от Bulgarian Bible Society1Беше хвърлен жребий и за племето на Манасия, защото той беше първородният на Йосиф. Махир, Манасиевият първороден, баща на Галаад, понеже беше военен мъж, получи Галаад и Васан. (Бит 41:51; Бит 46:20; Бит 48:18; Бит 50:23; Чис 26:29; Чис 32:39; Чис 32:40; Вт 3:15; 1 Лет 7:14)2Така че хвърленият жребий беше за другите Манасиеви потомци според семействата им: за потомците на Авиезер, за потомците на Хелек, за потомците на Асриил, за потомците на Сихем, за потомците на Ефер и за потомците на Семида. Тези бяха синовете на Йосифовия син Манасия според семействата им. (Чис 26:29; 1 Лет 7:18)3Обаче Салпаад, син на Ефер, син на Галаад, син на Махир, син на Манасия, нямаше синове, а дъщери. Ето имената на дъщерите му: Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса. (Чис 26:33; Чис 27:1; Чис 36:2)4Те дойдоха пред свещеника Елеазар, пред Исус, Навиновия син, и пред първенците и казаха: ГОСПОД заповяда на Моисей да ни даде наследство между братята ни. Затова според ГОСПОДНЕТО повеление той им даде наследство между братята на баща им. (Чис 27:6; Чис 27:7; И Н 14:1)5И така, на Манасия се паднаха десет дяла, освен земята Галаад и Васан, която е на изток от Йордан,6защото дъщерите на Манасия получиха наследство между синовете му, а Галаадската земя беше на другите потомци на Манасия.7Манасиевата граница минаваше от Асир до Михметат, който е срещу Сихем, и продължаваше надясно до жителите на Ентапфуя. (И Н 16:6)8Земята на Тапфуя принадлежеше на Манасия; а самият град Тапфуя, на Манасиевата граница, принадлежеше на Ефремовите синове. (И Н 16:8)9След това границата слизаше до потока Кана, на юг от потока. Тези от Манасиевите градове принадлежаха на Ефрем; и Манасиевата граница вървеше на север от потока и свършваше при морето. (И Н 16:8; И Н 16:9)10Земята на юг беше на Ефрем, а на север – на Манасия, и морето беше границата му; земите им достигаха на север до Асир и на изток до Исахар.11А в земята на Исахар и Асир Манасия притежаваше: Ветсан и заселищата му, Ивлеам и заселищата му, жителите на Дор и заселищата му, жителите на Ендор и заселищата му, жителите на Таанах и заселищата му и жителите на Магедон и заселищата му, три околии. (1 Цар 31:10; 3 Цар 4:12; 1 Лет 7:29)12Но Манасиевите синове не можаха да изгонят жителите на тези градове, а ханаанците останаха да живеят в онази земя. (Съд 1:27; Съд 1:28)13А когато израилтяните се закрепиха, те наложиха на ханаанците данък, без да ги изгонят оттам. (И Н 16:10)14Тогава Йосифовите потомци казаха на Исус: Защо ти допусна за нас да се хвърли само един жребий и да наследим само един дял, при положение че сме многоброен народ, понеже ГОСПОД ни е благословил досега? (Бит 48:19; Бит 48:22; Чис 26:34; Чис 26:37; И Н 16:4)15А Исус им отговори: Ако сте многоброен народ, идете в гората и си изсечете една част от нея в земята на ферезейците и на рафаимите, щом хълмистата част на Ефрем е тясна за вас.16Но Йосифовите потомци възразиха: Тази хълмиста земя не е удобна за нас; при това всички ханаанци, които живеят в долината, имат железни колесници – както онези, които са във Ветсан и заселищата му, така и другите, които са в Езраелската долина. (И Н 19:18; Съд 1:19; Съд 4:2; 3 Цар 4:12)17Тогава Исус говори на Йосифовия дом – на Ефрем и Манасия: Наистина вие сте многоброен народ и имате голяма сила; няма да имате само едно притежание чрез жребий;18а хълмистата част ще бъде ваша, макар че е залесена. Ще я изсечете и ще бъде изцяло ваша, понеже ще прогоните ханаанците, независимо че имат железни колесници и са силни. (Вт 20:1)