Судей Израилевых 3

Новый Русский Перевод

от Biblica
1 Вот народы, которые Господь оставил, чтобы испытывать израильтян, не знавших ни одной из войн в Ханаане2 (Он сделал это лишь для того, чтобы научить потомков израильтян, которые прежде не знали сражений):3 пять правителей филистимлян, все хананеи, сидоняне и хиввеи, жившие в горах Ливана от горы Баал-Хермон до Лево-Хамата[1].4 Они были оставлены, чтобы испытать израильтян и проверить, станут ли они слушаться повелений Господа, которые Он дал их отцам через Моисея.5 Израильтяне жили среди хананеев, хеттов, аморреев, ферезеев, хиввеев и иевусеев.6 Они брали в жены их дочерей, отдавали своих дочерей за их сыновей и служили их богам.7 Израильтяне совершили зло в глазах Господа: они забыли Господа, своего Бога, и служили Баалам и Ашерам[2].8 Гнев Господа вспыхнул на Израиль, и Он отдал их в руки Кушан-Ришатаима, царя Арам-Нахараима[3], и служили ему израильтяне восемь лет.9 Но когда они воззвали к Господу, Он дал им избавителя, Отниила, сына Кеназа, младшего брата Халева[4], который спас их.10 Дух Господа сошел на него, он стал судьей[5] Израиля и отправился воевать. Господь отдал Кушан-Ришатаима, царя Арама, в руки Отниила, который одержал над ним победу.11 И земля покоилась в мире сорок лет, пока Отниил, сын Кеназа[6], не умер.12 Израильтяне вновь совершили зло в глазах Господа, и из-за этого Господь сделал Эглона, царя Моава, сильнее Израиля.13 В союзе с аммонитянами и амаликитянами Эглон нанес Израилю поражение и завладел городом Пальм[7].14 Израильтяне служили Эглону, царю Моава, восемнадцать лет.15 Израильтяне вновь воззвали к Господу, и Он дал им избавителя – Ехуда, левшу, сына вениамитянина Геры. Израильтяне послали его с данью к Эглону, царю Моава.16 Ехуд сделал обоюдоострый меч, длиной в локоть[8], и укрепил его под одеждой у правого бедра.17 Затем он принес дань Эглону, царю Моава, который был очень тучен.18 После того как Ехуд поднес дань, он отпустил людей, которые ее несли.19 Но сам он повернул назад у идолов, что близ Гилгала, и сказал: – О царь, у меня есть для тебя тайная весть. Царь сказал[9]: – Тише! – и все его слуги удалились.20 Ехуд приблизился к нему (а тот сидел один в верхней комнате своего летнего дворца) и сказал: – У меня для тебя весть от Бога. Когда царь поднялся,21 Ехуд протянул левую руку, выхватил меч, который был у него на правом бедре, и вонзил царю в живот.22 Даже рукоять ушла вслед за лезвием, и жир закрыл весь меч. Ехуд не вытащил меча, и нечистоты вышли из тела царя[10].23 Выйдя в переднюю[11], Ехуд закрыл за собой двери верхней комнаты и запер их.24 Когда он ушел, слуги обнаружили двери верхней комнаты запертыми. Они сказали: – Должно быть, он справляет нужду[12] во внутренней комнате дома.25 Они ждали, пока не начали беспокоиться, и, видя, что никто не отпирает дверей комнаты, взяли ключ и отперли их. Там они увидели, что их господин лежит на полу мертвый.26 Пока они медлили, Ехуд скрылся. Он прошел мимо идолов и спасся в Сеире.27 Придя туда, он затрубил в рог в нагорьях Ефрема, и израильтяне спустились вместе с ним с нагорий; он возглавлял их.28 – Идите за мной, – приказал он, – потому что Господь отдал моавитян, ваших врагов, в ваши руки. И они пошли за ним, захватили броды у Иордана, которые вели к Моаву, и не позволяли никому переправляться.29 Они сразили около десяти тысяч моавитян, всех сильных, крепких воинов; скрыться не удалось никому.30 В тот день Моав стал служить Израилю, и земля покоилась в мире восемьдесят лет.31 После Ехуда пришел Шамгар, сын Анафа, который сразил шестьсот филистимлян воловьим рожном, пастушьей тростью. Он также спас Израиль.

Судей Израилевых 3

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 А ето народите, които ГОСПОД остави, за да изпита чрез тях Израил, всички тези, които не бяха влизали във всичките ханаански битки. (Суд 2:21; Суд 2:22; Суд 3:4)2 Остави ги само за да знаят и да се научат на бой поне тези от поколенията на израилтяните, които от по-рано не са знаели. Остави:3 петимата началници на филистимците и всички ханаанци, сидонци и евейци, които живеят в Ливанската планина, от планината Ваал-ермон до прохода на Емат. (Нав 13:3)4 Те служеха, за да бъде изпитан Израил чрез тях и да се разбере ще слушат ли заповедите, които ГОСПОД беше заповядал на бащите им чрез Моисей. (Суд 2:22)5 Също така израилтяните се заселиха между ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, евейците и йевусейците; (Пс 106:35)6 и вземаха дъщерите им за жени, даваха дъщерите си на синовете им и служеха на боговете им. (Исх 34:16; Втор 7:3; Суд 2:11; Суд 3:7)7 И израилтяните извършиха зло пред ГОСПОДА, като забравяха ГОСПОДА, своя Бог, и служеха на ваалимите и на ашерите[1]. (Исх 34:13; Втор 16:21; Суд 2:13; Суд 6:25)8 Затова гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той ги предаде на месопотамския цар Хусанрисатаим; и израилтяните бяха под властта на Хусанрисатаим осем години. (Суд 2:14; Суд 3:15; Суд 4:3; Суд 6:7; Суд 10:10; 1Цар 12:10; Неем 9:27; Пс 22:5; Пс 106:44; Пс 107:13; Пс 107:19)9 А когато израилтяните извикаха към ГОСПОДА, Той въздигна избавител на израилтяните, който ги спаси – Готониил, син на Кенез, по-младия брат на Халев. (Суд 1:13; Суд 2:16)10 Дух ГОСПОДЕН дойде върху него и той беше съдия над Израил. Излезе и на бой и ГОСПОД предаде в ръката му месопотамския цар Хусанрисатаим; и ръката му надделя против Хусанрисатаим. (Чис 27:18; Суд 6:34; Суд 11:29; Суд 13:25; Суд 14:6; Суд 14:10; 1Цар 11:6; 2Пар 15:1)11 Тогава земята беше спокойна четиридесет години. И Готониил, Кенезовият син, умря.12 Пак израилтяните извършиха зло пред ГОСПОДА; и Той укрепи моавския цар Еглон против Израил – вследствие на злото, което израилтяните извършиха пред ГОСПОДА. (Суд 2:19; 1Цар 12:9)13 Еглон събра при себе си амонците и амаличаните и отиде, порази Израил и завладя Града на палмите. (Суд 1:16; Суд 5:14)14 И израилтяните бяха под властта на моавския цар Еглон осемнадесет години. (Втор 28:48)15 А когато израилтяните извикаха към ГОСПОДА, Той им въздигна за избавител Аод, син на вениаминеца Гира, мъж левак. По него израилтяните пратиха подарък на моавския цар Еглон. (Суд 3:9; Пс 78:34)16 Аод си направи меч, остър и от двете страни, дълъг един лакът, и го опаса под връхната си дреха на дясното си бедро.17 И така, той поднесе подаръка на моавския цар Еглон. А Еглон беше много пълен човек.18 И като поднесе подаръка и изпрати обратно хората, които носеха подаръка,19 Аод се върна от пограничните камъни[2], които са при Галгал, и каза: Имам да ти казвам нещо тайно, царю. А царят му отговори: Мълчи. И отпрати навън всички, които стояха при него. (Нав 4:20)20 Тогава Аод се приближи към него; а царят седеше сам в лятната си горна стая. Аод каза: Имам дума от Бога за тебе. Тогава царят стана от стола си.21 А Аод протегна лявата си ръка и като измъкна меча от страната на дясното си бедро, го заби в корема му22 дотам, че и дръжката влезе след желязото, а острието на меча излезе отзад. Аод не извади меча, защото толкова навътре беше влязло желязото, че тлъстината скри дръжката на меча.23 Тогава Аод излезе през преддверието, затвори след себе си вратата на горната стая и я заключи.24 Когато той излезе, дойдоха слугите на Еглон и като видяха, че вратата на горната стая беше заключена, си казаха: Вероятно царят е по нужда в лятната стая.25 Но въпреки че чакаха, докато ги хвана срам, той не отваряше вратата на горната стая. Затова слугите взеха ключ, отвориха вратата и видяха, че господарят им лежеше мъртъв на земята.26 А докато те се бавеха, Аод избяга; премина пограничните камъни и се спаси в Сеирот.27 И когато дойде, засвири с тръба в Ефремовата хълмиста земя и израилтяните слязоха с него от хълмистата земя, а той беше начело. (Нав 17:15; Суд 5:14; Суд 6:34; Суд 7:24; Суд 17:1; Суд 19:1; 1Цар 13:3)28 Аод им каза: Вървете след мене, защото ГОСПОД ви предаде неприятелите ви, моавците. И те отидоха след него и като превзеха бродовете на Йордан към моавската страна, не оставиха да премине нито един човек. (Нав 2:7; Суд 12:5)29 Тогава поразиха десет хиляди моавски мъже, всички едри и здрави; не се спаси нито един.30 Така в онова време Моав беше покорен от Израил. Тогава на земята имаше спокойствие осемдесет години. (Суд 3:11)31 След Аод настана времето на Самегар, Анатовия син, който с един волски остен изби шестстотин мъже от филистимците; той също избави Израил. (Суд 2:16; Суд 5:6; Суд 5:8; 1Цар 13:19; 1Цар 13:22; 1Цар 17:47; 1Цар 17:50)