1После смерти Иисуса израильтяне спросили Господа: – Кому из нас первым идти воевать с хананеями? (Нав 15:15)2Господь ответил: – Первым пусть идет Иуда; Я отдаю землю в его руки.3Тогда воины Иуды сказали своим братьям симеонитам: – Идите с нами в землю, которая нам досталась, воевать с хананеями. А потом мы, в свой черед, пойдем с вами в вашу землю. И симеониты пошли с ними.4Когда Иуда со своими людьми вышел на бой, Господь отдал хананеев и ферезеев в их руки, и они сразили в Везеке десять тысяч человек.5Там они и нашли Адони-Везека, сразились с ним и разбили хананеев и ферезеев.6Адони-Везек бежал, но они погнались за ним, схватили его и отрубили ему большие пальцы на руках и на ногах.7Адони-Везек сказал: – Семьдесят царей с отрубленными большими пальцами на руках и на ногах собирали крохи под моим столом. Теперь Бог воздал мне за то, что я сделал. Его отвели в Иерусалим, где он и умер.8Воины Иуды напали на Иерусалим и взяли его. Они предали город мечу и огню.9После этого воины Иуды отправились на битву с хананеями, которые жили в нагорьях, в Негеве и в западных предгорьях.10Они выступили против хананеев Хеврона (прежде он назывался Кирьят-Арба) и разбили Шешая, Ахимана и Талмая[1]. (Чис 13:22; Нав 15:14)11Оттуда они пошли на жителей Давира (который прежде назывался Кирьят-Сефер).12Халев сказал: – Я отдам свою дочь Ахсу в жены тому, кто нападет на Кирьят-Сефер и возьмет его.13Отниил, сын младшего брата Халева Кеназа[2], взял его, и Халев отдал ему в жены свою дочь Ахсу.14В день, когда была назначена свадьба, она говорила с Отниилом, чтобы просить у ее отца поле. Когда она слезла со своего осла, Халев спросил ее: – Чего ты хочешь?15Она ответила: – Окажи мне особую милость. Ты дал мне землю в Негеве – так дай мне и источники воды. И Халев дал ей верхние и нижние источники.16Потомки тестя Моисея, кенея, пошли с народом Иуды из города Пальм[3] в пустыню Иуды, что в Негеве рядом с городом Арадом, и поселились среди народа.17Воины Иуды пошли со своими братьями симеонитами, напали на хананеев, которые жили в Цефате, и полностью уничтожили[4] город. Поэтому он получил название Хорма[5].18Еще воины Иуды взяли Газу, Ашкелон и Экрон с их окрестностями.19Господь был с воинами Иуды. Они овладели нагорьями, но не смогли прогнать жителей долин, потому что у тех были железные колесницы.20Как и обещал Моисей, Хеврон был отдан Халеву, который прогнал оттуда троих сыновей Анака.21Вениамитяне не смогли выселить иевусеев, которые жили в Иерусалиме; иевусеи живут там с вениамитянами до сегодняшнего дня.22Дом Иосифа напал на Вефиль, и Господь был с ними.23Когда они послали лазутчиков разведать Вефиль (прежде он назывался Луз),24лазутчики увидели мужчину, выходящего из города, и сказали ему: – Покажи нам, как попасть в город, и мы обойдемся с тобой хорошо.25Он показал им, и они предали город мечу, но пощадили того человека и всю его семью.26Этот человек пошел в землю хеттов, где построил город, который назвал Луз – так он называется и до сегодняшнего дня.27Но Манассия не прогнал жителей Бет-Шеана, Таанаха, Дора, Ивлеама и Мегиддо и окрестных деревень, и в этой земле продолжали жить хананеи.28Когда Израиль окреп, они сделали хананеев подневольными, но не изгнали их полностью.29И Ефрем не прогнал хананеев, которые жили в городе Гезере, и хананеи продолжали жить там среди них.30И Завулон не прогнал хананеев, живших в Китроне и в Нагалоле, которые остались среди них, но сделались подневольными.31И Асир не изгнал жителей Акко, Сидона, Ахлава, Ахзива, Хелвы, Афека и Рехова;32и поэтому народ Асира жил среди хананеев, обитателей той земли.33И Неффалим не прогнал жителей Бет-Шемеша и Бет-Анафа: неффалимиты жили среди хананеев, обитателей той земли, а жителей Бет-Шемеша и Бет-Анафа сделали подневольными.34Данитянам аморреи отрезали путь с нагорий в долину.35Аморреи продолжали жить на горе Херес, в городе Айялоне и поселении Шаалвиме, но когда сила дома Иосифа возросла, они тоже стали подневольными.36Граница аморреев шла от Скорпионовой возвышенности[6], от Селы и далее.
1След смъртта на Исус израилтяните се допитаха до ГОСПОДА: Кое племе първо ще влезе в бой против ханаанците? (Чис 27:21; Суд 20:18)2ГОСПОД каза: Юда ще влезе в бой, ето, предадох земята в ръката му. (Быт 49:8)3Тогава Юда каза на брат си Симеон: Ела с мене в моята територия, за да воюваме против ханаанците, и аз ще отида с тебе в твоите предели. И Симеон отиде с него. (Суд 1:17)4И така, Юда отиде на бой; ГОСПОД предаде ханаанците и ферезейците в ръката им и те поразиха десет хиляди мъже от тях във Везек. (1Цар 11:8)5И намериха Адонивезек във Везек, воюваха против него и поразиха ханаанците и ферезейците.6А Адонивезек побегна, но те го подгониха и го хванаха, и отсякоха палците на ръцете и краката му.7Адонивезек каза: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и краката си са събирали трохи под трапезата ми; Бог ме наказа със същото, което аз съм правил. И го доведоха в Йерусалим, където и умря. (Лев 24:19; 1Цар 15:33; Иак 2:13)8Юдовите синове воюваха против Йерусалим и като го завладяха, поразиха го с острието на меча и опожариха града. (Нав 15:63)9След това Юдовите синове слязоха, за да воюват против ханаанците, които живееха в хълмистата страна, в земята Негев и в Шефела. (Нав 10:36; Нав 11:21; Нав 15:13)10Юда отиде на бой и против ханаанците, които живееха в Хеврон (а предишното име на Хеврон беше Кириат-арва), и убиха Сесай, Ахиман и Талмай; (Нав 14:15; Нав 15:13; Нав 15:14)11и оттам нападнаха жителите на Девир (а предишното име на Девир беше Кириат-сефер). (Нав 15:15)12Халев каза: Който порази Кириат-сефер и го превземе, на него ще дам дъщеря си Ахса за жена. (Нав 15:16; Нав 15:17)13Превзе го Готониил, син на Кенез, по-малкия брат на Халев; и той му даде дъщеря си Ахса за жена. (Суд 3:9)14И когато щеше да отиде при него, Готониил я накара да поиска от баща си земя. И така, като слезе от осела, Халев и каза: Какво ти е? (Нав 15:18; Нав 15:19)15А тя му отговори: Благослови ме; понеже си ми дал земя в Негев, дай ми и водни извори. И Халев и даде горните и долните извори. (Быт 33:11)16И потомците на кенееца, Моисеевия тъст, отидоха от Града на палмите, заедно с Юдовите синове, в Юдейската пустиня, която е на юг от Арад, и се заселиха сред местните жители. (Чис 10:32; Чис 21:1; Втор 34:3; Суд 4:11; Суд 4:17; 1Цар 15:6; 1Пар 2:55)17Тогава Юда отиде с брат си Симеон и поразиха ханаанците, които живееха в Сефат; и обрекоха града на изтребление; и градът бе наречен Орма. (Чис 21:3; Нав 19:4; Суд 1:3)18Юда завладя и Газа с околностите му, Аскалон с околностите му и Акарон с околностите му. (Нав 11:22)19ГОСПОД беше с Юда; и той изгони жителите на хълмистата страна, обаче не изгони жителите и на долината, защото имаха железни колесници. (Нав 17:16; Нав 17:18; Суд 1:2; 4Цар 18:7)20И дадоха Хеврон на Халев, както Моисей беше казал; и той изгони оттам тримата Енакими. (Чис 14:24; Втор 1:36; Нав 14:9; Нав 14:13; Нав 15:13; Нав 15:14)21А Вениаминовите синове не изгониха йевусейците, които населяваха Йерусалим, а йевусейците живееха в Йерусалим заедно с Вениаминовите синове, както живеят и до днес. (Нав 15:63; Нав 18:28)22Също и Йосифовите потомци, и те отидоха против Ветил; и ГОСПОД беше с тях. (Нав 2:1; Нав 7:2; Суд 1:19; Суд 18:2)23Йосифовите потомци пратиха съгледвачи да съгледат Ветил (а предишното име на града беше Луз). (Быт 28:19)24И съгледвачите видяха един човек, който излизаше от града, и му казаха: Покажи ни входа на града и ще те помилваме. (Нав 2:12; Нав 2:14)25Той им показа входа на града и те поразиха града с острието на меча, а човека оставиха да излезе с цялото си семейство.26И човекът отиде в Хетската земя, където и основа град и го нарече Луз, както е името му и до днес.27Манасия не изгони жителите на Ветсан и на селата му, нито на Таанах и на селата му, нито жителите на Дор и на селата му, нито жителите на Ивлеам и на селата му, нито жителите на Магедон и на селата му; но ханаанците настояваха да живеят в онази земя. (Нав 17:11)28А Израил, когато се укрепи, наложи на ханаанците данък, без напълно да ги изгони.29Нито Ефрем изгони ханаанците, които живееха в Гезер; а ханаанците живееха в Гезер между тях. (Нав 16:10; 3Цар 9:16)30Завулон също не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Наалол; а ханаанците живееха между тях и бяха обложени с данък. (Нав 19:15)31Асир не изгони жителите на Акхо, нито жителите на Сидон, нито на Ахлав, нито на Ахзив, нито на Хелва, нито на Афек, нито на Роов; (Нав 19:24)32а Асировите синове живееха сред ханаанците, местните жители, защото не ги изгониха. (Пс 106:34; Пс 106:35)33Нефталим не изгони жителите на Ветсемес, нито жителите на Ветенат, а живееше сред ханаанците, местните жители; обаче жителите на Ветсемес и Ветенат му плащаха данък. (Нав 19:38; Суд 1:30; Суд 1:32)34И аморейците принудиха Дановите синове да се оттеглят в хълмистата страна и не им позволяваха да слизат в долината;35но аморейците настояваха да живеят в гората Ерес, в Еалон и в Саалвим. Но независимо от това Йосифовите потомци надделяха, така че онези бяха обложени с данък. (Нав 19:42)36А територията на аморейците беше от възвишението Акравим, от скалата и нагоре. (Чис 34:4; Нав 15:3)