1– Выкрикивай громко, не сдерживайся; возвысь свой голос, подобно рогу. Возвести Моему народу об их отступничестве, дому Иакова – об их грехах.2День за днем они ищут Меня и желают знать Мои пути, словно народ, что творит правду и не оставляет повелений своего Бога. Они просят у Меня справедливых решений и желают приблизиться к Богу.3«Зачем же мы постились, – говорят они, – если Ты не видел? Зачем мы смиряли себя, если Ты и не заметил?» Но в день своего поста вы служите своей выгоде и притесняете работников своих.4Пост ваш заканчивается ссорами, распрями и жестокими побоями. Пока вы так поститесь, и не ждите, что ваш голос будет услышан в высотах.5Разве такой пост Я избрал, день, когда человек лишь смиряет себя? Разве он для того, чтобы клонить свою голову, как камыш, и лежать в рубище и пепле? Это ли вы назовете постом, днем, угодным Господу?6Вот пост, который Я избрал: сними оковы неправды и развяжи узы бремени, чтобы освободить угнетенных и сломать всякое ярмо.7Не в том ли он, чтобы ты поделился едой с голодным и дал пристанище бедному скитальцу; видя нагого, одел его, и не отворачивался от родственника?8Тогда воссияет твой свет, как заря, и быстро придет твое исцеление; Твоя праведность[1] пойдет пред тобою, и слава Господня защитит тебя с тыла.9Тогда воззовешь ты – и Господь отзовется; позовешь на помощь – и Он ответит: «Я здесь». Если покончишь с ярмом угнетения, прекратишь показывать пальцем и оскорблять,10предложишь свою пищу голодному и насытишь страдальца, тогда воссияет во тьме твой свет, и мрак[2] твой станет как полдень.11И Господь всегда будет вести тебя; Он насытит тебя в безводных местах и укрепит твои кости. Ты будешь как орошаемый сад, как источник, чьи воды не иссякают.12Отстроятся твои древние развалины, и поднимутся прежние основания; назовут тебя восстановителем стен и возобновителем жилых улиц.13Если удержишь свои ноги от нарушения субботы и не будешь искать своей выгоды в Мой святой день, если будешь называть субботу радостью и чтимым, святым днем Господа, если будешь чтить ее, не заботясь о собственных делах, не служа своей выгоде и не пустословя, –14тогда ты найдешь свою радость в Господе, и Я пронесу тебя по высотам земли и дам вкусить от наследия твоего предка Иакова. Так сказали уста Господни.
1Извикай силно, не се щади; издигни гласа си като тръба и изяви на народа Ми беззаконието им и на Якововия дом – греховете им.2При все това те Ме търсят всеки ден и желаят да учат пътищата Ми; като народ, който е извършил правда и не е изоставил постановлението на своя Бог, те искат от Мене праведни наредби и желаят да се приближат до Бога.3Защо постихме, казват, а Ти не виждаш? Защо смирихме душата си, а Ти не внимаваш? Ето, в деня на постите си вие се предавате на своите си удоволствия и изисквате да ви се вършат всичките ви работи. (Лев 16:29; Лев 16:31; Лев 23:27; Мал 3:14)4Ето, вие постите, за да се препирате и карате и за да се биете нечестиво с юмруци; днес не постите така, че гласът ви да се чуе горе. (3Цар 21:9; 3Цар 21:12; 3Цар 21:13)5Такъв ли е постът, който Аз съм избрал – ден, в който човек трябва да смирява душата си? Значи ли да навежда човек главата си като тръстика и да си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, угоден на ГОСПОДА? (Лев 16:29; Есф 4:3; Иов 2:8; Дан 9:3; Ион 3:6; Зах 7:5)6Не е ли това постът, който Аз съм избрал: да развързваш несправедливите окови, да разхлабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот? (Неем 5:10; Неем 5:12; Иер 34:9)7Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш, и да не се криеш от своите еднокръвни? (Быт 29:14; Неем 5:5; Иов 31:19; Иез 18:7; Иез 18:16; Мф 25:35)8Тогава твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще разцъфне; правдата ти ще върви пред теб и славата ГОСПОДНЯ ще ти бъде задна стража. (Исх 14:19; Иов 11:17; Ис 52:12)9Тогава ще призоваваш и ГОСПОД ще отговаря! Ще извикаш и Той ще каже: Ето Ме! Ако махнеш отсред себе си хомота, соченето с пръст и нечестивите думи, (Пс 12:2)10ако подариш на гладния желаното от душата ти и насищаш наскърбената душа, тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне;11ГОСПОД ще те води всякога, ще насища душата ти в суша и ще дава сила на костите ти; и ти ще бъдеш като напоявана градина и като воден извор, чиито води не пресъхват.12И родените от тебе ще съградят отдавна запустелите места[1]; ще възстановиш основите на много поколения; и ще те нарекат Възстановител на развалините, Възобновител на места за заселване. (Ис 61:4)13Ако отдръпнеш крака си в събота, за да не вършиш своята воля в святия Ми ден, и наречеш съботата наслада, свята на ГОСПОДА, ден за почитане, и Го почиташ, като не следваш в нея своите си пътища и не търсиш своето си удоволствие, и не говориш своите си думи, (Ис 56:2)14тогава ще се наслаждаваш в ГОСПОДА; и Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята и ще те храня в наследството на баща ти Яков; защото устата ГОСПОДНИ изговориха това. (Втор 32:13; Втор 33:29; Иов 22:26; Ис 1:20; Ис 40:5; Мих 4:4)