1As they approached Jerusalem and came to Bethphage on the Mount of Olives, Jesus sent two disciples,2saying to them, ‘Go to the village ahead of you, and at once you will find a donkey tied there, with her colt by her. Untie them and bring them to me.3If anyone says anything to you, say that the Lord needs them, and he will send them right away.’4This took place to fulfil what was spoken through the prophet:5‘Say to Daughter Zion, “See, your king comes to you, gentle and riding on a donkey, and on a colt, the foal of a donkey.” ’ (Zec 9:9)6The disciples went and did as Jesus had instructed them.7They brought the donkey and the colt and placed their cloaks on them for Jesus to sit on.8A very large crowd spread their cloaks on the road, while others cut branches from the trees and spread them on the road.9The crowds that went ahead of him and those that followed shouted, ‘Hosanna[1] to the Son of David!’ ‘Blessed is he who comes in the name of the Lord!’ ‘Hosanna[2] in the highest heaven!’ (Ps 118:25; Ps 118:26)10When Jesus entered Jerusalem, the whole city was stirred and asked, ‘Who is this?’11The crowds answered, ‘This is Jesus, the prophet from Nazareth in Galilee.’
Jesus at the temple
12Jesus entered the temple courts and drove out all who were buying and selling there. He overturned the tables of the money-changers and the benches of those selling doves.13‘It is written,’ he said to them, ‘ “My house will be called a house of prayer,” but you are making it “a den of robbers.” ’ (Isa 56:7; Jer 7:11)14The blind and the lame came to him at the temple, and he healed them.15But when the chief priests and the teachers of the law saw the wonderful things he did and the children shouting in the temple courts, ‘Hosanna to the Son of David,’ they were indignant.16‘Do you hear what these children are saying?’ they asked him. ‘Yes,’ replied Jesus, ‘have you never read, ‘ “From the lips of children and infants you, Lord, have called forth your praise”[3]?’ (Ps 8:2)17And he left them and went out of the city to Bethany, where he spent the night.
Jesus curses a fig-tree
18Early in the morning, as Jesus was on his way back to the city, he was hungry.19Seeing a fig-tree by the road, he went up to it but found nothing on it except leaves. Then he said to it, ‘May you never bear fruit again!’ Immediately the tree withered.20When the disciples saw this, they were amazed. ‘How did the fig-tree wither so quickly?’ they asked.21Jesus replied, ‘Truly I tell you, if you have faith and do not doubt, not only can you do what was done to the fig-tree, but also you can say to this mountain, “Go, throw yourself into the sea,” and it will be done.22If you believe, you will receive whatever you ask for in prayer.’
The authority of Jesus questioned
23Jesus entered the temple courts, and, while he was teaching, the chief priests and the elders of the people came to him. ‘By what authority are you doing these things?’ they asked. ‘And who gave you this authority?’24Jesus replied, ‘I will also ask you one question. If you answer me, I will tell you by what authority I am doing these things.25John’s baptism – where did it come from? Was it from heaven, or of human origin?’ They discussed it among themselves and said, ‘If we say, “From heaven”, he will ask, “Then why didn’t you believe him?”26But if we say, “Of human origin” – we are afraid of the people, for they all hold that John was a prophet.’27So they answered Jesus, ‘We don’t know.’ Then he said, ‘Neither will I tell you by what authority I am doing these things.
The parable of the two sons
28‘What do you think? There was a man who had two sons. He went to the first and said, “Son, go and work today in the vineyard.”29‘ “I will not,” he answered, but later he changed his mind and went.30‘Then the father went to the other son and said the same thing. He answered, “I will, sir,” but he did not go.31‘Which of the two did what his father wanted?’ ‘The first,’ they answered. Jesus said to them, ‘Truly I tell you, the tax collectors and the prostitutes are entering the kingdom of God ahead of you.32For John came to you to show you the way of righteousness, and you did not believe him, but the tax collectors and the prostitutes did. And even after you saw this, you did not repent and believe him.
The parable of the tenants
33‘Listen to another parable: there was a landowner who planted a vineyard. He put a wall round it, dug a winepress in it and built a watchtower. Then he rented the vineyard to some farmers and moved to another place.34When the harvest time approached, he sent his servants to the tenants to collect his fruit.35‘The tenants seized his servants; they beat one, killed another, and stoned a third.36Then he sent other servants to them, more than the first time, and the tenants treated them in the same way.37Last of all, he sent his son to them. “They will respect my son,” he said.38‘But when the tenants saw the son, they said to each other, “This is the heir. Come, let’s kill him and take his inheritance.”39So they took him and threw him out of the vineyard and killed him.40‘Therefore, when the owner of the vineyard comes, what will he do to those tenants?’41‘He will bring those wretches to a wretched end,’ they replied, ‘and he will rent the vineyard to other tenants, who will give him his share of the crop at harvest time.’42Jesus said to them, ‘Have you never read in the Scriptures: ‘ “The stone the builders rejected has become the cornerstone; the Lord has done this, and it is marvellous in our eyes”? (Ps 118:22; Ps 118:23)43‘Therefore I tell you that the kingdom of God will be taken away from you and given to a people who will produce its fruit.44Anyone who falls on this stone will be broken to pieces; anyone on whom it falls will be crushed.’[4]45When the chief priests and the Pharisees heard Jesus’ parables, they knew he was talking about them.46They looked for a way to arrest him, but they were afraid of the crowd because the people held that he was a prophet.
1И когато се приближиха до Йерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Исус изпрати двама ученици и им каза: (Zec 14:4; Mr 11:1; Lu 19:28; Lu 19:29; Joh 12:12)2Идете в селото, което е отсреща; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете ги и Ми ги докарайте.3И ако някой ви каже нещо, отговорете: На Господа трябват; и веднага ще ги изпрати.4А това стана, за да се сбъдне изреченото от пророка, който казва:5„Кажете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, кротък и възседнал на осел и на осле, рожба на ослица.“ (Isa 62:11; Zec 9:9; Joh 12:15)6И така, учениците отидоха и направиха, както им нареди Исус; (Mr 11:4)7докараха ослицата и ослето и намятаха на тях дрехите си; и Той седна върху тях. (2Ki 9:13; Mr 11:7)8А по-голямата част от множеството разстлаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и ги постилаха по пътя. (Le 23:40; Joh 12:13)9А множествата, които вървяха пред Него и които идваха след Него, викаха: Осанна[1] на Давидовия Син! Благословен, Който иде в Господнето име! Осанна във висините! (Ps 118:25; Ps 118:26; Mt 23:39; Mr 11:10; Lu 19:38)10И когато влезе в Йерусалим, целият град се раздвижи; и казваха: Кой е Този? (Mr 11:15; Joh 2:13; Joh 2:15)11А народът казваше: Той е пророкът Исус, Който е от Назарет в Галилея. (Mt 2:23; Lu 7:16; Joh 6:14; Joh 7:40; Joh 9:17)
Изгонването на търговците от храма
12И Исус влезе в Божия храм и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и преобърна масите на обменителите на пари и столовете на онези, които продаваха гълъбите, и им каза: (Mr 11:11; Mr 11:15; Lu 19:45; Joh 2:13; Joh 2:14; Joh 2:15)13Писано е: „Домът Ми ще се нарече молитвен дом“, а вие го правите разбойнически вертеп. (Isa 56:7; Jer 7:11; Mr 11:17; Lu 19:46)14И някои слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели.15А главните свещеници и книжниците, като видяха чудесата, които извърши, и децата, които викаха в храма: Осанна на Давидовия Син!, възнегодуваха и Му казаха:16Чуваш ли какво казват тези? А Исус им отговори: Чувам. Не сте ли чели никога тези думи: „От устата на младенци и кърмачетата приготвил си хвала“? (Ps 8:2; Ps 8:3)17И след като ги остави, излезе вън от града до Витания, където и пренощува. (Mr 11:11; Joh 11:18)
Безплодната смокиня
18А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня. (Mr 11:12; Mr 11:20)19И като видя една смокиня край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея освен едни листа; и каза: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смокинята веднага изсъхна. (Mr 11:13)20И учениците, които видяха това, се удивиха и казаха: Как вднага изсъхна смокинята? (Mr 11:20)21А Исус отговори: Истина ви казвам: Ако имате вяра и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смокинята, но даже ако кажете на този хълм: Вдигни се и се хвърли в морето!, ще стане. (Mt 17:20; Lu 17:6; 1Co 13:2; Jas 1:6)22И всичко, което поискате в молитва, като вярвате, ще получите. (Mt 7:7; Mr 11:24; Lu 11:9; Joh 14:13; Jas 5:16; 1Jo 3:22; 1Jo 5:14)
За властта на Исус Христос
23И когато дойде в храма, като поучаваше, главните свещеници и старейшините на народа дойдоха при Него и казаха: С каква власт правиш тези неща и кой Ти е дал тази власт? (Ex 2:14; Mt 7:29; Mr 11:27; Mr 11:28; Lu 20:1; Lu 20:2; Ac 4:7; Ac 7:27)24А Исус им отговори: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който ако ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тези неща.25Йоановото кръщение откъде беше? От небето или от човеците? А те разискваха помежду си: Ако кажем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не му повярвахте?26Но ако кажем: От човеците, боим се от народа; защото всички смятат Йоан за пророк. (Mt 14:5; Mr 6:20; Lu 20:6)27И така, в отговор на Исус казаха: Не знаем. И Той им каза: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тези неща.
Притча за двамата сина
28А какво мислите за това? Един човек имаше двама сина; отиде при първия и му каза: Синко, иди, работи днес на лозето.29А той отговори: Не искам; но после се разкая и отиде.30Отиде и при втория и му каза същото. А той отговори: Аз ще ида, господарю! Но не отиде.31Кой от двамата изпълни волята на баща си? Отвърнаха Му: Първият. Исус им каза: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство. (Lu 7:29)32Защото Йоан дойде при вас в пътя на правдата и не му повярвахте; но бирниците и блудниците му повярваха; а вие, като видяхте това, дори и впоследствие не се разкаяхте, за да му вярвате. (Mt 3:1; Lu 3:12; Lu 3:13)
Притча за злите земеделци
33Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин и построи кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина. (So 8:11; So 8:12; Isa 5:1; Jer 2:21; Mt 25:14; Mt 25:15; Mr 12:1; Lu 20:9)34И когато наближи гроздоберът, изпрати слугите си при земеделците да приберат плода му. (So 8:11; So 8:12)35А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха. (2Ch 24:21; 2Ch 36:16; Ne 9:26; Mt 23:34; Mt 23:37; Ac 7:52; 1Th 2:15; Heb 11:36; Heb 11:37)36Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.37Най-после изпрати при тях сина си, като мислеше: Ще се засрамят поне от сина ми.38Но земеделците, като видяха сина, казаха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му. (Ps 2:2; Ps 2:8; Mt 26:3; Mt 26:4; Mt 27:1; Joh 11:53; Ac 4:27; Heb 1:2)39И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. (Mt 26:50; Mr 14:46; Lu 22:54; Joh 18:12; Ac 2:23; Heb 13:12)40И така, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще направи на тези земеделци?41Казаха Му: Злодеите ще погуби зле, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им. (Lu 10:16; Lu 21:24; Ac 13:46; Ac 15:7; Ac 18:6; Ac 28:28; Ro 9:1; Heb 2:3)42Исус им каза: Никога ли не сте чели в Писанията тези думи: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла. От Господа е това. И чудно е в нашите очи“? (Ps 118:22; Ps 118:23; Isa 28:16; Mr 12:10; Lu 20:17; Ac 4:11; Eph 2:20; 1Pe 2:6; 1Pe 2:7)43Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му. (Mt 8:12)44И който падне върху този камък, ще се разбие; а върху когото падне камъкът – ще го смаже. (Isa 8:14; Isa 8:15; Isa 60:12; Da 2:44; Da 2:45; Zec 12:3; Lu 20:18; Ro 9:32; Ro 9:33; 1Pe 2:7; 1Pe 2:8)45И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори;46но когато поискаха да Го хванат, се изплашиха от народа, понеже Го смяташе за пророк. (Mt 21:11; Lu 7:16; Joh 7:40)