1They went across the lake to the region of the Gerasenes.[1]2When Jesus got out of the boat, a man with an impure spirit came from the tombs to meet him.3This man lived in the tombs, and no-one could bind him anymore, not even with a chain.4For he had often been chained hand and foot, but he tore the chains apart and broke the irons on his feet. No-one was strong enough to subdue him.5Night and day among the tombs and in the hills he would cry out and cut himself with stones.6When he saw Jesus from a distance, he ran and fell on his knees in front of him.7He shouted at the top of his voice, ‘What do you want with me, Jesus, Son of the Most High God? In God’s name don’t torture me!’8For Jesus had said to him, ‘Come out of this man, you impure spirit!’9Then Jesus asked him, ‘What is your name?’ ‘My name is Legion,’ he replied, ‘for we are many.’10And he begged Jesus again and again not to send them out of the area.11A large herd of pigs was feeding on the nearby hillside.12The demons begged Jesus, ‘Send us among the pigs; allow us to go into them.’13He gave them permission, and the impure spirits came out and went into the pigs. The herd, about two thousand in number, rushed down the steep bank into the lake and were drowned.14Those tending the pigs ran off and reported this in the town and countryside, and the people went out to see what had happened.15When they came to Jesus, they saw the man who had been possessed by the legion of demons, sitting there, dressed and in his right mind; and they were afraid.16Those who had seen it told the people what had happened to the demon-possessed man – and told about the pigs as well.17Then the people began to plead with Jesus to leave their region.18As Jesus was getting into the boat, the man who had been demon-possessed begged to go with him.19Jesus did not let him, but said, ‘Go home to your own people and tell them how much the Lord has done for you, and how he has had mercy on you.’20So the man went away and began to tell in the Decapolis[2] how much Jesus had done for him. And all the people were amazed.
Jesus raises a dead girl and heals a sick woman
21When Jesus had again crossed over by boat to the other side of the lake, a large crowd gathered round him while he was by the lake.22Then one of the synagogue leaders, named Jairus, came, and when he saw Jesus, he fell at his feet.23He pleaded earnestly with him, ‘My little daughter is dying. Please come and put your hands on her so that she will be healed and live.’24So Jesus went with him. A large crowd followed and pressed round him.25And a woman was there who had been subject to bleeding for twelve years.26She had suffered a great deal under the care of many doctors and had spent all she had, yet instead of getting better she grew worse.27When she heard about Jesus, she came up behind him in the crowd and touched his cloak,28because she thought, ‘If I just touch his clothes, I will be healed.’29Immediately her bleeding stopped and she felt in her body that she was freed from her suffering.30At once Jesus realised that power had gone out from him. He turned round in the crowd and asked, ‘Who touched my clothes?’31‘You see the people crowding against you,’ his disciples answered, ‘and yet you can ask, “Who touched me?” ’32But Jesus kept looking around to see who had done it.33Then the woman, knowing what had happened to her, came and fell at his feet and, trembling with fear, told him the whole truth.34He said to her, ‘Daughter, your faith has healed you. Go in peace and be freed from your suffering.’35While Jesus was still speaking, some people came from the house of Jairus, the synagogue leader. ‘Your daughter is dead,’ they said. ‘Why bother the teacher anymore?’36Overhearing[3] what they said, Jesus told him, ‘Don’t be afraid; just believe.’37He did not let anyone follow him except Peter, James and John the brother of James.38When they came to the home of the synagogue leader, Jesus saw a commotion, with people crying and wailing loudly.39He went in and said to them, ‘Why all this commotion and wailing? The child is not dead but asleep.’40But they laughed at him. After he put them all out, he took the child’s father and mother and the disciples who were with him, and went in where the child was.41He took her by the hand and said to her, ‘Talitha koum!’ (which means ‘Little girl, I say to you, get up!’).42Immediately the girl stood up and began to walk around (she was twelve years old). At this they were completely astonished.43He gave strict orders not to let anyone know about this, and told them to give her something to eat.
1И така минаха отвъд езерото в Гадаринската страна. (Mt 8:28; Lu 8:26)2И като слезе от лодката, в същия миг от гробищата излезе насреща Му един човек с нечист дух.3Той живееше в гробищата и никой вече не можеше да го върже дори с верига;4защото много пъти го бяха вързвали в окови и с вериги, но той беше разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.5И всякога, нощем и денем, в гробищата и по хълмовете той викаше и се изпонарязваше с камъни.6А като видя Исус отдалеч, завтече се и Му се поклони;7и изкрещя със силен глас: Какво общо имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.8(Защото Исус му казваше: Излез от човека, душе нечисти!)9А Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.10И много Му се молеше да не ги изпраща вън от страната.11А там, на хълма, пасеше голямо стадо свине.12И бесовете Му се молиха: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.13Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото и се издавиха в езерото.14А онези, които ги пасяха, побегнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало.15И като дойдоха при Исус, видяха онзи, който преди беше обладан от бесове, в когото беше легионът, да седи облечен и с ума си; и се изпълниха със страх.16А онези, които бяха видели, им разказваха за станалото с обладания от бесовете и за свинете.17И те започнаха да Му се молят да си отиде от техните предели. (Mt 8:34; Ac 16:39)18И когато влизаше в лодката, този, който преди беше обладан от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него. (Lu 8:38)19Той обаче не му позволи, а му каза: Иди си у дома при своите и им кажи какво е направил Господ за теб и как се смили над теб.20И човекът тръгна и започна да разгласява в Десетоградие какви неща направи с него Исус; и всички се чудеха.
Излекуването на жената с кръвотечение и възкресяването на дъщерята на Яир
21Когато Исус пак премина с лодката на отсрещната страна, при Него се събра голямо множество; и Той беше край езерото. (Mt 9:1; Mt 9:18; Lu 8:40)22И дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя, падна пред нозете Му (Mt 9:18; Lu 8:41)23и много Му се молеше, като казваше: Малката ми дъщеря е на умиране; моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.24И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше след Него и хората Го притискаха.25И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години (Le 15:25; Mt 9:20)26и беше страдала много от мнозина лекари, и беше похарчила за лечение целия си имот, без да види някаква полза, а, напротив, беше и станало по-зле,27като чу отзивите за Исус, промъкна се сред навалицата отзад и се допря до дрехата Му.28Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.29И веднага кръвотечението и престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.30И веднага Исус, като усети в Себе Си, че от Него излезе сила, обърна се към множеството и попита: Кой се допря до дрехите Ми? (Lu 6:19; Lu 8:45; Lu 8:46)31Учениците Му отговориха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а казваш: Кой се допря до Мене?32Но Той се оглеждаше, за да види тази, която беше направила това.33А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.34А Той и каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си. (Mt 9:22; Mr 10:52; Ac 14:9)35Докато Той още говореше, дойдоха от къщата на началника на синагогата и казаха: Дъщеря ти умря; защо още затрудняваш Учителя? (Lu 8:49)36А Исус, като дочу това, което си говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.37И не позволи на никого да Го придружи освен на Петър, Яков и Якововия брат Йоан.38И като дойдоха до къщата на началника на синагогата, Той видя вълнение и мнозина, които плачеха и нареждаха на висок глас.39След като Исус влезе, им каза: Защо така се вълнувате и плачете? Детето не е умряло, а спи. (Joh 11:11)40А те Му се присмиваха. Но Той, като изкара навън всички, взе бащата и майката на детето и онези, които бяха с Него, и влезе там, където беше детето. (Ac 9:40)41И като хвана детето за ръка, му каза: Талита куми; което значи: Момиче, на тебе казвам, стани[1]!42И момичето веднага стана и започна да ходи, защото беше на дванадесет години. В същия миг те се смаяха твърде много.43Исус строго им заръча никой да не научи за това; и заповяда да и дадат да яде. (Mt 8:4; Mt 9:30; Mt 12:16; Mt 17:9; Mr 3:12; Lu 5:14)