Числа 21

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society

Отровните змии и чудото с медната змия

1 А арадският цар, ханаанецът, който живееше на юг, като чу, че Израил идва през пътя Атарим, воюва против Израил и хвана от тях пленници. (Чис 33:40; Съд 1:16) 

2 Тогава Израил направи оброк на ГОСПОДА, като каза: Ако наистина предадеш този народ в ръката ми, то съвсем ще разоря градовете им. (Бит 28:20; Съд 11:30) 

3 И ГОСПОД послуша гласа на Израил и му предаде ханаанците; и те ги погубиха и разориха градовете им. И мястото бе наречено Хорма. 

4 А когато отпътуваха от планината Ор по пътя към Червеното море, за да обиколят Едомската земя, народът излезе от търпение в душата си поради пътя. (Чис 20:22; Чис 33:41; Съд 11:18) 

5 И народът говори против Бога и против Моисей: Защо ни изведохте от Египет да измрем в пустинята? Защото няма нито хляб, нито вода и душата ни се отвращава от този никакъв хляб. (Изх 16:3; Изх 17:3; Чис 11:6) 

6 Затова ГОСПОД изпрати между народа змии-усойници, които хапеха народа, и измря много народ от Израил. (Вт 8:15; 1 Кор 10:9) 

7 Тогава народът дойде при Моисей и каза: Съгрешихме затова, че говорихме против ГОСПОДА и против тебе; помоли се на ГОСПОДА да махне змиите от нас. И Моисей се помоли за народа. (Изх 8:8; Изх 8:28; Чис 21:5; 1 Цар 12:19; 3 Цар 13:6; Пс 78:34; Д А 8:24) 

8 А ГОСПОД каза на Моисей: Направи си от мед една змия усойница и я сложи на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне към нея, ще остане жив. 

9 И така, Моисей направи медна змия и я сложи на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше към медната змия, оставаше жив. (4 Цар 18:4; Йн 3:14; Йн 3:15) 

10 Тогава израилтяните отпътуваха и разположиха стан в Овот. (Чис 33:43) 

11 И като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-Аварим, в пустинята, която е към Моав, към изгрева на слънцето. (Чис 33:44) 

12 Оттам отпътуваха и разположиха стан в долината Заред. (Вт 2:13) 

13 Оттам отпътуваха и разположиха стан оттатък реката Арнон, която е в пустинята и изтича от пределите на аморейците; защото Арнон е моавска граница между моавците и аморейците. (Чис 22:36; Съд 11:18) 

14 Затова е казано в книгата на ГОСПОДНИТЕ войни: Ваев в Суфа и потоците на Арнон, 

15 и течението на потоците, което се простира до селището Ар и допира границите на Моав. (Вт 2:18; Вт 2:29) 

16 А оттам дойдоха при Вир. Този е кладенецът, за който ГОСПОД каза на Моисей: Събери народа и ще му дам вода. (Съд 9:21) 

17 Тогава Израил изпя тази песен: Бликай, о, кладенче; пейте за него. (Изх 15:1; Пс 105:2; Пс 106:12) 

18 Кладенец изкопаха първенците, благородните от народа изкопаха, чрез заповед на законодателя, с жезлите си. А от пустинята отидоха в Матана (Ис 33:22) 

19 и от Матана в Наалиил, и от Наалиил във Вамот, 

20 а от Вамот в долината, която е в моавското поле, при върха на Фасга, която гледа към Есимон. (Чис 23:28) 

21 Тогава Израил изпрати посланици при аморейския цар Сион да кажат: (Вт 2:26; Вт 2:27; Съд 11:19) 

22 Остави ме да мина през земята ти; няма да се отклоняваме нито по нивите, нито по лозята; не искаме да пием вода от кладенците; през царския път ще вървим, докато преминем твоите предели. (Чис 20:17) 

23 А Сион не пусна Израил да мине през пределите му; той събра целия си народ, излезе и се опълчи срещу Израил в пустинята, и дойде в Яса и воюва против Израил. (Вт 2:32; Вт 29:7; Съд 11:20) 

24 Но Израил го порази с острието на меча и завладя земята му от Арнон до Явок, до амонците; защото границата на амонците беше укрепена. (Вт 2:33; Вт 29:7; И Н 12:1; И Н 12:2; И Н 24:8; Неем 9:22; Пс 135:10; Пс 135:11; Пс 136:19; Ам 2:9) 

25 Израил завладя всички тези градове; и Израил се засели във всичките градове на аморейците, в Есевон и във всичките му села. 

26 Понеже Есевон беше град на аморейския цар Сион, който беше воювал с предишния моавски цар и беше отнел от ръката му цялата му земя до Арнон. 

27 Затова онези, които говорят с притчи, казват: Дойдете в Есевон. Да се съгради и да се закрепи градът Сионов. 

28 Защото огън излезе от Есевон, пламък от града Сионов; изгори Ар моавски и първенци на високите места на Арнон. (Вт 2:9; Вт 2:18; Ис 15:1; Ер 48:45; Ер 48:46) 

29 Горко ти, Моаве! Погина ти, Хамосов народ! Даде синовете си на бяг и дъщерите си на плен при Сион, аморейския цар. (Съд 11:24; 3 Цар 11:7; 3 Цар 11:33; Ер 48:7; Ер 48:13) 

30 Ние ги простреляхме; Есевон погина до Девон; и ги запустихме до Нофа, която се простира до Медева. (Ис 12:2; Ер 48:18; Ер 48:22) 

31 Така Израил се засели в земята на аморейците. 

32 После Моисей изпрати хора да съгледат Язир; и като превзеха селата му, прогониха аморейците, които бяха в тях. (Чис 32:1; Ер 48:32) 

33 Тогава се върнаха и отидоха по пътя към Васан; а васанският цар Ог излезе против тях, той и целият му народ, на бой в Едраи. (Вт 3:1; Вт 29:7; И Н 13:12) 

34 Но ГОСПОД каза на Моисей: Не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, целия му народ и земята му; ще му направиш така, както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон. (Чис 21:24; Вт 3:3; Пс 135:10; Пс 135:11; Пс 136:20) 

35 И така, поразиха него, синовете му и целия му народ, докато не му остана нито един оцелял; и завладяха земята му. (Вт 3:3) 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание