1Иаков продолжил свой путь, и ангелы Божьи встретили его.2Когда Иаков увидел их, он сказал: – Это Божий стан! – и назвал то место Маханаим[1].3Иаков послал впереди себя вестников к своему брату Исаву в землю Сеир, страну Эдом.4Он дал им такой наказ: – Скажите моему господину Исаву так: «Твой слуга Иаков говорит: Я жил у Лавана и был там до сего дня.5У меня есть быки, ослы, овцы и козы, слуги и служанки. Я посылаю эту весть моему господину, чтобы найти милость в твоих глазах».6Посланцы вернулись и сказали Иакову: – Мы были у твоего брата Исава, и теперь он сам идет тебе навстречу и с ним четыреста человек.7В великом страхе и смятении Иаков разделил людей, которые были с ним, а также стада крупного и мелкого скота и верблюдов.8Он думал: «Если Исав нападет на одну половину[2], то другая уцелеет и спасется».9Иаков взмолился: – О Боже моего отца Авраама, Боже моего отца Исаака, о Господь, сказавший мне: «Вернись в твою землю, к твоим родственникам, и Я дам тебе процветание»,10я недостоин той милости и верности, которые Ты явил Твоему слуге. У меня ничего не было, кроме посоха, когда я перешел Иордан, а теперь я возвращаюсь двумя станами.11Молю Тебя, спаси меня от руки моего брата Исава, потому что я боюсь, что он придет и нападет на меня и на матерей с детьми.12Ведь Ты сказал: «Я непременно дам тебе процветание и сделаю потомство твое многочисленным, как морской песок, который не сосчитать».13Он провел там ночь и из того, что у него было, выбрал подарок для своего брата Исава:14двести коз и двадцать козлов, двести овец и двадцать баранов,15тридцать верблюдиц с верблюжатами, сорок коров и десять быков, двадцать ослиц и десять ослов.16Он поручил их слугам, каждое стадо особо, и сказал им: – Идите впереди меня и держите между стадами некоторое расстояние.17Он научил того, кто шел первым: – Когда мой брат Исав встретит тебя и спросит: «Чей ты? Куда идешь? Чей скот ты гонишь?» –18тогда ты скажи: «Скот твоего слуги Иакова. Это подарок от него моему господину Исаву, а сам он идет за нами».19Он научил и второго, и третьего, и всех других, шедших за стадами: – И вы так же скажете Исаву, когда он вас встретит.20И еще скажите: «Твой слуга Иаков идет позади нас». Потому что он думал: «Я умиротворю его этими дарами, которые посылаю впереди себя, а потом, когда мы встретимся, он, быть может, примет меня».21Так дары Иакова были отправлены вперед, а сам он провел ночь в лагере.
Иаков получает имя Израиль
22Той ночью Иаков встал и взял двух своих жен, двух служанок и одиннадцать сыновей и вброд перешел через реку Яббок.23Он перевел их через поток и переправил все свое добро.24И вот Иаков остался один, и Некто боролся с ним до самой зари.25Увидев, что не может пересилить, Он коснулся сустава бедра Иакова, так что бедро было вывихнуто, когда он боролся с Ним.26И Он сказал: – Отпусти Меня, потому что восходит заря. Но Иаков ответил: – Не отпущу, пока не благословишь меня.27Он спросил: – Как твое имя? – Иаков, – ответил он.28Тогда Он сказал: – Отныне твое имя будет не Иаков, а Израиль[3], потому что ты боролся с Богом и людьми и победил.29Иаков сказал: – Прошу Тебя, скажи мне Твое имя. Но Он ответил: – Зачем ты спрашиваешь Мое имя? И Он благословил его.30Иаков назвал то место Пениэл[4], сказав: «Это потому, что я видел Бога лицом к лицу и остался жив».31Солнце встало над ним, когда он проходил Пениэл[5], хромая из-за своего бедра.32Вот почему до сего дня израильтяне не едят сухожилия на суставе бедра: ведь Он коснулся сустава бедра Иакова рядом с сухожилием.
1Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха. (Пс 91:11; Евр 1:14)2А като ги видя, Яков каза: Това е Божие войнство; и нарече мястото Маханаим[1]. (Нав 5:14; Пс 103:21; Пс 148:2; Лк 2:13)3И Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в Сирийската земя, на страната Едом; (Быт 33:14; Быт 33:16; Быт 36:6; Втор 2:5; Нав 24:4)4и им заръча: Така да кажете на господаря ми Исав: Слугата ти Яков говори така: Бях като пришълец при Лаван и се бавих досега; (Прит 15:1)5придобих говеда, осли и овце, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти. (Быт 30:43; Быт 33:8; Быт 33:15)6А вестителите се върнаха при Яков и казаха: Ходихме при брат ти Исав; а и той идва да те посрещне, и четиристотин мъже с него. (Быт 33:1)7А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели хората, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите на две дружини, като каза: (Быт 35:3)8Ако Исав налети на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.9Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак, ГОСПОДИ, Който си ми казал: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро, (Быт 28:13; Быт 31:3; Быт 31:13; Пс 50:15)10не съм достоен за най-малката от всички милости и от голямата вярност, които си показал на слугата Си, защото едвам с тоягата си преминах този Йордан, а сега с мене са две дружини[2]. (Быт 24:27; Иов 8:7)11Избави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав; защото се боя от него да не би, като дойде, да порази и мен, и майка с деца. (Пс 59:1; Пс 59:2; Ос 10:14)12А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще умножа потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи. (Быт 28:13)13Като пренощува там онази нощ, Яков взе от онова, което му дойде под ръка, за подарък на брат си Исав: (Быт 43:11; Прит 18:16)14двеста кози и двадесет козли, двеста овце и двадесет овни,15тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет телета, двадесет ослици и десет жребеца,16и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И каза на слугите си: Минете пред мен и оставете разстояние между едно стадо и друго.17На първия заръча и му каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита: Чий си? Къде отиваш? Чии са тези пред тебе?18Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Яков; подарък е, който изпраща на господаря си Исав; и той идва след нас.19Така заръча и на втория, на третия и на всички, които вървяха след стадата, като казваше: По този начин ще говорите на Исав, когато го срещнете;20и ще кажете: Ето, слугата ти Яков идва след нас. Защото си мислеше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мен, и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно. (Прит 21:14)21И така, подаръкът мина пред него, но сам той остана през онази нощ в стана.
Борбата на Яков с Бога
22А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца и премина брода на Явок.23Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше. (Втор 3:16)24А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване, (Ос 12:3; Ос 12:4; Еф 6:12)25който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, докато се бореше с него. (Мф 26:41; 2Кор 12:7)26Тогава човекът каза: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, докато не ме благословиш. (Ос 12:4; Лк 24:28)27А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.28А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израил[3], защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил. (Быт 25:31; Быт 27:33; Быт 35:10; 4Цар 17:34; Ос 12:3; Ос 12:4)29А Яков го попита: Кажи ми, моля, твоето име? А той отвърна: Защо питаш за моето име? И го благослови там. (Суд 13:18)30И Яков нарече мястото Фануил[4], защото си казваше: Видях Бога лице с лице и животът ми беше опазен. (Быт 16:13; Исх 24:11; Исх 33:20; Втор 5:24; Суд 6:22; Суд 13:22; Ис 6:5)31Слънцето го огря, като отминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.32Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото човекът се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.