Sign in for free

Genesis 29

New International Version

from Biblica
1 Then Jacob continued on his journey and came to the land of the eastern peoples. 2 There he saw a well in the open country, with three flocks of sheep lying near it because the flocks were watered from that well. The stone over the mouth of the well was large. 3 When all the flocks were gathered there, the shepherds would roll the stone away from the well’s mouth and water the sheep. Then they would return the stone to its place over the mouth of the well. 4 Jacob asked the shepherds, ‘My brothers, where are you from?’ ‘We’re from Harran,’ they replied. 5 He said to them, ‘Do you know Laban, Nahor’s grandson?’ ‘Yes, we know him,’ they answered. 6 Then Jacob asked them, ‘Is he well?’ ‘Yes, he is,’ they said, ‘and here comes his daughter Rachel with the sheep.’ 7 ‘Look,’ he said, ‘the sun is still high; it is not time for the flocks to be gathered. Water the sheep and take them back to pasture.’ 8 ‘We can’t,’ they replied, ‘until all the flocks are gathered and the stone has been rolled away from the mouth of the well. Then we will water the sheep.’ 9 While he was still talking with them, Rachel came with her father’s sheep, for she was a shepherd. 10 When Jacob saw Rachel daughter of his uncle Laban, and Laban’s sheep, he went over and rolled the stone away from the mouth of the well and watered his uncle’s sheep. 11 Then Jacob kissed Rachel and began to weep aloud. 12 He had told Rachel that he was a relative of her father and a son of Rebekah. So she ran and told her father. 13 As soon as Laban heard the news about Jacob, his sister’s son, he hurried to meet him. He embraced him and kissed him and brought him to his home, and there Jacob told him all these things. 14 Then Laban said to him, ‘You are my own flesh and blood.’ After Jacob had stayed with him for a whole month, 15 Laban said to him, ‘Just because you are a relative of mine, should you work for me for nothing? Tell me what your wages should be.’ 16 Now Laban had two daughters; the name of the elder one was Leah, and the name of the younger was Rachel. 17 Leah had weak[1] eyes, but Rachel had a lovely figure and was beautiful. 18 Jacob was in love with Rachel and said, ‘I’ll work for you seven years in return for your younger daughter Rachel.’ 19 Laban said, ‘It’s better that I give her to you than to some other man. Stay here with me.’ 20 So Jacob served seven years to get Rachel, but they seemed like only a few days to him because of his love for her. 21 Then Jacob said to Laban, ‘Give me my wife. My time is completed, and I want to make love to her.’ 22 So Laban brought together all the people of the place and gave a feast. 23 But when evening came, he took his daughter Leah and brought her to Jacob, and Jacob made love to her. 24 And Laban gave his servant Zilpah to his daughter as her attendant. 25 When morning came, there was Leah! So Jacob said to Laban, ‘What is this you have done to me? I served you for Rachel, didn’t I? Why have you deceived me?’ 26 Laban replied, ‘It is not our custom here to give the younger daughter in marriage before the elder one. 27 Finish this daughter’s bridal week; then we will give you the younger one also, in return for another seven years of work.’ 28 And Jacob did so. He finished the week with Leah, and then Laban gave him his daughter Rachel to be his wife. 29 Laban gave his servant Bilhah to his daughter Rachel as her attendant. 30 Jacob made love to Rachel also, and his love for Rachel was greater than his love for Leah. And he worked for Laban another seven years. 31 When the Lord saw that Leah was not loved, he enabled her to conceive, but Rachel remained childless. 32 Leah became pregnant and gave birth to a son. She named him Reuben,[2] for she said, ‘It is because the Lord has seen my misery. Surely my husband will love me now.’ 33 She conceived again, and when she gave birth to a son she said, ‘Because the Lord heard that I am not loved, he gave me this one too.’ So she named him Simeon.[3] 34 Again she conceived, and when she gave birth to a son she said, ‘Now at last my husband will become attached to me, because I have borne him three sons.’ So he was named Levi.[4] 35 She conceived again, and when she gave birth to a son she said, ‘This time I will praise the Lord.’ So she named him Judah.[5] Then she stopped having children. 

Holy Bible, New International Version ® (Anglicised), NIV TM
Copyright © 1979, 1984, 2011 by Biblica, Inc.
Used with permission. All rights reserved worldwide.

The “New International Version” is a trademark registered in the European Union Intellectual Property Office (EUIPO) and United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. The “NIV”, “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Genesis 29

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители. (Nu 23:7; Ho 12:12) 2 И видя кладенец на полето и там три стада овце, които почиваха при него, защото от онзи кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък. 3 И когато се събираха там всички стада, отместваха камъка от отвора на кладенеца и напояваха стадата; после пак слагаха камъка на мястото му над отвора на кладенеца. 4 Тогава Яков каза на овчарите: Братя, откъде сте? А те отвърнаха: От Харан сме. 5 Той ги попита: Познавате ли Лаван, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме го. 6 И им каза: Здрав ли е? А те отговориха: Здрав е; и, ето, дъщеря му Рахил идва с овцете. (Ge 43:27) 7 А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напоете овцете и идете да ги пасете. 8 А те казаха: Не можем, докато не се съберат всички стада и не отместят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овцете. 9 Докато още им говореше, дойде Рахил с бащините си овце, защото тя ги пасеше. (Ex 2:16) 10 А Яков, като видя Рахил, дъщерята на вуйчо си Лаван, и овцете на вуйчо си Лаван, Яков се приближи и отмести камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйчо си Лаван. (Ex 2:17) 11 И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас. (Ge 33:4; Ge 45:14; Ge 45:15) 12 Яков каза на Рахил, че е племенник на баща и и че е син на Ревека; а тя се затича да извести на баща си. (Ge 13:8; Ge 14:14; Ge 14:16; Ge 24:28) 13 А Лаван, като чу за своя племенник Яков, затича се да го посрещне; и го прегърна, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа на Лаван всичко. (Ge 24:29) 14 Лаван му каза: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец. (Ge 2:23; Jud 9:2; 2Sa 5:1; 2Sa 19:12; 2Sa 19:13) 15 След това Лаван каза на Яков: Ти си ми като брат, затова ще ми работиш ли безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата. 16 А Лаван имаше две дъщери; името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил; 17 на Лия очите не бяха здрави, а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице. 18 И Яков, понеже обикна Рахил, каза: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил. (Ge 31:41; 2Sa 3:14) 19 Лаван отговори: По-добре да я дам на теб, отколкото на друг мъж; живей при мен. 20 И така, Яков работи за Рахил седем години; но поради любовта му към нея те му се видяха като няколко дни. (Ge 30:26; Ho 12:12) 21 След това Яков каза на Лаван: Дай жена ми, защото дойде време да заживея с нея. (Jud 15:1) 22 И така, Лаван събра всички хора от това място и даде угощение. (Jud 14:10; Joh 2:1; Joh 2:2) 23 А вечерта взе дъщеря си Лия и му я доведе; и той влезе при нея. 24 И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия. 25 Но на сутринта Яков разбра, че беше Лия. И каза на Лаван: Какво е това, което ми направи ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга? 26 А Лаван отвърна: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата. 27 Завърши сватбарската седмица с тази; и ще ти дам и онази за работата, която ще ми вършиш още седем години. (Jud 14:12) 28 И Яков направи така; завърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена. 29 А Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил. 30 И Яков заживя с Рахил и обикна Рахил повече от Лия; и работи на Лаван още седем години. (Ge 29:20; Ge 30:26; Ge 31:41; De 21:15; Ho 12:12) 31 А ГОСПОД, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата и; а Рахил беше бездетна. (Ge 30:1; Ps 127:3) 32 И така, Лия зачена и роди син, и го наименуваха Рувим[1], защото си казваше: ГОСПОД погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне. (Ex 3:7; Ex 4:31; De 26:7; Ps 25:18; Ps 106:44) 33 И пак зачена и роди син; и каза: Понеже ГОСПОД чу, че не съм любима, затова ми даде и този син; и го наименува Симеон[2]. 34 Пак зачена и роди син; и каза: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих трима сина; затова го наименува Левий[3]. 35 И пак зачена и роди син; и каза: Този път ще възхваля ГОСПОДА; затова го наименува Юда[4]. И престана да ражда. (Mt 1:2) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.