Бытие 32

Новый Русский Перевод

от Biblica
1 Иаков продолжил свой путь, и ангелы Божьи встретили его.2 Когда Иаков увидел их, он сказал: – Это Божий стан! – и назвал то место Маханаим[1].3 Иаков послал впереди себя вестников к своему брату Исаву в землю Сеир, страну Эдом.4 Он дал им такой наказ: – Скажите моему господину Исаву так: «Твой слуга Иаков говорит: Я жил у Лавана и был там до сего дня.5 У меня есть быки, ослы, овцы и козы, слуги и служанки. Я посылаю эту весть моему господину, чтобы найти милость в твоих глазах».6 Посланцы вернулись и сказали Иакову: – Мы были у твоего брата Исава, и теперь он сам идет тебе навстречу и с ним четыреста человек.7 В великом страхе и смятении Иаков разделил людей, которые были с ним, а также стада крупного и мелкого скота и верблюдов.8 Он думал: «Если Исав нападет на одну половину[2], то другая уцелеет и спасется».9 Иаков взмолился: – О Боже моего отца Авраама, Боже моего отца Исаака, о Господь, сказавший мне: «Вернись в твою землю, к твоим родственникам, и Я дам тебе процветание»,10 я недостоин той милости и верности, которые Ты явил Твоему слуге. У меня ничего не было, кроме посоха, когда я перешел Иордан, а теперь я возвращаюсь двумя станами.11 Молю Тебя, спаси меня от руки моего брата Исава, потому что я боюсь, что он придет и нападет на меня и на матерей с детьми.12 Ведь Ты сказал: «Я непременно дам тебе процветание и сделаю потомство твое многочисленным, как морской песок, который не сосчитать».13 Он провел там ночь и из того, что у него было, выбрал подарок для своего брата Исава:14 двести коз и двадцать козлов, двести овец и двадцать баранов,15 тридцать верблюдиц с верблюжатами, сорок коров и десять быков, двадцать ослиц и десять ослов.16 Он поручил их слугам, каждое стадо особо, и сказал им: – Идите впереди меня и держите между стадами некоторое расстояние.17 Он научил того, кто шел первым: – Когда мой брат Исав встретит тебя и спросит: «Чей ты? Куда идешь? Чей скот ты гонишь?» –18 тогда ты скажи: «Скот твоего слуги Иакова. Это подарок от него моему господину Исаву, а сам он идет за нами».19 Он научил и второго, и третьего, и всех других, шедших за стадами: – И вы так же скажете Исаву, когда он вас встретит.20 И еще скажите: «Твой слуга Иаков идет позади нас». Потому что он думал: «Я умиротворю его этими дарами, которые посылаю впереди себя, а потом, когда мы встретимся, он, быть может, примет меня».21 Так дары Иакова были отправлены вперед, а сам он провел ночь в лагере.22 Той ночью Иаков встал и взял двух своих жен, двух служанок и одиннадцать сыновей и вброд перешел через реку Яббок.23 Он перевел их через поток и переправил все свое добро.24 И вот Иаков остался один, и Некто боролся с ним до самой зари.25 Увидев, что не может пересилить, Он коснулся сустава бедра Иакова, так что бедро было вывихнуто, когда он боролся с Ним.26 И Он сказал: – Отпусти Меня, потому что восходит заря. Но Иаков ответил: – Не отпущу, пока не благословишь меня.27 Он спросил: – Как твое имя? – Иаков, – ответил он.28 Тогда Он сказал: – Отныне твое имя будет не Иаков, а Израиль[3], потому что ты боролся с Богом и людьми и победил.29 Иаков сказал: – Прошу Тебя, скажи мне Твое имя. Но Он ответил: – Зачем ты спрашиваешь Мое имя? И Он благословил его.30 Иаков назвал то место Пениэл[4], сказав: «Это потому, что я видел Бога лицом к лицу и остался жив».31 Солнце встало над ним, когда он проходил Пениэл[5], хромая из-за своего бедра.32 Вот почему до сего дня израильтяне не едят сухожилия на суставе бедра: ведь Он коснулся сустава бедра Иакова рядом с сухожилием.

Бытие 32

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха. (Пс 91:11; Евр 1:14)2 А като ги видя, Яков каза: Това е Божие войнство; и нарече мястото Маханаим[1]. (Нав 5:14; Пс 103:21; Пс 148:2; Лк 2:13)3 И Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в Сирийската земя, на страната Едом; (Быт 33:14; Быт 33:16; Быт 36:6; Втор 2:5; Нав 24:4)4 и им заръча: Така да кажете на господаря ми Исав: Слугата ти Яков говори така: Бях като пришълец при Лаван и се бавих досега; (Прит 15:1)5 придобих говеда, осли и овце, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти. (Быт 30:43; Быт 33:8; Быт 33:15)6 А вестителите се върнаха при Яков и казаха: Ходихме при брат ти Исав; а и той идва да те посрещне, и четиристотин мъже с него. (Быт 33:1)7 А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели хората, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите на две дружини, като каза: (Быт 35:3)8 Ако Исав налети на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.9 Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак, ГОСПОДИ, Който си ми казал: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро, (Быт 28:13; Быт 31:3; Быт 31:13; Пс 50:15)10 не съм достоен за най-малката от всички милости и от голямата вярност, които си показал на слугата Си, защото едвам с тоягата си преминах този Йордан, а сега с мене са две дружини[2]. (Быт 24:27; Иов 8:7)11 Избави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав; защото се боя от него да не би, като дойде, да порази и мен, и майка с деца. (Пс 59:1; Пс 59:2; Ос 10:14)12 А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще умножа потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи. (Быт 28:13)13 Като пренощува там онази нощ, Яков взе от онова, което му дойде под ръка, за подарък на брат си Исав: (Быт 43:11; Прит 18:16)14 двеста кози и двадесет козли, двеста овце и двадесет овни,15 тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет телета, двадесет ослици и десет жребеца,16 и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И каза на слугите си: Минете пред мен и оставете разстояние между едно стадо и друго.17 На първия заръча и му каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита: Чий си? Къде отиваш? Чии са тези пред тебе?18 Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Яков; подарък е, който изпраща на господаря си Исав; и той идва след нас.19 Така заръча и на втория, на третия и на всички, които вървяха след стадата, като казваше: По този начин ще говорите на Исав, когато го срещнете;20 и ще кажете: Ето, слугата ти Яков идва след нас. Защото си мислеше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мен, и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно. (Прит 21:14)21 И така, подаръкът мина пред него, но сам той остана през онази нощ в стана.22 А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца и премина брода на Явок.23 Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше. (Втор 3:16)24 А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване, (Ос 12:3; Ос 12:4; Еф 6:12)25 който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, докато се бореше с него. (Мф 26:41; 2Кор 12:7)26 Тогава човекът каза: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, докато не ме благословиш. (Ос 12:4; Лк 24:28)27 А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.28 А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израил[3], защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил. (Быт 25:31; Быт 27:33; Быт 35:10; 4Цар 17:34; Ос 12:3; Ос 12:4)29 А Яков го попита: Кажи ми, моля, твоето име? А той отвърна: Защо питаш за моето име? И го благослови там. (Суд 13:18)30 И Яков нарече мястото Фануил[4], защото си казваше: Видях Бога лице с лице и животът ми беше опазен. (Быт 16:13; Исх 24:11; Исх 33:20; Втор 5:24; Суд 6:22; Суд 13:22; Ис 6:5)31 Слънцето го огря, като отминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.32 Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото човекът се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.