вершинах, чтобы грабить каждого проходящего мимо, и об этом было донесено Авимелеху.26В Шехем пришел Гаал, сын Эведа, вместе со своими братьями, и жители Шехема поверили ему.27Они вышли в поле, собрали виноград, давили его и праздновали. Они пошли в храм своего бога, ели и пили и проклинали Авимелеха.28Гаал, сын Эведа, сказал: – Кто такой Авимелех и кто такие мы в Шехеме, чтобы подчиняться ему? Разве он не сын Еруббаала, и разве не Зевул его наместник? Служите людям Хамора, отца Шехема! Зачем нам служить Авимелеху?29Если бы только эти люди были у меня под началом! Тогда я избавился бы от Авимелеха. Я бы сказал[3] ему: «Собери свое войско и выходи!»30Когда Зевул, правитель города, услышал слова Гаала, сына Эведа, он очень разгневался.31Он тайно послал вестников к Авимелеху, чтобы сказать ему: – Гаал, сын Эведа, и его братья пришли в Шехем и возмущают город против тебя.32Итак, приходи ночью со своими воинами и устрой в поле засаду.33А утром, на рассвете, напади на город. Когда Гаал и его воины выйдут против тебя, делай с ними все, что можешь.34Авимелех вместе со всеми своими воинами отправился в путь, и они залегли в засаду у Шехема четырьмя отрядами.35А Гаал, сын Эведа, вышел и стоял у входа в городские ворота как раз тогда, когда Авимелех и его воины выходили из засады.36Увидев их, Гаал сказал Зевулу: – Гляди, с горных вершин спускаются люди! Зевул ответил: – Тени от гор кажутся тебе людьми.37Но Гаал вновь сказал: – Гляди, с возвышенности[4] спускаются люди, и один отряд идет со стороны дуба Колдунов[5].38Зевул сказал ему: – Где твоя похвальба[6], ты, говоривший: «Кто такой Авимелех, чтобы нам ему подчиняться?» Разве не этих людей ты высмеивал? Выходи же теперь и сразись с ними!39Гаал пошел во главе жителей Шехема и сразился с Авимелехом.40Авимелех погнался за ним, и он побежал от него. Многие пали ранеными у самого входа в ворота.41Авимелех расположился в Аруме, а Зевул выгнал Гаала и его братьев из Шехема.42На следующий день жители Шехема вышли в поле, и об этом донесли Авимелеху.43Он взял своих воинов, разделил их на три отряда и устроил в поле засаду. Увидев людей, которые выходили из города, он поднялся и напал на них.44Авимелех и отряды, которые были с ним, поспешили занять место у входа в городские ворота, а два отряда ринулись на тех, кто был в поле, и стали убивать их.45Весь день Авимелех воевал с городом, пока не взял его и не перебил его жителей. После этого он сровнял город с землей и засыпал это место солью.46Услышав об этом, все жители Шехемской башни вошли в убежище храма Эл-Берита[7].47Когда Авимелеху донесли, что они собрались там,48он вместе со всеми своими воинами поднялся на гору Цалмон. Он взял топор, срубил несколько веток и положил их на плечи. Затем он приказал воинам, которые были с ним: – Быстро делайте то же, что и я.49И все его воины нарубили веток и пошли за Авимелехом. Они сложили их у убежища и подожгли его вместе с теми, кто в нем был. И все, кто был в Шехемской башне, около тысячи мужчин и женщин, погибли.50Затем Авимелех пошел к Тевецу, осадил его и захватил.51Но в городе была крепкая башня, и туда бежали все мужчины и женщины – все жители города. Они заперлись изнутри и поднялись на крышу башни.52Авимелех пришел к башне и напал на нее, но когда он приблизился к входу, чтобы поджечь ее,53одна женщина сбросила ему на голову обломок жернова и проломила ему череп.54Он тотчас же подозвал своего оруженосца и сказал ему: – Вытащи меч и убей меня, чтобы не говорили обо мне: «Его убила женщина». Слуга пронзил его, и он умер.55Увидев, что Авимелех умер, израильтяне разошлись по домам.56Так Бог воздал за зло, которое Авимелех сделал своему отцу, убив семьдесят своих братьев.57Еще Бог воздал за все их зло жителям Шехема. Их постигло проклятие Иотама, сына Еруббаала.
1След това Авимелех, Йеровааловият син, отиде в Сихем при братята на майка си и каза на тях и на цялото семейство от рода на майка си: (Суд 8:31)2Кажете на всеослушание пред всички сихемски мъже: Кое е по-добре за вас, да владеят над вас всички Йероваалови синове, седемдесет мъже, или да владее над вас един мъж? Помнете също, че съм ваша кост и ваша плът. (Быт 29:14; Суд 8:30)3И така, братята на майка му казаха всички тези думи за него на всеослушание, пред всички сихемски мъже; и те бяха склонни да следват Авимелех, защото си казаха: Той ни е брат. (Быт 29:15)4И му дадоха седемдесет сребърници от капището на Ваалверит. С тях Авимелех нае безделници и скитници, които го последваха. (Суд 8:33; Суд 11:3; 2Пар 13:7; Прит 12:11; Деян 17:5)5И като отиде в бащиния си дом в Офра, изкла върху един камък братята си, Йеровааловите синове, седемдесет души. Само най-младият Йероваалов син, Йотам, оцеля, защото се скри. (Суд 6:24; 4Цар 11:1; 4Цар 11:2)6Тогава всички сихемски мъже и целият дом на Мило се събраха и поставиха Авимелех за цар, близо до дъба при стълба, който беше в Сихем.7А когато съобщиха за това на Йотам, той отиде и застана на върха на хълма Гаризин и извика силно: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог. (Втор 11:29; Втор 27:12; Нав 8:33; Ин 4:20)8Веднъж дърветата отишли да помажат цар, който да владее над тях, и предложили на маслината: Царувай над нас. (Суд 8:22; Суд 8:23; 4Цар 14:9)9Но маслината им отговорила: Да оставя ли маслото си, чрез което отдавам почит на Бога и на човека, за да отида да се развявам над дърветата? (Пс 104:15)10Тогава дърветата казали на смокинята: Ела ти и царувай над нас.11Но смокинята им отговорила: Да оставя ли сладостта си и хубавия си плод, за да ида да се развявам над дърветата?12После дърветата се обърнали към лозата: Ела ти и царувай над нас.13Но лозата им отговорила: Да оставя ли виното, което весели Бога и хората, за да ида да се развявам[1] над дърветата? (Пс 104:15)14После всички дървета казали на тръна: Ела ти и царувай над нас.15А трънът отвърнал на дърветата: Ако наистина ме помазвате за цар над вас, елате, подслонете се под сянката ми; ако ли не, нека излезе огън от тръна и изгори ливанските кедри. (Чис 21:28; Суд 9:20; 4Цар 14:9; Пс 104:16; Ис 2:13; Ис 30:2; Ис 37:24; Иез 19:14; Иез 31:3; Дан 4:12; Ос 14:7)16И така, праведно и справедливо ли постъпихте, като направихте Авимелех цар? Добре ли се отнесохте към Йероваал и към дома му така, както би съответствало на доброто, което той направи? (Суд 8:35)17Защото баща ми воюва за вас, изложи на опасност живота си и ви избави от ръката на Мадиам.18А днес вие въстанахте против бащиния ми дом, изклахте върху един камък синовете му, седемдесет мъже, и поставихте Авимелех, син на слугинята му, за цар на мъжете на Сихем само защото ви е брат. (Суд 9:5; Суд 9:6)19Затова, ако днес постъпихте праведно и справедливо с Йероваал и дома му, то радвайте се на Авимелех и нека се радва и той на вас! (Ис 8:6; Флп 3:3)20Но ако не сте, нека излезе огън от Авимелех и да изгори сихемските мъже и дома на Мило; и нека излезе огън от сихемските мъже и от дома на Мило и да изгори Авимелех! (Суд 9:15; Суд 9:56; Суд 9:57)21Тогава Йотам избяга и отиде да живее във Вир, където и остана поради страх от брат си Авимелех. (2Цар 20:14)22И Авимелех управлява Израил три години.23А Бог прати зъл дух между Авимелех и сихемските мъже и те престанаха да му бъдат верни, (1Цар 16:14; 1Цар 18:9; 1Цар 18:10; 3Цар 12:15; 3Цар 22:22; 2Пар 10:15; 2Пар 18:19; Ис 19:2; Ис 19:14; Ис 33:1)24за да дойде по този начин наказание за насилието над седемдесетте Йероваалови синове върху Авимелех, техния брат, който ги изкла. Също за да бъде кръвта им върху него и върху сихемските мъже, които му помогнаха да изколи братята си. (3Цар 2:32; Есф 9:25; Пс 7:16; Мф 23:35; Мф 23:36)25И така, сихемските мъже поставиха засади против Авимелех по възвишенията на хълмовете и обираха всички, които минаваха край тях по пътя. И това беше известено на Авимелех.26В това време дойде Гаал, Еведовият син, заедно с братята си и отидоха в Сихем. А сихемските мъже му се довериха.27И като излязоха на полето, обраха лозята си, изтъпкаха гроздето и много доволни отидоха в капището на своя бог, ядоха, пиха и проклеха Авимелех. (Суд 9:4)28Тогава Гаал, Еведовият син, каза: Кой е Авимелех и кой е Сихем, за да му слугуваме? Не е ли той син на Йероваал? И не е ли Зевул негов главен управител? Нека служим на потомците на Сихемовия баща Емор. Какъв смисъл има да слугуваме на Авимелех? (Быт 34:2; Быт 34:6; 1Цар 25:10; 3Цар 12:16)29Ако ми се отдадеше възможност да поведа този народ, със сигурност бих изгонил Авимелех. И каза на Авимелех: Увеличи войската си и излез! (2Цар 15:4)30Когато Зевул, управителят на града, чу думите на Гаал, Еведовия син, гневът му пламна.31Той прати тайно вестоносци при Авимелех да му съобщят: Гаал, Еведовият син, и братята му са дошли в Сихем; и повдигат града против тебе.32Затова през нощта заедно с народа, който е с тебе, поставете засади по полето.33И на сутринта при изгрев слънце стани рано и нападни града. А когато Гаал и народът, който е с него, излязат против вас, тогава направи с тях каквото можеш.34И така, през нощта Авимелех стана заедно с народа, който беше с него, и поставиха четири дружини в засада против Сихем.35Гаал, Еведовият син, излезе и застана във входа на градската порта. А Авимелех и народът, който беше с него, изскочиха от засадата.36А когато видя нападателите, Гаал каза на Зевул: Виж, хора се спускат от възвишенията на хълмовете. А Зевул му отговори: Сянката на хълмовете ти се привижда като хора.37Гаал обаче отново настоя: Виж, хора идват през местността и една дружина идва покрай дъба Маоненим.38Тогава Зевул му отговори: Нали много се хвалеше[2]: Кой е Авимелех, за да му слугуваме? Не е ли това народът, който ти презираш? Излез сега и се бий с тях. (Суд 9:28; Суд 9:29)39Тогава Гаал излезе начело на сихемските мъже и влезе в бой с Авимелех.40И Авимелех го подгони; и те побегнаха от тях и мнозина паднаха мъртви чак до самата порта на града.41Авимелех остана в Арума; а Зевул прогони Гаал и братята му, за да не живеят в Сихем.42А на сутринта народът излезе на полето; и това беше съобщено на Авимелех.43Тогава той събра хората си и ги раздели на три дружини, и постави засади на полето. И когато видя, че народът излизаше от града, изскочи против тях и ги изби.44След това Авимелех и дружината, която беше с него, се втурнаха и застанаха във входа на градската порта, а останалите две дружини се нахвърлиха върху всички, които бяха излезли по полето, и ги убиха.45Авимелех, като се сражаваше през целия ден, превзе града и изби народа, който беше в него, разруши го и го посипа със сол. (Втор 29:23; Суд 9:20; 3Цар 12:25; 4Цар 3:25)46А всички мъже, които бяха в сихемската кула, като чуха за това, влязоха в укреплението на капището на бога си Верит. (Суд 8:33)47И съобщиха на Авимелех, че всички мъже от сихемската кула се били събрали.48Тогава Авимелех се изкачи на хълма Салмон заедно с целия народ, който беше с него. Авимелех взе брадва в ръка и отсече клон от едно дърво, вдигна го и като го сложи на рамото си, каза на народа, който беше с него: Каквото видяхте, че направих аз, бързо направете и вие. (Пс 68:14)49И така, всички хора отсякоха по един клон и като последваха Авимелех, ги натрупаха на укреплението. Тогава запалиха укреплението заедно със скритите вътре хора. По този начин всички мъже от сихемската кула бяха убити – около хиляда мъже и жени.50След това Авимелех отиде в Тевес, разположи стан против града и го превзе.51Всред града обаче имаше здрава кула, където избягаха всички мъже и жени, и всички градски жители се затвориха и се качиха на покрива на кулата.52Когато Авимелех стигна до кулата, атакува я и се приближи до вратата и, за да я изгори с огън,53една жена хвърли един горен воденичен камък върху главата на Авимелех и му строши черепа. (2Цар 11:21)54Той бързо извика към момъка, оръженосеца, и му каза: Изтегли меча си и ме убий, за да не кажат за мене: Жена го уби. И момъкът го прободе, и той умря. (1Цар 31:4)55А Израилевите мъже, като видяха, че Авимелех умря, се разотидоха, всеки у дома си.56Така Бог отплати на Авимелех за злодеянието, което стори на баща си, като уби седемдесетте си братя. (Суд 9:24; Иов 31:3; Пс 94:23; Прит 5:22)57Също Бог обърна на главите на сихемските мъже всичките им злодеяния; и върху тях падна проклятието, произнесено от Йотам, Йеровааловия син. (Суд 9:20)