from Biblica1Joseph threw himself on his father and wept over him and kissed him.2Then Joseph directed the physicians in his service to embalm his father Israel. So the physicians embalmed him,3taking a full forty days, for that was the time required for embalming. And the Egyptians mourned for him seventy days.4When the days of mourning had passed, Joseph said to Pharaoh’s court, ‘If I have found favour in your eyes, speak to Pharaoh for me. Tell him,5“My father made me swear an oath and said, ‘I am about to die; bury me in the tomb I dug for myself in the land of Canaan.’ Now let me go up and bury my father; then I will return.” ’6Pharaoh said, ‘Go up and bury your father, as he made you swear to do.’7So Joseph went up to bury his father. All Pharaoh’s officials accompanied him – the dignitaries of his court and all the dignitaries of Egypt –8besides all the members of Joseph’s household and his brothers and those belonging to his father’s household. Only their children and their flocks and herds were left in Goshen.9Chariots and horsemen[1] also went up with him. It was a very large company.10When they reached the threshing-floor of Atad, near the Jordan, they lamented loudly and bitterly; and there Joseph observed a seven-day period of mourning for his father.11When the Canaanites who lived there saw the mourning at the threshing-floor of Atad, they said, ‘The Egyptians are holding a solemn ceremony of mourning.’ That is why that place near the Jordan is called Abel Mizraim.[2]12So Jacob’s sons did as he had commanded them:13they carried him to the land of Canaan and buried him in the cave in the field of Machpelah, near Mamre, which Abraham had bought along with the field as a burial place from Ephron the Hittite.14After burying his father, Joseph returned to Egypt, together with his brothers and all the others who had gone with him to bury his father.
Joseph reassures his brothers
15When Joseph’s brothers saw that their father was dead, they said, ‘What if Joseph holds a grudge against us and pays us back for all the wrongs we did to him?’16So they sent word to Joseph, saying, ‘Your father left these instructions before he died:17“This is what you are to say to Joseph: I ask you to forgive your brothers the sins and the wrongs they committed in treating you so badly.” Now please forgive the sins of the servants of the God of your father.’ When their message came to him, Joseph wept.18His brothers then came and threw themselves down before him. ‘We are your slaves,’ they said.19But Joseph said to them, ‘Don’t be afraid. Am I in the place of God?20You intended to harm me, but God intended it for good to accomplish what is now being done, the saving of many lives.21So then, don’t be afraid. I will provide for you and your children.’ And he reassured them and spoke kindly to them.
The death of Joseph
22Joseph stayed in Egypt, along with all his father’s family. He lived a hundred and ten years23and saw the third generation of Ephraim’s children. Also the children of Makir son of Manasseh were placed at birth on Joseph’s knees.[3]24Then Joseph said to his brothers, ‘I am about to die. But God will surely come to your aid and take you up out of this land to the land he promised on oath to Abraham, Isaac and Jacob.’25And Joseph made the Israelites swear an oath and said, ‘God will surely come to your aid, and then you must carry my bones up from this place.’26So Joseph died at the age of a hundred and ten. And after they embalmed him, he was placed in a coffin in Egypt.
Genesis 50
Библия, ревизирано издание
from Bulgarian Bible Society1Тогава Йосиф прегърна баща си, плака върху него и го целува. (Ge 46:4; 2Ki 13:14)2И Йосиф заповяда на служещите му лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израил, (Ge 50:26; 2Ch 16:14; Mt 26:12; Mr 14:8; Mr 16:1; Lu 24:1; Joh 12:7; Joh 19:39; Joh 19:40)3като работиха над него пълни четиридесет дни; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дни. (Nu 20:29; De 34:8)4След като преминаха дните на жалеенето за него, Йосиф говори на фараоновия дом: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, на фараона и кажете: (Es 4:2)5Баща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който си приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. И така, сега нека отида, моля, да погреба баща си; и ще се върна. (Ge 47:29; 2Ch 16:14; Isa 22:16; Mt 27:60)6А фараонът отговори: Иди, погреби баща си, според както те е заклел.7И така, Йосиф отиде да погребе баща си и с него отидоха всички служители на фараона, старейшините на дома му и всички старейшини на Египетската земя,8също и целият дом на Йосиф, братята му и бащиният му дом; само домовете си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя.9Отидоха с него и колесници, и конници, така че стана много голямо шествие.10И когато пристигнаха до Атадовия харман, който е оттатък[1] Йордан, там плакаха твърде много и силно; и Йосиф оплаква баща си седем дни. (1Sa 31:13; 2Sa 1:17; Job 2:13; Ac 8:2)11А ханаанците, жителите на онази земя, като видяха жалеенето при Атадовия харман, казаха: Египтяните имат голяма жалейка; затова мястото, което е оттатък Йордан, бе наречено Авел-мисраим[2].12Тогава синовете на Израил му направиха, според както им беше заповядал;13защото синовете му го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която пещера Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хета Ефрон. (Ge 23:16; Ge 49:29; Ge 49:30; Ac 7:16)14Йосиф, след като погреба баща си, се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.
Йосиф успокоява братята си
15А като видяха Йосифовите братя, че баща им умря, си казваха: Може би Йосиф ще ни намрази и ще ни върне жестоко за цялото зло, което сме му направили. (Job 15:21; Job 15:22)16Затова пратиха на Йосиф да му кажат: Преди да умре, баща ти ни заповяда с думите:17Така да кажете на Йосиф: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти направиха. И така, прости, молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Йосиф се разплака, когато му говориха. (Ge 49:25; Pr 28:13)18После отидоха и братята му и паднаха пред него, и казаха: Ето, ние сме ти слуги. (Ge 37:7; Ge 37:10)19А Йосиф им каза: Не бойте се; нима аз стоя на мястото на Бога? (Ge 45:5; De 32:35; 2Ki 5:7; Job 34:29; Ro 12:19; Heb 10:30)20Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действа така, че да спаси живота на много хора, както и стана днес. (Ge 45:5; Ge 45:7; Ps 56:5; Isa 10:7; Ac 3:13)21И така, не бойте се; аз ще храня вас и домовете ви. И ги утеши, и им говори любезно. (Ge 47:12; Mt 5:44)
Смъртта на Йосиф в Египет
22Така Йосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Йосиф живя сто и десет години;23Йосиф видя Ефремови деца от третия род; също и децата на Манасиевия син Махир се родиха на Йосифовите колене. (Ge 30:3; Nu 32:39; Job 42:16)24След това Йосиф каза на братята си: Аз умирам; а Бог ще ви посети и ще ви заведе от тази земя в земята, за която се е клел на Авраам, Исаак и Яков. (Ge 15:14; Ge 15:18; Ge 26:3; Ge 35:12; Ge 46:4; Ge 48:21; Ex 3:16; Ex 3:17; Heb 11:22)25И Йосиф закле потомците на Израил с думите: Понеже Бог ще ви посети, то вие да изнесете костите ми оттук. (Ex 13:19; Jos 24:32; Ac 7:16)26И така, Йосиф умря на възраст сто и десет години; и го балсамираха и го положиха в ковчег в Египет. (Ge 50:2)