1Иаков посмотрел и увидел, что идет Исав и с ним четыреста человек. Он разделил детей между Лией, Рахилью и двумя служанками.2Он поставил служанок и их детей впереди, Лию и ее детей за ними, а Рахиль с Иосифом позади всех.3Сам же он пошел вперед и, приближаясь к брату, поклонился до земли семь раз.4Но Исав побежал Иакову навстречу, обнял его, бросился ему на шею и расцеловал его, и они заплакали.5Исав посмотрел, увидел женщин и детей и спросил: – Кто это с тобой? Иаков ответил: – Это дети, которых Бог милостиво дал твоему слуге.6Подошли служанки со своими детьми и поклонились.7Потом подошли и поклонились Лия и ее дети. После всех подошли Иосиф и Рахиль и тоже поклонились.8Исав спросил Иакова: – Почему ты послал все эти стада мне навстречу? – Я хотел найти расположение в твоих глазах, мой господин, – ответил он.9Исав сказал: – У меня всего вдоволь, брат. Оставь свое себе.10– Нет, прошу тебя! – сказал Иаков. – Если я нашел расположение в твоих глазах, то прими от меня этот дар. Для меня видеть твое лицо – это как увидеть лицо Бога, ты ведь принял меня так милостиво.11Пожалуйста, прими от меня эти дары, потому что Бог был милостив ко мне, и у меня есть все, что мне нужно. Иаков настаивал, и Исав принял дары.12Потом Исав сказал: – Идем, пора отправляться в путь, я буду держаться рядом с тобой.13Но Иаков ответил: – Мой господин знает, что дети слабы и что я должен заботиться о дойных овцах и коровах: если их сильно гнать хотя бы один день, то животные погибнут.14Так что пусть мой господин идет впереди своего слуги, а я пойду медленно, как смогут идти стада впереди меня и как смогут идти дети, пока не приду к моему господину в Сеир.15Исав сказал: – Позволь мне оставить с тобой несколько моих людей. – Зачем же? – спросил Иаков. – Достаточно и того, что я нашел расположение в глазах моего господина.16Так что Исав в тот же день отправился в обратный путь к себе в Сеир.17Иаков же пошел в Суккот, где он построил себе жилище и сделал шалаши для скота. Вот почему это место называется Суккот[1].18Иаков благополучно прибыл в город Шехем в Ханаане – придя из Паддан-Арама – и поселился перед городом.19За сто кесит[2] он купил у сыновей Хамора, отца Шехема, участок земли, на котором поставил свой шатер.20Там он установил жертвенник и назвал его«Бог, Бог Израиля».
1След това Яков, като погледна, видя, че идваше Исав и с него четиристотин мъже; и раздели децата си на Лия и Рахил и на двете слугини. (Быт 32:6)2Слугините и децата им сложи напред, Лия и децата и – след тях, а Рахил и Йосиф най-назад.3А сам той мина пред тях и се поклони до земята седем пъти, докато стигне при брат си. (Быт 18:2; Быт 42:6; Быт 43:26)4Исав се завтече да го посрещне, прегърна го, хвърли се на врата му и го целуна; и те заплакаха. (Быт 32:28; Быт 45:14; Быт 45:15)5И като видя жените и децата, каза: Какви са ти тези? А Яков отговори: Това са децата, които Бог подари на слугата ти. (Быт 48:9; Пс 127:3; Ис 8:18)6Тогава слугините и децата им пристъпиха и се поклониха.7Така пристъпиха и Лия, и децата и и се поклониха; а после пристъпиха Йосиф и Рахил и се поклониха.8Тогава Исав каза: За какво ти е цялата тази дружина, която срещнах? А той отговори: За да придобия благоволението на господаря си. (Быт 32:5; Быт 32:16)9А Исав каза: Имам доволно, брате мой; ти задръж своите си.10Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм придобил твоето благоволение, приеми подаръка ми от ръцете ми, тъй като видях лицето ти като че видях Божие лице, понеже ти беше благосклонен към мене. (Быт 43:3; 2Цар 3:13; 2Цар 14:24; 2Цар 14:28; 2Цар 14:32; Мф 18:10)11Приеми, моля, подаръка ми[1], който ти е принесен; защото Бог е постъпил благо към мен и имам всичко. И като настояваше, той го прие. (Суд 1:15; 1Цар 25:27; 1Цар 30:26; 4Цар 5:15; 4Цар 5:23; Флп 4:18)12Тогава Исав каза: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред тебе.13Но Яков му каза: Господарят ми знае, че децата ми са неопитни и че имам със себе си дойни овце и говеда; и ако ги пресилим само един ден, цялото стадо ще измре.14Господарят ми нека замине, моля, пред слугата си и аз ще карам полека според вървежа на добитъка, който е пред мен, и според вървежа на децата, докато стигна при господаря си в Сиир. (Быт 32:3)15А Исав каза: Поне да оставя с тебе неколцина от хората, които са с мене. Но той отговори: Няма нужда! Достатъчно ми е да придобия благоволението на господаря си. (Быт 34:11; Быт 47:25; Руф 2:13)16И така, в същия ден Исав се върна по пътя си за Сиир.17А Яков пристигна в Сокхот, където си построи къща и направи кошари за добитъка си; и затова мястото се нарича Сокхот[2]. (Нав 13:27; Суд 8:5; Пс 60:6)18И като се върна от Падан-арам, Яков дойде в Сихемовия град Салим, който е в Ханаанската земя, и се разположи пред града. (Нав 24:1; Суд 9:1; Ин 3:23; Деян 7:16)19И от синовете на Емор, Сихемовият баща, купи за сто сребърника нивата, където разпъна шатрата си. (Нав 24:32; Ин 4:5)20Там издигна жертвеник; и го нарече Ел-елое-Израил[3]. (Быт 35:7)