1Then some Pharisees and teachers of the law came to Jesus from Jerusalem and asked,2‘Why do your disciples break the tradition of the elders? They don’t wash their hands before they eat!’3Jesus replied, ‘And why do you break the command of God for the sake of your tradition?4For God said, “Honour your father and mother”[1] and “Anyone who curses their father or mother is to be put to death.”[2] (Ex 20:12; Ex 21:17; Le 20:9; De 5:16)5But you say that if anyone declares that what might have been used to help their father or mother is “devoted to God,”6they are not to “honour their father or mother” with it. Thus you nullify the word of God for the sake of your tradition.7You hypocrites! Isaiah was right when he prophesied about you:8‘ “These people honour me with their lips, but their hearts are far from me.9They worship me in vain; their teachings are merely human rules.” ’ (Isa 29:13)10Jesus called the crowd to him and said, ‘Listen and understand.11What goes into someone’s mouth does not defile them, but what comes out of their mouth, that is what defiles them.’12Then the disciples came to him and asked, ‘Do you know that the Pharisees were offended when they heard this?’13He replied, ‘Every plant that my heavenly Father has not planted will be pulled up by the roots.14Leave them; they are blind guides.[3] If the blind lead the blind, both will fall into a pit.’15Peter said, ‘Explain the parable to us.’16‘Are you still so dull?’ Jesus asked them.17‘Don’t you see that whatever enters the mouth goes into the stomach and then out of the body?18But the things that come out of a person’s mouth come from the heart, and these defile them.19For out of the heart come evil thoughts – murder, adultery, sexual immorality, theft, false testimony, slander.20These are what defile a person; but eating with unwashed hands does not defile them.’
The faith of a Canaanite woman
21Leaving that place, Jesus withdrew to the region of Tyre and Sidon.22A Canaanite woman from that vicinity came to him, crying out, ‘Lord, Son of David, have mercy on me! My daughter is demon-possessed and suffering terribly.’23Jesus did not answer a word. So his disciples came to him and urged him, ‘Send her away, for she keeps crying out after us.’24He answered, ‘I was sent only to the lost sheep of Israel.’25The woman came and knelt before him. ‘Lord, help me!’ she said.26He replied, ‘It is not right to take the children’s bread and toss it to the dogs.’27‘Yes it is, Lord,’ she said. ‘Even the dogs eat the crumbs that fall from their master’s table.’28Then Jesus said to her, ‘Woman, you have great faith! Your request is granted.’ And her daughter was healed at that moment.
Jesus feeds the four thousand
29Jesus left there and went along the Sea of Galilee. Then he went up on a mountainside and sat down.30Great crowds came to him, bringing the lame, the blind, the crippled, the mute and many others, and laid them at his feet; and he healed them.31The people were amazed when they saw the mute speaking, the crippled made well, the lame walking and the blind seeing. And they praised the God of Israel.32Jesus called his disciples to him and said, ‘I have compassion for these people; they have already been with me three days and have nothing to eat. I do not want to send them away hungry, or they may collapse on the way.’33His disciples answered, ‘Where could we get enough bread in this remote place to feed such a crowd?’34‘How many loaves do you have?’ Jesus asked. ‘Seven,’ they replied, ‘and a few small fish.’35He told the crowd to sit down on the ground.36Then he took the seven loaves and the fish, and when he had given thanks, he broke them and gave them to the disciples, and they in turn to the people.37They all ate and were satisfied. Afterwards the disciples picked up seven basketfuls of broken pieces that were left over.38The number of those who ate was four thousand men, besides women and children.39After Jesus had sent the crowd away, he got into the boat and went to the vicinity of Magadan.
1Тогава някои фарисеи и книжници дойдоха при Исус от Йерусалим и казаха: (Mr 7:1)2Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините, понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб? (Mr 7:5; Col 2:8)3А Той им отговори: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?4Защото Бог каза: „Почитай баща си и майка си“; и: „Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.“ (Ex 20:12; Ex 21:17; Le 19:3; Le 20:9; De 5:16; De 27:16; Pr 20:20; Pr 23:22; Pr 30:17; Mr 7:10; Eph 6:2)5Но вие казвате: Който каже на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е дар на Бога, (Mr 7:11; Mr 7:12)6той да не почита баща си или майка си. Така заради вашето предание вие осуетихте Божията заповед.7Лицемери! Добре е пророкувал Исая за вас, като е казал: (Mr 7:6)8„Тези хора се приближават до Мене с устата си и Ме почитат с устните си; но сърцето им стои далеч от Мен. (Isa 29:13; Eze 33:31; Mr 7:6)9Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди.“ (Isa 29:13; Col 2:18; Tit 1:14)
Кое прави човека нечист
10И като повика народа, каза им: Слушайте и разбирайте! (Mr 7:14)11Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека. (Ac 10:15; Ro 14:14; Ro 14:17; Ro 14:20; 1Ti 4:4; Tit 1:15)12Тогава се приближиха учениците и Му казаха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха, като чуха тези думи?13А Той отговори: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще бъде изкоренено. (Joh 15:2; 1Co 3:13)14Оставете ги; те са водачи на слепци; а ако слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата. (Isa 9:16; Isa 42:19; Jer 5:31; Mal 2:8; Mt 23:16; Lu 6:39)15Петър Му отговори: Обясни ни тази притча. (Mr 7:17)16А Той каза: И вие ли още не проумявате? (Mt 16:9; Mr 7:18)17Не разбирате ли, че всичко, което влиза в устата, минава през корема и се изхвърля отзад? (1Co 6:13)18А онова, което излиза от устата, произхожда от сърцето и то осквернява човека. (Jas 3:6)19Защото от сърцето се пораждат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули. (Ge 6:5; Ge 8:21; Pr 6:14; Jer 17:9; Mr 7:21)20Тези са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.
Вярата на една езичница и изцеляване на множество болни
21И като излезе оттам, Исус се оттегли в Тирската и Сидонската област. (Mr 7:24)22И, ето, една ханаанка излезе от онези места и извика: Смили се над мене, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми жестоко страда, обладана от бяс.23Но Той не отговори нито дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като казваха: Отпрати я, защото вика след нас.24А Той отговори: Аз не съм изпратен при други освен при изгубените овце от Израилевия дом. (Isa 53:6; Jer 50:6; Eze 34:5; Eze 34:6; Mt 10:5; Mt 10:6; Mt 10:16; Ac 3:25; Ac 3:26; Ac 13:46; Ro 15:8)25А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи, помогни ми.26Той отговори: Не е прилично да се вземе хлябът на децата и да се хвърли на кученцата. (Mt 7:6)27А тя каза: Така е, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.28Тогава Исус отговори: О, жено, голяма е твоята вяра; нека бъде според желанието ти. И в този час дъщеря оздравя.29И като замина оттам, Исус дойде при Галилейското езеро; и се качи на хълма и седеше там. (Mt 4:18; Mr 7:31)30И дойдоха при Него големи множества, които водеха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред нозете Му; и Той ги изцели; (Isa 35:5; Isa 35:6; Mt 11:5; Lu 7:22)31а народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.
Нахранване на четири хиляди души
32А Исус повика учениците Си и каза: Жал Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мен и нямат какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им прималее по пътя. (Mr 8:1; Mr 8:2)33Учениците Му казаха: Откъде да имаме в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество? (2Ki 4:43)34Исус им каза: Колко хляба имате? А те отвърнаха: Седем и малко рибки.35Тогава заповяда на народа да насядат на земята.36И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците – на народа. (1Sa 9:13; Mt 14:19; Lu 22:19)37И ядоха всички и се наситиха, и вдигнаха останалите къшеи, седем пълни кошници.38А онези, които ядоха, бяха четири хиляди мъже освен жените и децата.39И като разпусна народа, влезе в лодката и дойде в околностите на Магадан[1]. (Mr 8:10)