1Then the high priest asked Stephen, ‘Are these charges true?’2To this he replied: ‘Brothers and fathers, listen to me! The God of glory appeared to our father Abraham while he was still in Mesopotamia, before he lived in Harran.3“Leave your country and your people,” God said, “and go to the land I will show you.” (Ge 12:1)4‘So he left the land of the Chaldeans and settled in Harran. After the death of his father, God sent him to this land where you are now living.5He gave him no inheritance here, not even enough ground to set his foot on. But God promised him that he and his descendants after him would possess the land, even though at that time Abraham had no child.6God spoke to him in this way: “For four hundred years your descendants will be strangers in a country not their own, and they will be enslaved and ill-treated.7But I will punish the nation they serve as slaves,” God said, “and afterwards they will come out of that country and worship me in this place.” (Ge 15:13; Ge 15:14)8Then he gave Abraham the covenant of circumcision. And Abraham became the father of Isaac and circumcised him eight days after his birth. Later Isaac became the father of Jacob, and Jacob became the father of the twelve patriarchs.9‘Because the patriarchs were jealous of Joseph, they sold him as a slave into Egypt. But God was with him10and rescued him from all his troubles. He gave Joseph wisdom and enabled him to gain the goodwill of Pharaoh king of Egypt. So Pharaoh made him ruler over Egypt and all his palace.11‘Then a famine struck all Egypt and Canaan, bringing great suffering, and our ancestors could not find food.12When Jacob heard that there was grain in Egypt, he sent our forefathers on their first visit.13On their second visit, Joseph told his brothers who he was, and Pharaoh learned about Joseph’s family.14After this, Joseph sent for his father Jacob and his whole family, seventy-five in all.15Then Jacob went down to Egypt, where he and our ancestors died.16Their bodies were brought back to Shechem and placed in the tomb that Abraham had bought from the sons of Hamor at Shechem for a certain sum of money.17‘As the time drew near for God to fulfil his promise to Abraham, the number of our people in Egypt had greatly increased.18Then “a new king, to whom Joseph meant nothing, came to power in Egypt”. (Ex 1:8)19He dealt treacherously with our people and oppressed our ancestors by forcing them to throw out their newborn babies so that they would die.20‘At that time Moses was born, and he was no ordinary child.[1] For three months he was cared for by his family.21When he was placed outside, Pharaoh’s daughter took him and brought him up as her own son.22Moses was educated in all the wisdom of the Egyptians and was powerful in speech and action.23‘When Moses was forty years old, he decided to visit his own people, the Israelites.24He saw one of them being ill-treated by an Egyptian, so he went to his defence and avenged him by killing the Egyptian.25Moses thought that his own people would realise that God was using him to rescue them, but they did not.26The next day Moses came upon two Israelites who were fighting. He tried to reconcile them by saying, “Men, you are brothers; why do you want to hurt each other?”27‘But the man who was ill-treating the other pushed Moses aside and said, “Who made you ruler and judge over us?28Are you thinking of killing me as you killed the Egyptian yesterday?” (Ex 2:14)29When Moses heard this, he fled to Midian, where he settled as a foreigner and had two sons.30‘After forty years had passed, an angel appeared to Moses in the flames of a burning bush in the desert near Mount Sinai.31When he saw this, he was amazed at the sight. As he went over to get a closer look, he heard the Lord say:32“I am the God of your fathers, the God of Abraham, Isaac and Jacob.” Moses trembled with fear and did not dare to look. (Ex 3:6)33‘Then the Lord said to him, “Take off your sandals, for the place where you are standing is holy ground.34I have indeed seen the oppression of my people in Egypt. I have heard their groaning and have come down to set them free. Now come, I will send you back to Egypt.” (Ex 3:5; Ex 3:7; Ex 3:8; Ex 3:10)35‘This is the same Moses they had rejected with the words, “Who made you ruler and judge?” He was sent to be their ruler and deliverer by God himself, through the angel who appeared to him in the bush.36He led them out of Egypt and performed wonders and signs in Egypt, at the Red Sea and for forty years in the wilderness.37‘This is the Moses who told the Israelites, “God will raise up for you a prophet like me from your own people.” (De 18:15)38He was in the assembly in the wilderness, with the angel who spoke to him on Mount Sinai, and with our ancestors; and he received living words to pass on to us.39‘But our ancestors refused to obey him. Instead, they rejected him and in their hearts turned back to Egypt.40They told Aaron, “Make us gods who will go before us. As for this fellow Moses who led us out of Egypt – we don’t know what has happened to him!” (Ex 32:1)41That was the time they made an idol in the form of a calf. They brought sacrifices to it and revelled in what their own hands had made.42But God turned away from them and gave them over to the worship of the sun, moon and stars. This agrees with what is written in the book of the prophets: ‘ “Did you bring me sacrifices and offerings for forty years in the wilderness, people of Israel?43You have taken up the tabernacle of Molek and the star of your god Rephan, the idols you made to worship. Therefore I will send you into exile”[2] beyond Babylon. (Am 5:25)44‘Our ancestors had the tabernacle of the covenant law with them in the wilderness. It had been made as God directed Moses, according to the pattern he had seen.45After receiving the tabernacle, our ancestors under Joshua brought it with them when they took the land from the nations God drove out before them. It remained in the land until the time of David,46who enjoyed God’s favour and asked that he might provide a dwelling-place for the God of Jacob.[3]47But it was Solomon who built a house for him.48‘However, the Most High does not live in houses made by human hands. As the prophet says:49‘ “Heaven is my throne, and the earth is my footstool. What kind of house will you build for me? says the Lord. Or where will my resting-place be?50Has not my hand made all these things?” (Isa 66:1; Isa 66:2)51‘You stiff-necked people! Your hearts and ears are still uncircumcised. You are just like your ancestors: you always resist the Holy Spirit!52Was there ever a prophet your ancestors did not persecute? They even killed those who predicted the coming of the Righteous One. And now you have betrayed and murdered him –53you who have received the law that was given through angels but have not obeyed it.’
The stoning of Stephen
54When the members of the Sanhedrin heard this, they were furious and gnashed their teeth at him.55But Stephen, full of the Holy Spirit, looked up to heaven and saw the glory of God, and Jesus standing at the right hand of God.56‘Look,’ he said, ‘I see heaven open and the Son of Man standing at the right hand of God.’57At this they covered their ears and, yelling at the top of their voices, they all rushed at him,58dragged him out of the city and began to stone him. Meanwhile, the witnesses laid their coats at the feet of a young man named Saul.59While they were stoning him, Stephen prayed, ‘Lord Jesus, receive my spirit.’60Then he fell on his knees and cried out, ‘Lord, do not hold this sin against them.’ When he had said this, he fell asleep.
1Тогава първосвещеникът каза: Вярно ли е това?2А той каза: Братя и бащи, слушайте: Бог на славата се яви на отца ни Авраам, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му каза: (Ac 22:1)3„Излез от отечеството си и изсред рода си и иди в земята, която ще ти покажа.“ (Ge 12:1; Ne 9:7)4Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тази земя, в която вие сега живеете. (Ge 12:7; Ge 13:15; Ge 15:3; Ge 15:18; Ge 17:8; Ge 26:3)5И не му даде наследство нито педя земя, а обеща да я даде за притежание на него и на потомството му след него, когато той още нямаше дете.6И Бог му говор, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, където щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години. (Ge 15:13; Ge 15:16; Ex 12:40; Ga 3:17)7Но Аз, каза Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и след това ще излязат и ще Ми служат на това място. (Ex 3:12)8И му даде в завет обрязването; и така от Авраам се роди Исаак и го обряза в осмия ден; от Исак се роди Яков, а от Яков – дванадесетте патриарси. (Ge 10:11; Ge 17:9; Ge 21:2; Ge 25:26; Ge 29:31; Ge 30:5; Ge 35:18; Ge 35:22; Ge 35:23)9А патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет; обаче Бог беше с него (Ge 37:4; Ge 37:11; Ge 37:28; Ge 39:2; Ge 39:21; Ge 39:23; Ps 105:17)10и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар – Фараон, който го постави управител над Египет и над целия си дом. (Ge 41:38; Ge 41:41; Ge 42:6)11И настана глад по цялата Египетска и Ханаанска земя и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана. (Ge 41:54)12А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първо бащите ни; (Ge 42:1)13и на втория път Йосиф се откри на братята си и родът на Йосиф стана известен на Фараон. (Ge 45:4; Ge 45:16)14Йосиф прати да повикат баща му Яков и целия му род, седемдесет и пет души. (Ge 45:9; Ge 45:27; Ge 46:27; De 10:22)15И така, Яков слезе в Египет, където умря, той и бащите ни; (Ge 46:5; Ge 49:33; Ex 1:6)16и ги пренесоха в Сихем и ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил с пари в сребро от синовете на Емор. (Ge 23:16; Ge 33:19; Ge 50:13; Ex 13:19; Jos 24:32)17А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше дал с клетва на Авраам, народът беше нараснал и се беше умножил в Египет, (Ge 15:13; Ex 1:7; Ps 105:24; Ps 105:25; Ac 7:6)18докато се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосиф.19Той постъпваше коварно против нашия род и дотолкова притесняваше бащите ни, че да хвърлят децата си, за да не остават живи. (Ex 1:22)20В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете и когото храниха три месеца в бащиния му дом. (Ex 2:2; Heb 11:23)21И когато го подхвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син. (Ex 2:5; Ex 2:10)22И Моисей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и дело. (Lu 24:19)23А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си, израилтяните. (Ex 2:11; Ex 2:12)24И като видя да онеправдават един от тях, защити го и отмъсти за потискания, като уби египтянина, (Ex 2:12)25като мислеше, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.26На следващия ден той се появи, когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Хора, вие сте братя; защо си вредите един на друг? (Ex 2:13)27А този, който онеправдаваше ближния си, отблъсна Моисей и каза: Кой те е поставил началник и съдия над нас? (Lu 12:14; Ac 4:7)28И мене ли искаш да убиеш, както уби вчера египтянина?29Поради тази дума Моисей побегна и стана пришълец в Мадиамската земя, където му се родиха двама сина. (Ex 2:15; Ex 2:22; Ex 4:20; Ex 18:3; Ex 18:4)30И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел от Господа в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на един горящ бодлив храст. (Ex 3:2)31А Моисей, като видя гледката, се почуди; но когато се приближаваше да разгледа, дойде глас от Господа:32„Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов.“ И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне. (Heb 11:16)33И Господ му каза: „Събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя. (Ex 3:5; Jos 5:15)34Видях страданието на народа Ми, който е в Египет, чух стенанието им и слязох, за да ги избавя. И сега ела, и ще те изпратя в Египет.“ (Ex 3:7)35Този Моисей, когото бяха отказали да приемат, като му казаха: Кой те постави началник и съдия? Него Бог чрез ръката на ангела, който му се яви в бодливия храст, изпрати и за началник, и за избавител. (Ex 3:10; Ex 14:19; Nu 20:16)36Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червено море и в пустинята през тези четиридесет години. (Ex 7:11; Ex 7:14; Ex 12:41; Ex 14:21; Ex 14:27; Ex 16:1; Ex 16:35; Ex 33:1; Ps 105:27)37Този е същият Моисей, който каза на израилтяните: „Бог ще ви издигне от братята ви Пророк, както издигна и мене.“ (De 18:15; De 18:18; Mt 17:5; Ac 3:22)38Това е онзи, който е бил сред събранието в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас; (Ex 19:3; Ex 19:17; Ex 21:1; De 5:27; De 5:31; De 33:4; Isa 63:9; Joh 1:17; Ro 3:2; Ga 3:19; Heb 2:2)39когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха и в сърцата си се върнаха назад в Египет,40като казаха на Аарон: „Направ ни богове, които да ходят пред нас, защото този Моисей, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана.“ (Ex 32:1)41И през онези дни те си направиха теле и принесоха жертва на идола, и се веселиха с това, което техните ръце бяха направили. (De 9:16; Ps 106:19)42Затова Бог се отвърна от тях и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: „Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви четиридесет години в пустинята?“ (De 4:19; De 17:3; 2Ki 17:16; 2Ki 21:3; Ps 81:12; Jer 19:13; Eze 20:25; Eze 20:39; Am 5:25; Ro 1:24; 2Th 2:11)43Напротив, носехте скинията на Молох и звездата на бога Рефан, изображенията, които си направихте, за да им се кланяте; затова ще ви преселя оттатък Вавилон. (Am 5:25)44Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Онзи, Който каза на Моисей да я направи по образеца, който бе видял; (Ex 25:40; Ex 26:30; Heb 8:5)45която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исус Навин във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; и така стоеше до дните на Давид, (Jos 3:14; Ne 9:24; Ps 44:2; Ps 78:55; Ac 13:19)46който придоби Божието благоволение и поиска да намери обиталище за Якововия Бог. (1Sa 16:1; 2Sa 7:2; Ps 89:19; Ps 132:5; Ac 13:22)47А Соломон Му построи дом. (1Ki 6:1; 1Ki 8:20; 1Ch 17:12; 2Ch 3:1)48Но Всевишният не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророкът: (1Ki 8:27; 2Ch 2:6; 2Ch 6:18; Ac 17:24)49„Небето Ми е престол. А земята е Мое подножие. Какъв дом ще построите за Мене – казва Господ, – или какво е мястото за Моя покой? (Isa 66:1; Mt 5:34; Mt 5:35; Mt 23:22)50Не направи ли Моята ръка всичко това?“51Твърдоглави и с необрязано сърце и уши! Вие винаги се противите на Святия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие. (Ex 32:9; Ex 33:3; Le 26:41; De 9:13; De 10:16; Isa 48:4; Jer 4:4; Jer 6:10; Jer 9:26; Eze 44:9)52Кого от пророците не гониха бащите ви? А при това и избиха онези, които предизвестиха за идването на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, (2Ch 36:16; Mt 21:35; Mt 23:34; Mt 23:37; Ac 3:14; 1Th 2:15)53вие, които приехте закона чрез ангелско служение и не го опазихте. (Ex 20:1; De 33:2; Ga 3:19; Heb 2:2)
Убиването на Стефан с камъни
54А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби към него. (Ac 5:33)55А Стефан, изпълнен със Святия Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Исус, стоящ отдясно на Бога; (Ac 6:5; Ac 6:10)56и каза: Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, Който стои отдясно на Бога. (Eze 1:1; Da 7:13; Mt 3:16; Ac 10:11)57Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и като един се нахвърлиха върху него.58И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни по него. И свидетелите сложиха дрехите си при краката на един млад мъж на име Савел. (Le 24:16; De 13:9; De 13:10; De 17:7; 1Ki 21:13; Lu 4:29; Ac 8:1; Ac 22:20; Heb 13:12)59И хвърляха камъни върху Стефан, който призоваваше Христа с думите: Господи Исусе, приеми духа ми. (Ps 31:5; Lu 23:46; Ac 9:14)60И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им зачитай този грях. И като каза това, заспа. (Mt 5:44; Lu 6:28; Lu 23:34; Ac 9:40; Ac 20:36; Ac 21:5; 1Co 4:12)