Деяния 8

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society

Преследването на църквата в Йерусалим

1 А Савел одобряваше убиването му. И в същия ден се повдигна голямо гонение против църквата в Йерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските околии. (Д А 7:58; Д А 11:19; Д А 22:20) 

2 И някои благочестиви човеци погребаха Стефан и ридаха за него твърде много. (Бит 23:2; Бит 50:10; 2 Цар 3:31) 

3 А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща и извличаше мъже и жени, и ги пращаше в тъмница. (Д А 9:1; Д А 22:4; Д А 26:10; 1 Кор 15:9; Гал 1:13) 

Филип в Самария

4 А тези, които се бяха разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието. 

5 Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христос. (Д А 6:5) 

6 И множествата единодушно внимаваха в това, което Филип им говореше, като слушаха всичко и виждаха знаменията, които вършеше. 

7 Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, обладани от тях; и мнозина парализирани и куци бяха изцелени, (Мк 16:17) 

8 така че настана голяма радост в онзи град. 

Симон магьосникът

9 А имаше отпреди това в града един човек на име Симон, който, като представяше себе си за някаква велика личност, правеше магии и смайваше населението на Самария. (Д А 5:36; Д А 13:6) 

10 Той привличаше вниманието на всички, от малък до голям, и хората казваха: Този е така наречената велика Божия сила. 

11 И внимаваха в неговите думи, понеже доста време ги беше учудвал с магиите си. 

12 Но когато повярваха на Филип, който благовестваше Божието царство и името на Исус Христос, кръщаваха се мъже и жени. (Д А 1:3) 

13 И самият Симон повярва и като се кръсти, постоянно придружаваше Филип и се удивляваше, като гледаше, че стават знамения и велики дела. 

14 А апостолите, които бяха в Йерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петър и Йоан, 

15 които, като слязоха, помолиха се за тях, за да приемат Святия Дух; (Д А 2:38) 

16 защото Той не беше слязъл още на нито един от тях; а само бяха кръстени в името на Исус Христос. (Мт 28:19; Д А 2:38; Д А 10:48; Д А 19:2; Д А 19:5) 

17 Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Святия Дух. (Д А 6:6; Д А 19:6; Евр 6:2) 

18 А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Святият Дух, предложи им пари, като казваше: 

19 Дайте и на мене тази сила, така че на когото положа ръце, да приема Святия Дух. 

20 А Петър му каза: Парите ти да погинат заедно с тебе, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари. (4 Цар 5:16; Мт 10:8; Д А 2:38; Д А 10:45; Д А 11:17) 

21 Ти нямаш нито участие, нито дял в тази работа, защото сърцето ти не е право пред Бога. 

22 Затова покай се от това твое нечестие и моли се на Господа дано ти се прости този помисъл на сърцето ти; (Дан 4:27; 2 Тим 2:25) 

23 понеже виждам, че си изпълнен с горчива жлъч и си вързан в неправда. (Вт 29:18; Евр 12:15) 

24 А Симон отговори: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова, което казахте. (Бит 20:7; Бит 20:17; Изх 8:8; Чис 21:7; 3 Цар 13:6; Йов 42:8; Як 5:16) 

25 А те, след като засвидетелстваха и разгласяваха Господнето учение, се върнаха в Йерусалим, като по пътя проповядваха благовестието в много самарийски села. 

Филип и етиопецът

26 А ангел от Господа говори на Филип: Стани, тръгни на юг, по пътя, който слиза от Йерусалим през пустинята за Газа. 

27 И той стана и отиде. И, ето, човек от Етиопия, евнух, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото съкровище и беше дошъл в Йерусалим да се поклони, (3 Цар 8:41; Соф 3:10; Йн 12:20) 

28 на връщане седеше в колесницата си и четеше книгата на пророк Исая. 

29 А Духът каза на Филип: Приближи се и придружи тази колесница. 

30 И Филип се завтече и го чу, като четеше книгата на пророк Исая, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш? 

31 А той отговори: Как да разбера, ако не ме упъти някой? И помоли Филип да се качи и да седне при него. 

32 А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „Като овца бе заведен на клане; и както агне пред стригача си не издава глас, така не отвори устата Си. (Ис 53:7; Ис 53:8) 

33 В унижение Той бе лишен от правосъдие, а Неговия род – кой ще опише? Защото животът Му се отнема от земята.“ 

34 И евнухът заговори и каза на Филип: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът – за себе си или за някой друг? 

35 А Филип отвори уста и като започна от това Писание, благовести му Исус. (Лк 24:27; Д А 18:28) 

36 И като вървяха по пътя, стигнаха до вода; и евнухът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя? (Д А 10:47) 

37 И Филип каза: Ако вярваш с цялото си сърце, можеш. А той отговори: Вярвам, че Исус Христос е Божият Син. (Мт 16:16; Мт 28:19; Мк 16:16; Йн 6:69; Йн 9:35; Йн 9:38; Йн 11:27; Д А 9:20; 1 Йн 4:15; 1 Йн 5:5; 1 Йн 5:13) 

38 Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата – Филип и евнухът, влязоха във водата; и той го кръсти. 

39 А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филип; и евнухът вече не го видя и радостен продължи пътя си. (3 Цар 18:12; 4 Цар 2:16; Ез 3:12; Ез 3:14) 

40 А Филип се озова в Азот; и като преминаваше, проповядваше благовестието по всички градове, докато стигна в Цезарея. 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание