4 Царе 3:25 | Библия, ревизирано издание

Библия, ревизирано издание

Царуване на Йорам в Израил – поход срещу Моав

1 А в осемнадесетата година на юдейския цар Йосафат Йорам, Ахаавовият син, се възцари над Израил в Самария; и царува дванадесет години. (4 Цар 1:17) 2 Той върши зло пред ГОСПОДА, но не както баща му и майка му, защото вдигна Вааловия кумир, който беше направил баща му. (3 Цар 12:28; 3 Цар 12:31; 3 Цар 12:32; 3 Цар 16:31; 3 Цар 16:32)

3 Цар 12:283 Цар 12:313 Цар 12:323 Цар 16:313 Цар 16:32

3 Обаче беше привързан към греховете на Еровоам, Наватовия син, който подтикна Израил да греши; не се отказа от тях. 4 А моавският цар Миса имаше стада и даваше като данък на израилския цар вълната от сто хиляди агнета и сто хиляди овни. (Ис 16:1) 5 Но когато Ахаав умря, моавският цар въстана срещу израилския цар. (4 Цар 1:1) 6 Затова цар Йорам излезе тогава от Самария и събра целия Израил. 7 И като отиваше, той прати до юдейския цар Йосафат да кажат: Моавският цар въстана против мене; ще дойдеш ли с мене на бой против Моав? А Йосафат отговори: Ще дойда; аз съм, както си ти, моят народ – както твоят народ, моите коне – както твоите коне. (3 Цар 22:4) 8 Попита още: По кой път да минем? А той отговори: По пътя за Едомската пустиня. 9 И така, израилският цар и юдейският цар, и едомският цар отидоха и направиха седемдневна обиколка; но нямаше вода за войската и за животните, които бяха с тях. 10 Тогава израилският цар каза: Уви! Наистина ГОСПОД свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав! 11 А Йосафат попита: Няма ли тук ГОСПОДЕН пророк, за да се допитаме до ГОСПОДА чрез него? И един от слугите на израилския цар му отговори: Тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце. (3 Цар 22:7) 12 Тогава Йосафат каза: ГОСПОДНЕТО слово е в него. И така, израилският цар, Йосафат и едомският цар слязоха при Елисей. (4 Цар 2:25) 13 А Елисей запита израилския цар: Какво има между мен и теб? Иди при пророците на баща си и на майка си. Израилскиият цар му отвърна: Не, защото ГОСПОД свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав. (Съд 10:14; Рут 1:15; 3 Цар 18:19; Ез 14:3)

Съд 10:14Рут 1:153 Цар 18:19Ез 14:3

14 А Елисей каза: Заклевам се в живота на ГОСПОДА на Силите, на Когото служа, че наистина, ако не почитах присъствието на юдейския цар Йосафат, не бих погледнал към тебе, нито бих те видял. (3 Цар 17:1; 4 Цар 5:16) 15 А сега ми доведете един музикант. Докато музикантът свиреше, ГОСПОДНЯТА ръка дойде върху Елисей. (1 Цар 10:5; Ез 1:3; Ез 3:14; Ез 3:22; Ез 8:1)

1 Цар 10:5Ез 1:3Ез 3:14Ез 3:22Ез 8:1

16 И той каза: Така говори ГОСПОД: Направи цялата тази долина на трапове; (4 Цар 4:3) 17 защото така казва ГОСПОД: Без да видите вятър и дъжд, пак тази долина ще се напълни с вода; и ще пиете вие, добитъкът ви и животните ви. 18 Но това е малко нещо пред очите на ГОСПОДА. Той освен това ще предаде и Моав в ръката ви; 19 и ще победите всеки укрепен град и всеки отбран град, ще повалите всяко добро дърво, ще запушите всички водни извори и ще засипете с камъни всяка добра земя. 20 На сутринта, когато се принасяше приносът, ето, дойдоха води от едомския път и земята се напълни с вода. (Изх 29:39; Изх 29:40) 21 А като чуха всички моавци, че царете са дошли да се бият с тях, се събраха всички, които можеха да държат меч и нагоре, и застанаха на границата. 22 След като станаха на сутринта и слънцето изгря върху водите, моавците видяха водите отсреща червени като кръв и казаха: 23 Това е кръв; непременно царете са се били помежду си и са се поразили един друг; и така, сега към плячката, Моаве! 24 А когато дойдоха в израилския стан, израилтяните станаха и поразиха моавците, така че онези побягнаха пред тях; и като поразяваха моавците, влязоха в земята им. 25 Израилтяните събориха градовете и на всяка добра площ земя хвърлиха всеки камъка си и я напълниха, запушиха всички водни извори и отсякоха всяко добро дърво; само на Кир-арасет оставиха камъните му, но бойците с прашка го заобиколиха и го поразиха. (Ис 16:7; Ис 16:11) 26 Моавският цар, когато видя, че губи сражението, събра около себе си седемстотин мечоносци, за да пробият път до едомския цар; но не можаха. 27 Тогава той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, и го принесе в жертва всеизгаряне на стената. Затова настана голямо възмущение сред израилтяните; и те се оттеглиха от него и се върнаха в земята си.