from Biblica1When Rachel saw that she was not bearing Jacob any children, she became jealous of her sister. So she said to Jacob, ‘Give me children, or I’ll die!’2Jacob became angry with her and said, ‘Am I in the place of God, who has kept you from having children?’3Then she said, ‘Here is Bilhah, my servant. Sleep with her so that she can bear children for me and I too can build a family through her.’4So she gave him her servant Bilhah as a wife. Jacob slept with her,5and she became pregnant and bore him a son.6Then Rachel said, ‘God has vindicated me; he has listened to my plea and given me a son.’ Because of this she named him Dan.[1]7Rachel’s servant Bilhah conceived again and bore Jacob a second son.8Then Rachel said, ‘I have had a great struggle with my sister, and I have won.’ So she named him Naphtali.[2]9When Leah saw that she had stopped having children, she took her servant Zilpah and gave her to Jacob as a wife.10Leah’s servant Zilpah bore Jacob a son.11Then Leah said, ‘What good fortune!’[3] So she named him Gad.[4]12Leah’s servant Zilpah bore Jacob a second son.13Then Leah said, ‘How happy I am! The women will call me happy.’ So she named him Asher.[5]14During wheat harvest, Reuben went out into the fields and found some mandrake plants, which he brought to his mother Leah. Rachel said to Leah, ‘Please give me some of your son’s mandrakes.’15But she said to her, ‘Wasn’t it enough that you took away my husband? Will you take my son’s mandrakes too?’ ‘Very well,’ Rachel said, ‘he can sleep with you tonight in return for your son’s mandrakes.’16So when Jacob came in from the fields that evening, Leah went out to meet him. ‘You must sleep with me,’ she said. ‘I have hired you with my son’s mandrakes.’ So he slept with her that night.17God listened to Leah, and she became pregnant and bore Jacob a fifth son.18Then Leah said, ‘God has rewarded me for giving my servant to my husband.’ So she named him Issachar.[6]19Leah conceived again and bore Jacob a sixth son.20Then Leah said, ‘God has presented me with a precious gift. This time my husband will treat me with honour, because I have borne him six sons.’ So she named him Zebulun.[7]21Some time later she gave birth to a daughter and named her Dinah.22Then God remembered Rachel; he listened to her and enabled her to conceive.23She became pregnant and gave birth to a son and said, ‘God has taken away my disgrace.’24She named him Joseph,[8] and said, ‘May the Lord add to me another son.’
Jacob’s flocks increase
25After Rachel gave birth to Joseph, Jacob said to Laban, ‘Send me on my way so that I can go back to my own homeland.26Give me my wives and children, for whom I have served you, and I will be on my way. You know how much work I’ve done for you.’27But Laban said to him, ‘If I have found favour in your eyes, please stay. I have learned by divination that the Lord has blessed me because of you.’28He added, ‘Name your wages, and I will pay them.’29Jacob said to him, ‘You know how I have worked for you and how your livestock has fared under my care.30The little you had before I came has increased greatly, and the Lord has blessed you wherever I have been. But now, when may I do something for my own household?’31‘What shall I give you?’ he asked. ‘Don’t give me anything,’ Jacob replied. ‘But if you will do this one thing for me, I will go on tending your flocks and watching over them:32let me go through all your flocks today and remove from them every speckled or spotted sheep, every dark-coloured lamb and every spotted or speckled goat. They will be my wages.33And my honesty will testify for me in the future, whenever you check on the wages you have paid me. Any goat in my possession that is not speckled or spotted, or any lamb that is not dark-coloured, will be considered stolen.’34‘Agreed,’ said Laban. ‘Let it be as you have said.’35That same day he removed all the male goats that were streaked or spotted, and all the speckled or spotted female goats (all that had white on them) and all the dark-coloured lambs, and he placed them in the care of his sons.36Then he put a three-day journey between himself and Jacob, while Jacob continued to tend the rest of Laban’s flocks.37Jacob, however, took fresh-cut branches from poplar, almond and plane trees and made white stripes on them by peeling the bark and exposing the white inner wood of the branches.38Then he placed the peeled branches in all the watering troughs, so that they would be directly in front of the flocks when they came to drink. When the flocks were in heat and came to drink,39they mated in front of the branches. And they bore young that were streaked or speckled or spotted.40Jacob set apart the young of the flock by themselves, but made the rest face the streaked and dark-coloured animals that belonged to Laban. Thus he made separate flocks for himself and did not put them with Laban’s animals.41Whenever the stronger females were in heat, Jacob would place the branches in the troughs in front of the animals so that they would mate near the branches,42but if the animals were weak, he would not place them there. So the weak animals went to Laban and the strong ones to Jacob.43In this way the man grew exceedingly prosperous and came to own large flocks, and female and male servants, and camels and donkeys.
Genesis 30
Библия, ревизирано издание
from Bulgarian Bible Society1А Рахил, като видя, че не раждаше деца на Яков, тя завидя на сестра си и каза на Яков: Дай ми деца, иначе ще умра. (Ge 29:31; Ge 37:11; Job 5:2)2А Яков се разгневи на Рахил и каза: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод? (Ge 16:2; 1Sa 1:5)3А тя отговори: Ето слугинята ми Вала, влез при нея и тя да роди на коленете ми, за да придобия и аз деца чрез нея. (Ge 16:2; Ge 50:23; Job 3:12)4И така, тя му даде слугинята си Вала за жена и Яков влезе при нея. (Ge 16:3; Ge 35:22)5И Вала зачена и роди син на Яков.6Тогава Рахил каза: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми и ми даде син; затова го наименува Дан[1]. (Ps 35:24; Ps 43:1; La 3:59)7И Вала, слугинята на Рахил, пак зачена и роди втори син на Яков.8Тогава Рахил каза: Силна борба водих със сестра си и надвих; затова го наименува Нефталим[2]. (Mt 4:13)9Когато Лия видя, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа и я даде на Яков за жена. (Ge 30:4)10И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Яков.11Тогава Лия каза: Щастие дойде, затова го наименува Гад[3].12И Зелфа, слугинята на Лия, роди втори син на Яков.13Тогава Лия каза: Честита съм, защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир[4]. (Pr 31:28; Lu 1:48)14А през времето на пшеничената жътва Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия. И Рахил каза на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти. (Ge 25:30)15А тя и отговори: Малко ли ти е, че си отнела мъжа ми, ами искаш да отнемеш и мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил и каза: Като е така, нека спи с тебе тази нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти. (Nu 16:9; Nu 16:13)16И така, когато Яков дойде вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и каза: Влез при мене днес, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И той спа с нея онази нощ.17И Бог послуша Лия; и тя зачена и роди пети син на Яков.18Тогава Лия каза: Бог ми даде награда затова, че дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар[5].19И Лия пак зачена и роди шести син на Яков.20Тогава Лия каза: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шестима синове, затова го наименува Завулон[6]. (Mt 4:13)21И после роди дъщеря, която наименува Дина[7].22След това Бог си спомни за Рахил. Бог я послуша и отвори утробата и. (Ge 8:1; Ge 29:31; 1Sa 1:19)23Тя зачена и роди син, и каза: Бог отне от мене позора. (1Sa 1:6; Isa 4:1; Lu 1:25)24И го наименува Йосиф[8], като казваше: ГОСПОД да ми прибави и друг син. (Ge 35:17)
Забогатяването на Яков
25А след като Рахил роди Йосиф, Яков каза на Лаван: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си. (Ge 18:33; Ge 24:54; Ge 24:56; Ge 31:55)26Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида, защото ти знаеш работата, която ти свърших. (Ge 29:20; Ge 29:30)27А Лаван му отвърна: Ако съм придобил твоето благоволение, остани, защото разбрах, че ГОСПОД ме е благословил заради тебе. (Ge 26:24; Ge 39:3; Ge 39:5)28Каза още: Кажи ми каква заплата искаш и ще ти я дам. (Ge 29:15)29А Яков му отговори: Ти знаеш как съм ти работил и как е бил добитъкът ти при мене. (Ge 31:6; Ge 31:38; Mt 24:45; Tit 2:10)30Защото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко, а сега нарасна и стана много. С моето идване ГОСПОД те благослови. Но сега искам да промисля и за своя дом. (1Ti 5:8)31А той каза: Какво да ти дам? Яков отговори: Не ми давай нищо; ако направиш каквото ти кажа, аз пак ще пазя и паса стадото ти;32ще премина днес през цялото ти стадо и ще отлъча от него всяка капчеста и пъстра и всяка черникава между овцете, и всяка пъстра и капчеста между козите, те ще ми бъдат заплатата. (Ge 31:8)33И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелства за мене – всяка коза, която не е капчеста и пъстра, и всяка овца, която не е черна, тя, ако се намери при мене, ще се смята за крадена. (Ex 13:14; Ps 37:6)34А Лаван каза: Нека да бъде, според както си казал.35И така, същия ден Лаван отлъчи нашарените с линии и пъстрите козли, всички капчести и пъстри кози, всички, на които имаше бяло, и всички черни между овцете и ги предаде в ръцете на синове си,36и определи тридневен път между себе си и Яков; а Яков пасеше останалите от Лавановите стада.37Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така че да се вижда бялото по пръчките. (Ge 31:9)38Тези пръчки, по които беше изрязал белите ивици, сложи пред стадата в коритата, в поилата, където стадата идваха да пият; и като зачеваха, когато идваха да пият,39то стадата зачеваха пред пръчките; и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри агнета.40И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше лицата на овцете към нашарените и към всички черни от Лавановото стадо, а своите стада сложи отделно и не ги сложи с Лавановите овце.41И когато по-силните овце зачеваха, Яков слагаше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките.42А когато овцете бяха по-слаби, не ги слагаше; така че се падаха по-слабите на Лаван, а по-силните на Яков.43Така човекът забогатя твърде много и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли. (Ge 13:2; Ge 24:35; Ge 26:13; Ge 26:14; Ge 30:30)