1О нет, не коротка рука Господня, чтобы спасать, и не туго ухо Его, чтобы слышать.2Но ваши беззакония отделили вас от Бога; грехи ваши скрыли от вас лицо Его, так что Он не слышит.3Руки ваши запятнаны кровью, пальцы ваши – грехом. Уста ваши произносят ложь, и язык ваш бормочет греховное.4Никто не взывает к справедливости, никто не защищает своего дела честно. Они полагаются на пустые доводы и говорят ложь; зачинают несчастье и порождают грех[1].5Они высиживают змеиные яйца и ткут паутину. Всякий, кто поест их яиц, умрет, а из раздавленного выползет гадюка.6В их паутину нельзя одеться; они не могут покрыть себя тем, что делают. Дела их – дела злые, и в руках их – насилие.7Их ноги спешат ко греху; быстры на пролитие невинной крови. Мысли их – мысли злые; где они прошли – там опустошение и гибель.8Им неизвестен путь к миру; нет правосудия на их стезях. Дороги свои они искривили, никто из идущих по ним не знает мира.9Поэтому правосудие далеко от нас, и праведность нас не достигает. Ждем мы света, но все во тьме, сияния – но ходим во мраке.10Как слепые, мы идем вдоль стены на ощупь, нащупываем путь, как люди без глаз. В полдень мы спотыкаемся, словно в сумерки; среди сильных мы – как мертвые.11Все мы ревем, как медведи, мы жалобно стонем, как голуби. Мы ждем правосудия, но не находим, избавления – но оно далеко.12Преступления наши многочисленны пред Тобой, и грехи наши нас обличают. Наши преступления всегда с нами, и наши беззакония мы признаем:13отступничество и ложь перед Господом, отказ следовать нашему Богу, призыв к угнетению и мятежу, слова лжи, зачатой в наших сердцах.14Итак, справедливость оттеснена назад, и праведность встала поодаль. Истина споткнулась на улицах, честность войти не может.15Истины не стало, и всякий отворачивающийся от зла делается добычей. Господь посмотрел, и было Ему неугодно, что нет справедливости.16Он увидел, что нет никого, и был потрясен, что вступиться некому. Тогда рука Его принесла Ему победу, и Его праведность поддержала Его.17Он надел праведность, как броню, и на голову – шлем спасения; Он оделся в одежды мщения и, как в плащ, завернулся в ярость.18По делам их воздаст Он: гнев – врагам и возмездие – Своим неприятелям; Он воздаст островам по заслугам.19На западе люди будут бояться имени Господа, и на востоке они будут чтить Его славу, потому что придет Он, как бушующая река, гонимая Господним вихрем[2].20– Искупитель придет на Сион, к тем в Иакове, кто раскается в грехах, – возвещает Господь.21– Что до Меня, то вот Мой завет с ними, – говорит Господь. – Мой Дух на тебе, и слова, которые Я вложил в твои уста, не сойдут ни с твоих уст, ни с уст твоих детей, ни с уст их потомков отныне и вовеки, – говорит Господь.
1Ето, ръката на ГОСПОДА не се е скъсила, за да не може да спаси, нито ухото Му е затъпяло, за да не може да чува; (Чис 11:23; Ис 50:2)2но вашите беззакония са ви отлъчили от вашия Бог и вашите грехове са скрили лицето Му от вас, и Той не иска да чува.3Защото ръцете ви са осквернени с кръв и пръстите ви – с беззаконие; устните ви говорят лъжи; езикът ви мърмори нечестие. (Ис 1:15)4Никой не изкарва праведна призовка и никой не съди по истината; уповават на суетата и говорят лъжи; зачеват злоба и раждат беззаконие. (Иов 15:35; Пс 7:14)5Мътят яйца ехиднини и изтъкават паяжина. Който яде от яйцата им, умира; и ако се счупи някое, излюпва се ехидна.6Паяжината им няма да стане на дрехи, нито ще се облекат от изделията си; делата им са беззаконни и насилственото действие е в ръцете им. (Иов 8:14; Иов 8:15)7Краката им тичат към злото и бързат да пролеят невинна кръв; размишленията им са беззаконни; опустошение и разорение има в пътищата им. (Прит 1:16; Рим 3:15)8Те не знаят пътя на мира и няма правосъдие в стъпките им; сами си изкривиха пътищата; никой, който ходи по тях, не знае мир. (Пс 125:5; Прит 2:15)9Затова правосъдието е далеч от нас и правдата не стига до нас; чакаме светлина, а ето тъмнина – сияние, а ходим в мрак. (Иер 8:15)10Пипаме стената като слепи, пипаме като онези, които нямат очи; по пладне се препъваме като нощем; сред яките сме като мъртви. (Втор 28:29; Иов 5:14; Ам 8:9)11Всички ревем като мечки и горчиво стенем като гълъби; очакваме правосъдие, но няма, избавление, но е далеч от нас. (Ис 38:14; Иез 7:16)12Защото се умножиха пред Тебе престъпленията ни и греховете ни свидетелстват против нас; защото престъпленията ни са пред нас, а колкото до беззаконията ни, ние ги знаем.13Станахме престъпници и неверни към ГОСПОДА и се отвърнахме да не следваме нашия Бог; говорихме насилствено и бунтовно; заченахме и изговорихме от сърцето си лъжливи думи. (Мф 12:34)14Затова правосъдието отстъпи назад и правдата стои далеч; защото истината падна на площада и правотата не може да влезе.15Да! Истината я няма и който се отклонява от злото, става плячка; и ГОСПОД видя и Му стана неугодно, че нямаше правосъдие;16видя, че нямаше човек, и се почуди, че нямаше посредник; затова Неговата мишца издейства за него спасение и правдата Му го подкрепи. (Пс 98:1; Ис 63:5; Иез 22:30; Мр 6:6)17Той се облече с правда като с броня и сложи на главата си спасение за шлем; облече и одеждите на възмездието за дреха и се загърна с ревността като с мантия. (Еф 6:14; Еф 6:17; 1Фес 5:8)18Според дължимите им възмездия – така ще отплати: ярост на противниците Си, възмездие на враговете Си; ще даде възмездие на островите. (Ис 63:6)19Така ще се убоят от името на ГОСПОДА живеещите на запад и от славата Му – живеещите на изток; защото ще дойде като стремителен поток, тласкан от ГОСПОДНЕТО дихание; (Пс 113:3; Мал 1:11; Откр 12:15)20акато Изкупител ще дойде в Сион и за онези от Яков, които се обръщат от престъпление, казва ГОСПОД. (Рим 11:26)21А от Моя страна – ето Моя завет с тях, казва ГОСПОД: Духът Ми, който е на теб, и словата Ми, които влагах в устата ти, няма да липсват от устата ти, нито от устата на потомството ти, нито от устата на тяхното потомство[1]. Отсега и довека, казва ГОСПОД. (Евр 8:10; Евр 10:16)