1Ангел Господень[1] пришел из Гилгала[2] в Бохим и сказал: – Я вывел вас из Египта и привел в землю, о которой клялся вашим отцам. Я сказал: «Я никогда не нарушу Мой завет с вами, (Исх 25:10; Суд 6:11; Суд 13:2)2а вы не заключайте союз с жителями этой земли, но сокрушите их жертвенники». Но вы не послушались Меня. Почему?3Теперь Я говорю вам, что не стану прогонять их от вас; они будут вам жалом в теле, а их боги будут для вас западней.4Когда Ангел Господень сказал эти слова всем израильтянам, народ громко заплакал,5и они назвали то место Бохим[3]. Там они совершили жертвоприношение Господу.
Непослушание и поражение
6После того как Иисус отпустил народ, они пошли каждый в свой удел, чтобы овладеть землей.7Народ служил Господу во время жизни Иисуса и старейшин, переживших его, которые видели все великие дела, совершенные Господом для Израиля.8Иисус, сын Навин, слуга Господа, умер в возрасте ста десяти лет.9Его похоронили в его собственном наделе, в городе Тимнат-Хересе[4], в нагорьях Ефрема к северу от горы Гааш. (Нав 19:50; Нав 24:30)10Когда все то поколение отошло к своим отцам и выросло другое поколение, которое не знало ни Господа, ни того, что Он совершил для Израиля,11израильтяне стали творить зло в глазах Господа и служить Баалам[5].12Они оставили Господа, Бога своих отцов, Который вывел их из Египта, последовали за богами народов, которые были вокруг них, и стали поклоняться им. Они гневили Господа,13потому что оставили Его и служили Баалу и Астартам[6].14Гнев Господа вспыхнул на Израиль, и Он отдал их в руки разбойников, которые стали грабить их. Он отдал их во власть врагов, окружавших их со всех сторон, и они уже не могли им противостоять.15Всякий раз, когда Израиль шел воевать, рука Господа была против них, и они терпели поражение, как Господь предупреждал и клялся им. Они терпели великое бедствие.16Господь ставил им судей[7], которые спасали их от рук грабителей.17Но они не слушали судей, а распутничали с другими богами и поклонялись им. Они быстро уклонились от пути, которым ходили их отцы, – пути послушания повелениям Господа; они не следовали их примеру.18Всякий раз, когда Господь ставил над ними судью, Он Сам был с ним и берег их от врагов, пока судья был жив: Господь жалел их, стонавших под гнетом мучителей.19Но когда судья умирал, они принимались за старое и поступали еще хуже, чем их отцы, следуя другим богам, служа и поклоняясь им. Они не хотели оставить свои злые дела и упрямство.20Поэтому Господь сильно разгневался на Израиль и сказал: – Раз этот народ нарушил завет, который Я заключил с их отцами, и не послушался Меня,21Я больше не стану прогонять от них ни одного из народов, которые остались в этой стране после смерти Иисуса.22Чтобы испытать Израиль – станут ли израильтяне стараться ходить по пути Господа, как делали их отцы, –23оставил Господь эти народы, не прогнав их сразу и не отдав в руки Иисуса.
Судей Израилевых 2
Библия, ревизирано издание
от Bulgarian Bible Society1Ангел ГОСПОДЕН дойде от Галгал в Бохим и каза: Изведох ви от Египет и ви доведох в земята, за която се бях клел на бащите ви: Няма да наруша завета Си с вас довека. (Быт 17:7; Суд 2:5)2Не сключвайте договор с жителите на тази земя, а съсипете жертвениците им! Вие обаче не послушахте гласа Ми. Защо постъпихте така? (Втор 7:2; Втор 12:3; Суд 2:20; Пс 106:34)3Затова и Аз казах: Няма да ги изгоня пред вас; но те ще ви бодат в ребрата и боговете им ще ви бъдат примка. (Исх 23:33; Исх 34:12; Втор 7:16; Нав 23:13; Суд 3:6; Пс 106:36)4И когато ангелът ГОСПОДЕН изговори тези думи на всички израилтяни, народът плака силно.5Затова нарекоха онова място Бохим[1]; и там принесоха жертва на ГОСПОДА.
Смърт и погребение на Исус Навин
6Когато Исус разпусна народа, всички израилтяни се прибраха в земята на наследството си, за да я притежават. (Нав 22:6; Нав 24:28)7И народът служеше на ГОСПОДА през всички дни на Исус и през всички дни на старейшините, които надживяха Исус, които видяха всички велики дела, които ГОСПОД беше извършил в Израил. (Нав 24:31)8И ГОСПОДНИЯТ слуга Исус, Навиновият син, умря на възраст сто и десет години. (Нав 24:29)9Погребаха го в земята на наследството му, в Тамнат-арес, в хълмистата земя на Ефрем, на север от хълма Гаас. (Нав 19:50; Нав 24:30)10И цялото това поколение се прибра при бащите си, а след тях дойде друго поколение, което не познаваше ГОСПОДА, нито делата, които беше извършил за Израил. (Исх 5:2; 1Цар 2:12; 1Пар 28:9; Иер 9:3; Иер 22:16; Гал 4:8; 2Фес 1:8; Тит 1:16)
Призоваване и мисия на съдиите
11И израилтяните извършиха зло пред ГОСПОДА, като се покланяха на ваалимите.12Те изоставиха ГОСПОДА, Бога на бащите си, Който ги беше извел от Египетската земя, и се покланяха на други богове – боговете на племената, които бяха около тях. Като им се покланяха, те разгневиха ГОСПОДА. (Исх 20:5; Втор 6:14; Втор 31:16)13Те изоставиха ГОСПОДА и служеха на Ваал и на астартите. (Суд 3:7; Суд 10:6; Пс 106:36)14Гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той позволи на грабители да ги ограбват; и ги предаде на околните им неприятели, така че не можаха вече да устоят на враговете си. (Лев 26:37; Нав 7:12; Нав 7:13; Суд 3:8; Суд 4:2; 4Цар 17:20; Пс 44:12; Пс 106:40; Ис 50:1)15Където и да излизаха, ГОСПОДНЯТА ръка беше против тях в злините, както ГОСПОД беше говорил и им се беше клел. Те изпаднаха в голямо утеснение. (Лев 26:1; Втор 28:1)16Тогава ГОСПОД издигаше съдии, които ги избавяха от грабителите им. (Суд 3:9; Суд 3:10; Суд 3:15; 1Цар 12:11; Деян 13:20)17Но те и съдиите си не слушаха, а блудстваха след други богове и им се кланяха; скоро се отклониха от пътя, в който ходеха бащите им, които слушаха ГОСПОДНИТЕ заповеди; те обаче не направиха така. (Исх 34:15; Исх 34:16; Лев 17:7)18И когато ГОСПОД издигаше съдии над тях, Той беше със съдията и ги избавяше от враговете им през всичките дни на съдията; защото ГОСПОД се смиляваше заради оплакванията им от онези, които ги потискаха и притесняваха. (Быт 6:6; Втор 32:36; Нав 1:5; Пс 106:44; Пс 106:45)19А след смъртта на съдията те се връщаха и се развращаваха по-зле от бащите си, като се покланяха на други богове, за да им служат и да им се кланят. Те не се отказваха от делата си и упорито следваха пътя си. (Суд 3:12; Суд 4:1; Суд 8:33)20Затова гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той каза: Понеже този народ престъпи завета Ми, който съм заповядал на бащите им, и не послушаха гласа Ми, (Нав 23:16; Суд 2:14)21то и Аз няма да изгоня вече пред тях нито един от народите, които Исус остави, когато умря, (Нав 23:13)22за да изпитам чрез тях Израил дали ще пазят ГОСПОДНИЯ път и ще ходят в него, както го пазиха бащите им, или не. (Втор 8:2; Втор 8:16; Втор 13:3)23И така, ГОСПОД остави тези народи, не ги изгони веднага и не ги предаде на Исус.