1Господь сказал Моисею: – Пойди к фараону. Я сделал его сердце и сердца его приближенных упрямыми, чтобы сотворить среди них знамения,2чтобы ты мог потом рассказать детям и внукам, как сурово Я поступил с египтянами и как сотворил знамения среди них, и чтобы вы знали, что Я – Господь.3Моисей и Аарон пришли к фараону и сказали ему: – Так говорит Господь, Бог евреев: «Сколько ты будешь отказываться смириться предо Мной? Отпусти Мой народ поклониться Мне.4Если ты откажешься, то завтра Я наведу на твою страну саранчу.5Она покроет поверхность земли так, что ее не будет видно. Она сожрет все то немногое, что осталось у вас после града, и даже деревья, которые растут у вас в полях.6Она заполнит твои дворцы, дома твоих приближенных и дома всех египтян; такого не видели ни твои отцы, ни деды с того дня, как поселились в этой земле, и до сегодняшнего дня». Моисей повернулся и ушел от фараона.7Приближенные фараона сказали ему: – Сколько еще этот человек будет держать нас в своих сетях? Отпусти этих людей поклониться Господу, их Богу. Разве ты все еще не видишь, что Египет гибнет?8Тогда Моисея и Аарона вернули к фараону. – Пойдите, поклонитесь Господу, вашему Богу, – сказал он. – Только кто же из вас пойдет?9Моисей ответил: – Мы пойдем с детьми и стариками, с сыновьями и дочерьми, с отарами и стадами: ведь у нас праздник Господу.10Фараон сказал: – Пусть так будет с вами Господь, как я отпущу вас с женщинами и детьми! Берегитесь, вас ждут большие неприятности[1].11Нет уж! Пусть одни мужчины пойдут поклоняться Господу, раз вы об этом просите. И Моисея с Аароном выгнали от фараона.12Господь сказал Моисею: – Протяни руку над египетской землей – и появится саранча. Она сожрет все, что растет в полях, все то, что уцелело после града.13Моисей простер посох над Египтом, и Господь навел на землю восточный ветер, который дул весь день и всю ночь. К утру ветер принес саранчу.14Она напала на Египет, опустившись на страну в огромном количестве. Такого нашествия саранчи не бывало прежде и не будет впредь.15Она покрыла всю землю так, что земля почернела. Она сожрала все, что осталось после града – все, что росло в полях, и плоды на деревьях. Ни на дереве, ни на каком другом растении во всем Египте не осталось зелени.16Фараон спешно позвал Моисея и Аарона и сказал: – Я согрешил перед Господом, вашим Богом, и перед вами.17Простите мой грех всего лишь еще один раз. Помолитесь Господу, вашему Богу, чтобы Он избавил меня от этого несчастья.18Моисей ушел от фараона и помолился Господу.19Господь переменил ветер на очень сильный морской ветер, который подхватил саранчу и унес в Красное море[2]. В Египте совсем не осталось саранчи. (3Цар 9:26)20Но Господь сделал сердце фараона упрямым, и он не отпустил израильтян.
Девятое наказание: тьма
21Господь сказал Моисею: – Подними руку к небу – и на Египет ляжет тьма, осязаемая тьма.22Моисей поднял руку к небу, и непроницаемая тьма покрыла Египет на три дня.23Люди не могли ни видеть друг друга, ни передвигаться в течение трех дней. А у израильтян, там, где они жили, был свет.24Тогда фараон позвал Моисея и сказал: – Идите, поклонитесь Господу. Оставьте здесь лишь ваши отары и стада, а женщины и дети пусть идут с вами.25Моисей сказал: – Ты должен отпустить с нами скот, чтобы мы принесли жертвы и всесожжения Господу, нашему Богу!26Весь наш скот должен пойти с нами, не останется и копыта. Там мы отберем животных для жертвы Господу, нашему Богу, а пока мы не придем туда, мы не будем знать, каких животных следует принести в жертву Господу.27Господь сделал сердце фараона упрямым, и он не захотел отпускать их.28Он сказал Моисею: – Прочь с глаз моих! Не смей являться пред лицо мое! В тот день, когда ты увидишь мое лицо, ты умрешь.29– Верно, – ответил Моисей. – Больше я не увижу твоего лица.
Исход 10
Библия, ревизирано издание
от Bulgarian Bible Society1Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Влез при фараона, защото Аз закоравих и сърцето на служителите му, за да покажа тези Мои знамения между тях (Исх 4:21; Исх 7:4; Исх 7:14)2и за да разказваш на сина си и на внука си това, което направих с египтяните, и знаменията, които показах между тях, за да познаете, че Аз съм ГОСПОД. (Втор 4:9; Пс 44:1; Пс 71:18; Пс 78:5; Иоил 1:3)3Тогава Моисей и Аарон влязоха при фараона и му казаха: Така говори ГОСПОД, Бог на евреите: Докога ще отказваш да се смириш пред Мене? Пусни народа Ми, за да Ми послужат. (3Цар 21:29; 2Пар 7:14; 2Пар 34:27; Иов 42:6; Иер 13:18; Иак 4:10; 1Пет 5:6)4Защото, ако откажеш да пуснеш народа Ми, утре ще докарам скакалци в пределите ти; (Прит 30:27; Откр 9:3)5те ще покрият лицето на земята, така че да не може човек да види земята, и ще унищожат останалото, което оцелее, това, което ви остава от градушката, и ще изядат всичките дървета, които растат по полетата ви, (Исх 9:32; Иоил 1:4; Иоил 2:25)6и ще се напълнят с тях къщите ти и къщите на всичките ти служители, и къщите на всички египтяни – нещо, което не са видели нито бащите ти, нито дедите ти, откакто са съществували на земята, дори до днес. И Моисей се обърна и излезе от двореца на фараона. (Исх 8:3; Исх 8:21)7Тогава служителите на фараона му казаха: Докога ще ни бъде примка този човек? Пусни ги да послужат на Йехова, своя Бог. Още ли не знаеш, че Египет загива? (Исх 23:33; Нав 23:13; 1Цар 18:21; Еккл 7:26; 1Кор 7:35)8Тогава пак доведоха Моисей и Аарон при фараона, който им каза: Идете, послужете на Йехова, вашия Бог, но точно кои ще отидат?9А Моисей отговори: Ще отидем с младите и старите, със синовете и дъщерите, с овцете и говедата ще отидем, защото трябва да отпразнуваме празник на Йехова. (Исх 5:1)10Тогава фараонът им каза: Нека Йехова бъде с вас, дори ако ви пусна с челядта ви. Но внимавайте, защото имате лоши намерения.11Не съм съгласен; идете сега вие, мъжете, и послужете на Йехова, защото това поискахте. И ги изгониха от фараоновия дворец.12Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Протегни ръката си над Египетската земя, за да покрият скакалците Египетската земя и да изядат цялата трева на земята, всичко, което оцеля от градушката. (Исх 7:19; Исх 10:4; Исх 10:5)13И Моисей простря жезъла си над Египетската земя; а ГОСПОД изпрати източен вятър на земята през целия онзи ден и цялата нощ и на сутринта източният вятър докара скакалците.14И скакалците се пръснаха по цялата Египетска земя и нападнаха по всички египетски предели; те бяха много страшни; преди това не е имало такива скакалци, нито ще има такива след тях. (Пс 78:46; Пс 105:34; Иоил 2:2)15Защото покриха лицето на цялата земя, така че земята почерня, и изядоха цялата трева в страната и всички плодове на дърветата, които бяха оцелели от градушката; и по цялата Египетска земя не остана нищо зелено, било дърво или трева на полето. (Исх 10:5; Пс 105:35)16Тогава фараонът бързо повика Моисей и Аарон и каза: Съгреших пред Йехова, вашия Бог, и пред вас. (Исх 9:27)17Но сега прости, моля, греха ми само този път и се помолете на Йехова, вашия Бог, само да отмахне от мене тази смърт. (Исх 9:28; 3Цар 13:6)18И така, Моисей излезе от двореца на фараона и се помоли на ГОСПОДА. (Исх 8:30)19И ГОСПОД промени посоката на вятъра, като докара много силен западен вятър, който вдигна скакалците и ги хвърли в Червеното море; не остана нито един скакалец по всички египетски предели. (Иоил 2:20)20Но ГОСПОД закорави сърцето на фараона и той не пусна израилтяните. (Исх 4:21; Исх 11:10)21Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Протегни ръката си към небето, за да настане тъмнина по Египетската земя – тъмнина, която е толкова гъста, че може да се пипа. (Исх 9:22)22Моисей протегна ръката си към небето; и настана гъста тъмнина по цялата Египетска земя за три дни. (Пс 105:28)23Хората не се виждаха един друг и за три дни никой не можа да помръдне от мястото си, но в жилищата на всички израилтяни беше светло. (Исх 8:22)24Тогава фараонът повика Моисей и каза: Идете и се поклонете на Йехова; само овцете ви и говедата ви нека останат; а семействата ви нека отидат с вас. (Исх 10:8; Исх 10:10)25Но Моисей отговори: Обаче ти трябва да ни позволиш да извършим и жертвоприношения и всеизгаряния, за да пожертваме на ГОСПОДА, нашия Бог;26така че и добитъкът ни ще дойде с нас; няма да остане зад нас нито едно животно, защото от добитъка трябва да вземем, за да пожертваме на ГОСПОДА, нашия Бог; и когато пристигнем там, няма да има с какво да послужим на ГОСПОДА.27Но ГОСПОД закорави сърцето на фараона и той не склони да ги пусне. (Исх 4:21; Исх 10:20; Исх 14:4; Исх 14:8)28Тогава фараонът каза на Моисей: Махни се от мене; не искам повече да виждаш лицето ми, защото в деня, когато видиш лицето ми, ще умреш.29А Моисей отговори: Право казваш; няма да видя вече лицето ти. (Евр 11:27)