Исаии 57

Новый Русский Перевод

от Biblica
1 Праведные гибнут, и никто не принимает этого к сердцу; благочестивые забираются, и никто не понимает, что праведные забираются от грядущей беды.2 Те, кто ходит в правде, вступают в покой; в смерти они находят успокоение.3 – А вы – подойдите сюда, сыновья чародейки, потомки развратника и блудницы!4 Над кем вы глумитесь? Кому вы скалите зубы и показываете язык? Разве вы не дети отступничества, не порождение лжи?5 Вы разжигаетесь похотью среди дубов и под каждым тенистым деревом; своих детей вы приносите в жертву при ручьях и под нависающими утесами.6 Среди гладких камней из ручьев – твоя доля; они, они – твой жребий. Ты им возливала жертвенные возлияния и приносила хлебные приношения. Могу ли Я спокойно смотреть на все это?7 На высокой и величественной горе ты ставишь свою постель и восходишь туда приносить свои жертвы.8 За дверями своими, за их косяками, ты поставила свои символы. Оставляя Меня, ты открыла свою постель, забралась на нее, расстелила ее широко, заключила союз с теми, чьи постели ты любишь, и глазела на их наготу[1].9 Ты ходила к Молоху[2] с ароматным маслом и умножала свои благовония. Ты отправляла послов вдаль и сама спускалась в мир мертвых![3] (Лев 18:21; Лев 20:2)10 Ты уставала от долгого пути твоего, но не говорила: «Это бессмысленно». Ты находила новые силы и не изнемогала.11 Кого ты так боялась и страшилась, что лгала Мне, не помнила обо Мне и в сердце не размышляла? Не оттого ли, что Я долго молчал, ты не боишься Меня?12 Я разоблачу твою праведность и твои дела, и они тебе не помогут.13 Когда ты будешь кричать о помощи, пусть спасает тебя твое сборище идолов! Ветер их унесет, дуновение развеет. Но сделавший Меня своим прибежищем, унаследует землю и будет владеть Моей святой горой.14 И будет сказано: «Прокладывайте, прокладывайте, готовьте путь! Убирайте препятствия с пути Моего народа!»15 Потому что так говорит Высокий и Превознесенный, Живущий вечно, Чье имя – Святой: – Я живу на святой высоте, но также и с теми, кто сокрушен и смирен духом: чтобы оживлять дух смиренных и оживлять сердца сокрушенных.16 Не вовеки буду Я обвинять и не всегда буду гневаться, иначе изнемог бы предо Мною человеческий дух – дыхание человеческое, созданное Мною.17 Я был разгневан их греховной корыстью, Я наказывал их и в гневе скрывал Свое лицо, но они снова возвращались на свой путь.18 Я видел их пути, но Я все равно исцелю их; Я буду вести их и утешать,19 вкладывая хвалу в уста плакальщиков Израиля. Мир, мир дальним и ближним, – говорит Господь. – Я исцелю их.20 Но нечестивые подобны бурному морю, которому нет покоя, чьи волны выбрасывают ил и грязь.21 – Нет мира нечестивым, – говорит мой Бог.

Исаии 57

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 Праведният загива и никой не взема това присърце; и благочестивите биват отнемани от земята, без да размисли някой, че праведният бива отнет преди да дойде злото. (3Цар 14:13; 4Цар 22:20; Пс 12:1; Мих 7:2)2 Той се успокоява; те си почиват на леглата си, всеки, който ходи в правотата си. (2Пар 16:14)3 А вие, синове на магьосница, рожба на прелюбодеец и на блудница, приближете се тук. (Мф 16:4)4 С кого се подигравате? Против кого сте отворили широко уста и изплезили език? Не сте ли деца на престъпление, рожба на лъжа,5 вие, които се разпалвате в похотта си между дъбовете, под всяко зелено дърво, които колите децата в деретата, под разцепените скали? (Лев 18:21; Лев 20:2; 4Цар 16:3; 4Цар 16:4; 4Цар 17:10; 4Цар 23:10; Иер 2:20; Иер 7:31; Иез 16:20; Иез 20:26)6 Делът ти е между камъчетата на потоците; те, те са твое наследство и на тях си изливала възлияния, принасяла си хлебен принос. Ще мога ли да се удовлетворя за тези неща?7 На висока и издигната планина си сложила леглото си и там си се изкачвала да принасяш жертва. (Иез 16:16; Иез 16:25; Иез 23:41)8 Зад вратите и стълбовете им си поставила спомена си; защото си се открила на друг освен Мен и си се изкачила; разширила си леглото си и си се съгласила с тях; обикнала си тяхното легло, избрала си място за него. (Иез 16:26; Иез 16:28; Иез 23:2)9 Отишла си и при царя с помади и си умножила ароматите си, пратила си далеч посланиците си и си се унизила дори до преизподнята. (Ис 30:6; Иез 16:33; Иез 23:16; Ос 7:11; Ос 12:1)10 Уморила си се от дългия път, но пак не си казала: Няма надежда; намерила си съживление на силата си, затова не си примряла. (Иер 2:25)11 И от кого си се уплашила или убояла, за да излъжеш и да не си спомниш за Мене, нито да Ме съхраняваш в сърцето си? Не е ли, защото Аз млъкнах, и то от дълго време, понеже ти не се убоя от Мене? (Пс 50:21; Ис 51:12; Ис 51:13)12 Аз ще изявя правдата ти; а колкото до делата ти, те няма да ти бъдат от полза.13 Когато извикаш, нека те отърват сбирщината на идолите ти; но вятърът ще ги отнесе всички, един лъх ще ги помете; а който уповава на Мене, ще владее земята и ще придобие святия Мой хълм.14 И ще се каже: Изравнете, изравнете, пригответе пътя, премахнете спънките от пътя на Моя народ. (Ис 40:3; Ис 62:10)15 Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Святият: Аз обитавам на високо и свято място, още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените и да съживявам сърцето на съкрушилите се, (Иов 6:10; Пс 34:18; Пс 51:17; Пс 68:4; Пс 138:6; Пс 147:3; Ис 61:1; Ис 66:2; Зах 2:13; Лк 1:49)16 защото няма да се съдя с хората вечно, нито ще бъда винаги гневен; понеже тогава биха примрели пред Мене духът и душите, които съм създал. (Чис 16:22; Иов 34:14; Пс 85:5; Пс 103:9; Мих 7:18; Евр 12:9)17 Поради беззаконната му лакомия се разгневих и го поразих, отвърнах лицето Си и се разгневих; но той упорито последва пътя на сърцето си. (Ис 8:17; Ис 9:13; Ис 45:15; Иер 6:13)18 Видях пътищата му и ще го изцеля; още ще го водя и пак ще утеша него и наскърбените му. (Ис 61:2; Иер 3:22)19 Аз, Който създавам плода на устните, казва ГОСПОД, ще кажа: Мир, мир на далечния и близкия; и ще го изцеля. (Деян 2:39; Еф 2:17; Евр 13:15)20 А нечестивите са като развълнувано море, защото то не може да утихне и водите му изхвърлят тиня и кал. (Иов 15:20; Прит 4:16)21 Няма мир за нечестивите, казва моят Бог. (Ис 48:22)