Лука 19

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society

Обръщението на Закхей

1 След това Исус влезе в Йерихон и минаваше през града. 

2 И, ето, един човек на име Закхей, който беше началник на бирниците и беше богат, 

3 искаше да види Кой е Исус, но не можеше поради навалицата, защото беше нисък на ръст. 

4 И се завтече напред и се покачи на една дива смокиня, за да Го види; понеже щеше да мине през онзи път. 

5 Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му каза: Закхей, слез бързо, защото днес трябва да отседна в дома ти. 

6 И той побърза да слезе и Го прие с радост. 

7 И като видяха това, всички роптаеха и казваха: Отби се при грешен човек. (Мт 9:11; Лк 5:30) 

8 А Закхей стана и каза на Господа: Господи, ето, отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четворно. (Изх 22:1; 1 Цар 12:3; 2 Цар 12:6; Лк 3:14) 

9 И Исус му каза: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син. (Лк 13:16; Рим 4:11; Рим 4:12; Рим 4:16; Гал 3:7) 

10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото. (Мт 10:6; Мт 15:24; Мт 18:11) 

Притча за десетимата слуги

11 И като слушаха това, Той продължи да говори и каза една притча, защото беше близо до Йерусалим и те си мислеха, че Божието царство веднага ще се яви. (Мт 25:14; Д А 1:6) 

12 Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт и да се върне. (Мт 25:14; Мк 13:34) 

13 И повика десетима от слугите си и им даде десет мнаси; и им каза: Търгувайте с това, докато дойда. 

14 Но неговите граждани го мразеха и изпратиха след него посланици да кажат: Не искаме този да царува над нас. (Йн 1:11) 

15 А като получи царската власт и се върна, заповяда да повикат при него онези слуги, на които бе дал парите, за да знае какво са припечелили чрез търгуване. 

16 И така, дойде първият и каза: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси. 

17 И му каза: Хубаво, добър слуга! Понеже в твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града. (Мт 25:21; Лк 16:10) 

18 Дойде и вторият и каза: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси. 

19 А каза и на него: Бъди и ти над пет града. 

20 Дойде и друг и каза: Господарю, ето твоята мнаса, която пазих скътана в кърпа, 

21 защото се боях от тебе, понеже си строг човек; вземаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял. (Мт 25:24) 

22 Господарят му каза: От устата ти ще те съдя, зъл слуга. Знаел си, че съм строг човек, който вземам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял; (2 Цар 1:16; Йов 15:6; Мт 12:37; Мт 25:26) 

23 тогава защо не вложи парите ми в банката; и аз, като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата? 

24 И каза на стоящите до него: Вземете от него мнасата и я дайте на този, който има десет мнаси. 

25 (Казаха му: Господарю, той има вече десет мнаси!) 

26 Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има. (Мт 13:12; Мт 25:29; Мк 4:25; Лк 8:18) 

27 А онези мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тук и ги посечете пред мен. 

28 И като изрече това, Исус тръгна напред, като се изкачваше към Йерусалим. (Мк 10:32) 

Тържественото влизане в Йерусалим

29 И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и им каза: (Мт 21:1; Мк 11:1; Йн 12:12) 

30 Идете в селото, което е насреща ви, в което, като влизате, ще намерите едно вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте. 

31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате?, кажете така: На Господа трябва. 

32 И изпратените отидоха и намериха всичко, както им бе казал. 

33 И като отвързваха ослето, стопаните попитаха: Защо отвързвате ослето? 

34 А те отвърнаха: На Господа трябва. 

35 И го докараха при Исус; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исус. (Мт 21:7; Мк 11:7; Йн 12:14) 

36 И когато Той минаваше, хората постилаха дрехите си по пътя. (Мт 21:8) 

37 А когато вече се приближаваше до превала на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всички велики дела, които бяха видели, и казваха: 

38 Благословен Царят, Който иде в Господнето име! Мир на небето и слава във висините! (Пс 118:26; Лк 2:14; Лк 13:35; Еф 2:14) 

39 А някои фарисеи от множеството Му казаха: Учителю, смъмри учениците Си. 

40 И Той отговори: Казвам ви, че ако тези млъкнат, то камъните ще извикат. (Ав 2:11) 

41 И като се приближи и видя града, плака за него и каза: (Йн 11:35) 

42 Ех, ако ти бе познал поне в този ден това, което служи за мира ти! Но сега това е скрито от очите ти. 

43 Защото ще настанат за тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат валове около тебе, ще те обсадят, ще те притиснат отвред (Ис 29:3; Ис 29:4; Ер 6:3; Ер 6:6; Мт 22:7; Лк 21:6; Лк 21:20) 

44 и ще те разорят, и ще избият жителите ти в теб, и няма да оставят в тебе камък върху камък; защото ти не разпозна времето, когато беше посетен. (3 Цар 9:7; 3 Цар 9:8; Дан 9:24; Мих 3:12; Мт 24:2; Мк 13:2; Лк 1:68; Лк 1:78; Лк 21:6; 1 Пет 2:12) 

45 И като влезе в храма, започна да пъди онези, които продаваха; и им казваше: (Мт 21:12; Мк 11:11; Мк 11:15; Йн 2:14; Йн 2:15) 

Изгонването на търговците от храма

46 Писано е: „И домът Ми ще бъде молитвен дом“; а вие го направихте „разбойнически вертеп“. (3 Цар 8:29; Ис 56:7; Ер 7:11; Мт 21:12; Мк 11:15; Йн 2:13) 

47 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и водачите на народа се стараеха да Го погубят. (Мк 11:18; Йн 7:10; Йн 8:37) 

48 Но не намериха какво да направят, понеже целият народ се прилепваше към Него и Го слушаше. 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание