1Господь сказал Моисею: – Пойди к фараону и скажи ему: «Так говорит Господь, Бог евреев: Отпусти Мой народ поклониться Мне.2Если ты откажешься и будешь удерживать их дальше,3рука Господа поразит страшным мором твой скот в поле: лошадей, ослов, верблюдов, быков и коров, овец и коз.4Но между скотом Израиля и Египта Господь сделает различие: у израильтян не падет ни одно животное».5Господь назначил время, сказав: – Завтра Господь сделает так в этой земле.6На следующий день Господь так и сделал. Весь скот египтян пал; но у израильтян не пало ни одно животное.7Фараон послал людей, чтобы проверить это, и узнал, что ни одно животное израильтян не пало. Но его сердце так и осталось упрямым, и он не отпустил народ.
Шестое наказание: нарывы
8Господь сказал Моисею и Аарону: – Возьмите по полной пригоршне золы из печи. Пусть Моисей бросит ее в воздух на глазах у фараона.9Она тонкой пылью будет витать над всем Египтом, и по всей стране на людях и на скоте появятся гнойные нарывы.10Они взяли золу из печи и предстали перед фараоном. Моисей бросил золу в воздух, и на людях и скоте появились гнойные нарывы.11Чародеи не смогли появиться перед Моисеем из-за нарывов, которые появились на них и на всех египтянах.12Но Господь сделал сердце фараона упрямым, и он не послушал Моисея и Аарона, как Господь и сказал Моисею.
Седьмое наказание: град
13Господь сказал Моисею: – Поднимись завтра рано утром, иди к фараону и скажи ему: «Так говорит Господь, Бог евреев: Отпусти Мой народ поклониться Мне.14На этот раз Я накажу тебя, твоих приближенных и твой народ самыми страшными карами, чтобы ты знал: нет на земле подобного Мне.15Я мог бы занести руку и поразить тебя и твой народ мором, который смел бы вас с лица земли.16Но Я возвысил[1] тебя для того, чтобы показать тебе Мою силу и чтобы имя Мое стало известно по всей земле.17Ты все еще против Моего народа и не отпускаешь его.18Так слушай: завтра в это время Я пошлю такой страшный град, какого Египет не знал со времен своего основания.19Поэтому прикажи отвести скот и все, что у тебя есть в безопасное место. Град будет падать на всех людей и животных, которые останутся в поле без прикрытия, и все они погибнут».20Те приближенные фараона, которые испугались слов Господа, поспешили увести рабов и скот.21А пренебрегшие им оставили рабов и скот в поле.22Господь сказал Моисею: – Подними руку к небу – и град падет на Египет: на людей, на животных и на все, что растет в полях Египта.23Моисей поднял посох к небу, и Господь послал гром и град. Молния ударила в землю. Господь обрушил град на землю Египта.24Повсюду шел град и били молнии. Такой бури не было в Египте со времен его заселения.25По всему Египту град поразил на полях и людей, и животных. Град побил все, что росло в полях, и поломал деревья.26Только в земле Гошен, где жили израильтяне, града не было.27Фараон послал за Моисеем и Аароном. – На этот раз я согрешил, – сказал он им. – Господь прав, а я и мой народ виновны.28Помолитесь Господу; довольно с нас ужасного грома и града! Я отпущу вас, вам больше не нужно оставаться.29Моисей ответил: – Я выйду из города, воздену руки и помолюсь Господу. Гром утихнет и града больше не будет для того, чтобы ты знал, что хозяин земли – Господь.30Но я знаю, что ты и твои приближенные по-прежнему не боитесь Господа Бога.31(Лен и ячмень погибли, потому что в ту пору ячмень колосился, а лен цвел.32А пшеница и полба не погибли: они созревают позже.)33Моисей ушел от фараона, вышел из города и воздел руки к Господу. Гром и град прекратились. Дождь больше не проливался на землю.34Фараон увидел, что дождь, град и гром прекратились, и опять согрешил: его сердце и сердца его приближенных оставались упрямыми.35Сердце фараона исполнилось упрямством, и он не отпустил израильтян, как Господь и говорил через Моисея.
Исход 9
Библия, ревизирано издание
от Bulgarian Bible Society1Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Влез при фараона и му кажи: Така казва ГОСПОД, Бог на евреите: Пусни народа Ми, за да Ми послужи. (Исх 8:1)2Защото, ако откажеш да ги пуснеш и ако още ги държиш, (Исх 8:2)3ръката на ГОСПОДА ще бъде върху добитъка ти, който е по полето, конете, ослите, камилите, говедата и овцете; и ще настане твърде тежък мор. (Исх 7:4)4И ГОСПОД ще постави преграда между Израилевия и египетския добитък; от целия добитък на израилтяните нищо няма да умре. (Исх 8:22)5И ГОСПОД определи срок, като каза: Утре Йехова ще стори това на земята.6На другия ден ГОСПОД стори това; целият египетски добитък измря, а от добитъка на израилтяните нищо не умря. (Пс 78:50)7Фараонът прати да видят и, ето, от добитъка на израилтяните нищо не беше умряло. Но сърцето на фараона беше упорито и той не пусна народа. (Исх 7:14; Исх 8:32)8Тогава ГОСПОД каза на Моисей и Аарон: Напълнете шепите си с пепел от пещ и нека Моисей я пръсне към небето пред фараон;9и пепелта ще стане прах по цялата Египетска земя и ще причини на хората и животните възпаление с гнойни циреи, по цялата Египетска земя. (Откр 16:2)10И като взеха пепел от пещ и застанаха пред фараона, Моисей я пръсна към небето; и стана възпаление с гнойни циреи на хората и животните. (Втор 28:27)11А влъхвите не можаха да стоят пред Моисей поради възпалението, защото влъхвите и всички египтяни бяха получили възпаление. (Исх 8:18; Исх 8:19; 2Тим 3:9)12Но ГОСПОД закорави сърцето на фараона и той не ги послуша, според както ГОСПОД беше предсказал на Моисей. (Исх 4:21)13След това ГОСПОД каза на Моисей: Стани утре рано, застани пред фараона и му кажи: Така казва ГОСПОД, Бог на евреите: Пусни народа Ми, за да Ми послужи. (Исх 8:20)14Защото този път Аз изпращам всичките Си напасти върху тебе, върху служителите ти и върху народа ти, за да познаеш, че в целия свят няма подобен на Мене. (Исх 8:10)15Понеже сега можех да вдигна ръката Си и да поразя теб и народа ти с мор, и щяхте досега да бъдете изтребени от земята. (Исх 3:20)16Но Аз ви пожалих, за да покажа на тебе силата Си и да се прочуе Името Ми по целия свят. (Исх 14:17; Прит 16:4; Рим 9:17; 1Пет 2:9)17Още ли се надигаш срещу народа Ми и не ги пускаш?18Ето, утре около това време ще изпратя много тежък град, небивал в Египет, откакто се е основал до днес.19И така, сега прати да приберат бързо добитъка ти и всичко, което имаш по полето; защото градушката ще падне върху всеки човек и всяко животно, което се окаже на полето и няма да се прибере вкъщи; и те ще измрат.20И така, който от фараоновите служители се побоя от това, което ГОСПОД каза, прибра бързо вкъщи слугите и добитъка си;21а който не обърна внимание на казаното от ГОСПОДА, остави слугите и добитъка си по полето.22Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Протегни ръката си към небето, за да удари град по цялата Египетска земя, по хората, по животните и по всяка трева на полето по цялата Египетска земя. (Откр 16:21)23Моисей простря жезъла си към небето и ГОСПОД прати гръм и град, и огън се спускаше по земята; ГОСПОД изпрати градушка по Египетската земя. (Нав 10:11; Пс 18:13; Пс 78:47; Пс 105:32; Пс 148:8; Ис 30:30; Иез 38:22; Откр 8:7)24Така имаше град и огън, размесен с града – град много тежък, небивал в цялата Египетска земя, откакто е заживял там народ.25В цялата Египетска земя градушката изби всичко, което имаше по полето – и човек, и животно; градът очука и цялата трева по полето и изпочупи всички дървета по полето. (Пс 105:33)26Само в Гесенската земя, където бяха израилтяните, не удари град. (Исх 8:22; Исх 9:4; Исх 9:6; Исх 10:23; Исх 11:7; Исх 12:13; Ис 32:18; Ис 32:19)27Тогава фараонът изпрати да повикат Моисей и Аарон и им каза: Този път сгреших; ГОСПОД е праведен, а аз и народът ми сме нечестиви. (Исх 10:16; 2Пар 12:6; Пс 129:4; Пс 145:17; Плач 1:18; Дан 9:14)28Помолете се на ГОСПОДА, защото ми додея от тези ужасни гръмове и град; и аз ще ви пусна и няма вече да останете. (Исх 8:8; Исх 8:28; Исх 10:17; Деян 8:24)29А Моисей му каза: Щом изляза от града, ще протегна ръцете си към ГОСПОДА и гръмовете ще престанат, и няма да има вече градушка, за да познаеш, че светът е ГОСПОДЕН. (3Цар 8:22; 3Цар 8:38; Пс 24:1; Пс 143:6; Ис 1:15; 1Кор 10:26; 1Кор 10:28)30Обаче зная, че ти и служителите ти още няма да се уплашите от ГОСПОДА Бога. (Ис 26:10)31(Ленът и ечемикът бяха съсипани, защото ечемикът беше на класове и ленът вързваше семе; (Руф 1:22; Руф 2:23)32но пшеницата и бялото жито оцеляха, защото бяха късни.)33И така, Моисей излезе от двореца на фараона извън града и протегна ръцете си към ГОСПОДА; и гръмовете и градушката престанаха, и дъждът не се изливаше вече по земята. (Исх 8:12; Исх 9:29)34Но след като фараонът видя, че престанаха дъждът, градът и гръмотевиците, той пак съгреши и закорави сърцето си, той и служителите му.35Сърцето на фараона се закорави и той не пусна израилтяните, както ГОСПОД беше говорил чрез Моисей. (Исх 4:21)