1Again Jesus began to teach by the lake. The crowd that gathered round him was so large that he got into a boat and sat in it out on the lake, while all the people were along the shore at the water’s edge.2He taught them many things by parables, and in his teaching said:3‘Listen! A farmer went out to sow his seed.4As he was scattering the seed, some fell along the path, and the birds came and ate it up.5Some fell on rocky places, where it did not have much soil. It sprang up quickly, because the soil was shallow.6But when the sun came up, the plants were scorched, and they withered because they had no root.7Other seed fell among thorns, which grew up and choked the plants, so that they did not bear grain.8Still other seed fell on good soil. It came up, grew and produced a crop, some multiplying thirty, some sixty, some a hundred times.’9Then Jesus said, ‘Whoever has ears to hear, let them hear.’10When he was alone, the Twelve and the others around him asked him about the parables.11He told them, ‘The secret of the kingdom of God has been given to you. But to those on the outside everything is said in parables12so that, ‘ “they may be ever seeing but never perceiving, and ever hearing but never understanding; otherwise they might turn and be forgiven!” ’ (Isa 6:9; Isa 6:10)13Then Jesus said to them, ‘Don’t you understand this parable? How then will you understand any parable?14The farmer sows the word.15Some people are like seed along the path, where the word is sown. As soon as they hear it, Satan comes and takes away the word that was sown in them.16Others, like seed sown on rocky places, hear the word and at once receive it with joy.17But since they have no root, they last only a short time. When trouble or persecution comes because of the word, they quickly fall away.18Still others, like seed sown among thorns, hear the word;19but the worries of this life, the deceitfulness of wealth and the desires for other things come in and choke the word, making it unfruitful.20Others, like seed sown on good soil, hear the word, accept it, and produce a crop – some thirty, some sixty, some a hundred times what was sown.’
A lamp on a stand
21He said to them, ‘Do you bring in a lamp to put it under a bowl or a bed? Instead, don’t you put it on its stand?22For whatever is hidden is meant to be disclosed, and whatever is concealed is meant to be brought out into the open.23If anyone has ears to hear, let them hear.’24‘Consider carefully what you hear,’ he continued. ‘With the measure you use, it will be measured to you – and even more.25Whoever has will be given more; whoever does not have, even what they have will be taken from them.’
The parable of the growing seed
26He also said, ‘This is what the kingdom of God is like. A man scatters seed on the ground.27Night and day, whether he sleeps or gets up, the seed sprouts and grows, though he does not know how.28All by itself the soil produces corn – first the stalk, then the ear, then the full grain in the ear.29As soon as the corn is ripe, he puts the sickle to it, because the harvest has come.’
The parable of the mustard seed
30Again he said, ‘What shall we say the kingdom of God is like, or what parable shall we use to describe it?31It is like a mustard seed, which is the smallest of all seeds on earth.32Yet when planted, it grows and becomes the largest of all garden plants, with such big branches that the birds can perch in its shade.’33With many similar parables Jesus spoke the word to them, as much as they could understand.34He did not say anything to them without using a parable. But when he was alone with his own disciples, he explained everything.
Jesus calms the storm
35That day when evening came, he said to his disciples, ‘Let us go over to the other side.’36Leaving the crowd behind, they took him along, just as he was, in the boat. There were also other boats with him.37A furious squall came up, and the waves broke over the boat, so that it was nearly swamped.38Jesus was in the stern, sleeping on a cushion. The disciples woke him and said to him, ‘Teacher, don’t you care if we drown?’39He got up, rebuked the wind and said to the waves, ‘Quiet! Be still!’ Then the wind died down and it was completely calm.40He said to his disciples, ‘Why are you so afraid? Do you still have no faith?’41They were terrified and asked each other, ‘Who is this? Even the wind and the waves obey him!’
1И Исус пак започна да поучава край езерото. И при Него се събра едно твърде голямо множество, така че Той влезе в една ладия и седна[1]; а цялото множество беше на сушата край езерото. (Mt 13:1; Mt 13:3; Lu 8:4; Lu 8:5)2И ги поучаваше много с притчи и им казваше в поучението Си: (Mr 12:38)3Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.4И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.5Други паднаха на скалисто място, където нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;6а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.7И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха, и не дадоха плод.8А другите паднаха на добра земя и дадоха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха – кое тридесет, кое шестдесет и кое сто. (Joh 15:5)9И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.10И когато Исус остана сам, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите. (Mt 13:10)11Той им каза: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко се дава в притчи; (Mt 11:25; Mt 16:17; 1Co 2:10; 1Co 5:12; Col 4:5; 1Th 4:12; 1Ti 3:7)12така че гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости грехът. (Isa 6:9; Mt 13:14; Lu 8:10; Joh 12:40; Ac 28:26; Ro 11:8)13И им каза: Не разбирате ли тази притча? А как ще разберете всички притчи?14Сеячът сее Словото. (Mt 13:18; Mt 13:19; Lu 8:11)15А онези край пътя, където се сее Словото, са тези, които, като чуят, Сатана веднага идва и грабва посятото в тях Слово.16Също и посятото на скалистите места са тези, които, като чуят Словото, веднага с радост го приемат; (Isa 42:20; Eze 33:31; Joh 5:35)17нямат обаче корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение заради Словото, веднага се съблазняват.18Посятото между тръните са други; те са онези, които са слушали Словото,19но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават Словото и то става безплодно. (1Ti 6:9; 1Ti 6:17)20А посятото на добрата земя са тези, които слушат Словото, приемат го и дават плод – тридесет, шестдесет и стократно.
Светилото и светилникът
21И им каза: Затова ли се донася светилото, за да го сложат под шиника или под леглото? Не е ли затова, да го поставят на светилника? (Mt 5:15; Lu 8:16; Lu 11:33)22Защото няма нещо тайно, което да не стане явно; нито е било скрито нещо, освен за да излезе наяве. (Mt 10:26; Lu 8:17; Lu 12:2)23Ако има някой уши да слуша, нека слуша. (Mt 11:15; Mr 4:9)24Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави. (Mt 7:2; Lu 6:38)25Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. (Mt 13:12; Mt 25:29; Lu 8:18; Lu 19:26)
Божието Царство е като посято семе, което израства само
26И каза: Божието царство е, както когато човек, който хвърли семе в земята; (Mt 13:24)27и спи и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае.28Земята от само себе си произвежда, първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа.29А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жътва. (Re 14:15)
Притча за синаповото зърно
30Каза още: На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим? (Mt 13:31; Mt 13:34; Lu 13:18)31То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всички семена, които са на земята;32но когато бъде посято, расте и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици. (Ac 2:41; Ac 4:4; Ac 5:14; Ac 19:20)33И с много такива притчи им проповядваше Словото, както можеха да слушат. (Mt 13:34; Joh 16:12)34А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.
Исус укротява бурята
35И в същия ден, когато се свечери, Исус им каза: Да минем на отсрещната страна. (Mt 8:18; Mt 8:23; Lu 8:22)36И като отпратиха народа, взеха Го със себе си в лодката, така както беше; и имаше други ладии с Него.37И се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше с вода.38А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?39И Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина. (Job 26:12; Ps 89:9)40Тогава им каза: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?41И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?