1When the uproar had ended, Paul sent for the disciples and, after encouraging them, said goodbye and set out for Macedonia.2He travelled through that area, speaking many words of encouragement to the people, and finally arrived in Greece,3where he stayed three months. Because some Jews had plotted against him just as he was about to sail for Syria, he decided to go back through Macedonia.4He was accompanied by Sopater son of Pyrrhus from Berea, Aristarchus and Secundus from Thessalonica, Gaius from Derbe, Timothy also, and Tychicus and Trophimus from the province of Asia.5These men went on ahead and waited for us at Troas.6But we sailed from Philippi after the Festival of Unleavened Bread, and five days later joined the others at Troas, where we stayed seven days.
Eutychus raised from the dead at Troas
7On the first day of the week we came together to break bread. Paul spoke to the people and, because he intended to leave the next day, kept on talking until midnight.8There were many lamps in the upstairs room where we were meeting.9Seated in a window was a young man named Eutychus, who was sinking into a deep sleep as Paul talked on and on. When he was sound asleep, he fell to the ground from the third storey and was picked up dead.10Paul went down, threw himself on the young man and put his arms round him. ‘Don’t be alarmed,’ he said. ‘He’s alive!’11Then he went upstairs again and broke bread and ate. After talking until daylight, he left.12The people took the young man home alive and were greatly comforted.
Paul’s farewell to the Ephesian elders
13We went on ahead to the ship and sailed for Assos, where we were going to take Paul aboard. He had made this arrangement because he was going there on foot.14When he met us at Assos, we took him aboard and went on to Mitylene.15The next day we set sail from there and arrived off Chios. The day after that we crossed over to Samos, and on the following day arrived at Miletus.16Paul had decided to sail past Ephesus to avoid spending time in the province of Asia, for he was in a hurry to reach Jerusalem, if possible, by the day of Pentecost.17From Miletus, Paul sent to Ephesus for the elders of the church.18When they arrived, he said to them: ‘You know how I lived the whole time I was with you, from the first day I came into the province of Asia.19I served the Lord with great humility and with tears and in the midst of severe testing by the plots of my Jewish opponents.20You know that I have not hesitated to preach anything that would be helpful to you but have taught you publicly and from house to house.21I have declared to both Jews and Greeks that they must turn to God in repentance and have faith in our Lord Jesus.22‘And now, compelled by the Spirit, I am going to Jerusalem, not knowing what will happen to me there.23I only know that in every city the Holy Spirit warns me that prison and hardships are facing me.24However, I consider my life worth nothing to me; my only aim is to finish the race and complete the task the Lord Jesus has given me – the task of testifying to the good news of God’s grace.25‘Now I know that none of you among whom I have gone about preaching the kingdom will ever see me again.26Therefore, I declare to you today that I am innocent of the blood of any of you.27For I have not hesitated to proclaim to you the whole will of God.28Keep watch over yourselves and all the flock of which the Holy Spirit has made you overseers. Be shepherds of the church of God,[1] which he bought with his own blood.[2]29I know that after I leave, savage wolves will come in among you and will not spare the flock.30Even from your own number men will arise and distort the truth in order to draw away disciples after them.31So be on your guard! Remember that for three years I never stopped warning each of you night and day with tears.32‘Now I commit you to God and to the word of his grace, which can build you up and give you an inheritance among all those who are sanctified.33I have not coveted anyone’s silver or gold or clothing.34You yourselves know that these hands of mine have supplied my own needs and the needs of my companions.35In everything I did, I showed you that by this kind of hard work we must help the weak, remembering the words the Lord Jesus himself said: “It is more blessed to give than to receive.” ’36When Paul had finished speaking, he knelt down with all of them and prayed.37They all wept as they embraced him and kissed him.38What grieved them most was his statement that they would never see his face again. Then they accompanied him to the ship.
1След утихването на размирицата Павел повика учениците и като им даде наставления, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония. (1Co 16:5; 1Ti 1:3)2И като мина през онези места и насърчи учениците с много думи, дойде в Гърция3и престоя там три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато щеше да отплава за Сирия, той реши да се върне през Македония. (Ac 9:23; Ac 23:12; Ac 25:3; 2Co 11:26)4И го придружиха до Азия берянинът Сосипатър, син на Пир, и от солунците – Аристарх и Секунд; още и Гай от Дервия и Тимотей, а от Азия – Тихик и Трофим. (Ac 16:1; Ac 19:29; Ac 21:29; Ac 27:2; Eph 6:21; Col 4:7; Col 4:10; 2Ti 4:12; 2Ti 4:20; Tit 3:12)5А тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада;6и ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни. (Ex 12:14; Ex 12:15; Ex 23:15; Ac 16:8; 2Co 2:12; 2Ti 4:13)
Възкресяването на Евтих
7И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до полунощ. (Ac 2:42; Ac 2:46; 1Co 10:16; 1Co 11:20; 1Co 16:2; Re 1:10)8А имаше много светила в горната стая, където бяхме събрани. (Ac 1:13)9И едно момче на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко и когато Павел беседваше още по-надълго, като потъна в сън, падна долу от третия етаж; и го вдигнаха мъртво.10Но Павел слезе и като падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него. (1Ki 17:21; 2Ki 4:34; Mt 9:24)11След това той се качи горе, разчупи хляба и яде, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.12А момчето доведоха живо и много се утешиха.
Пътуването към Милит
13А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплавахме за Асос, откъдето щяхме да приберем Павел; понеже така беше поръчал, като той щеше да отиде пеш.14И когато се присъедини към нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин.15И оттам, като отплавахме на следващия ден, дойдохме срещу Хиос, а на другия – пристигнахме в Самос; и като престояхме в Трогилия на следващия ден дойдохме в Милет.16Защото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да стигне в Йерусалим за деня на Петдесетницата. (Ac 2:1; Ac 18:21; Ac 19:21; Ac 21:4; Ac 21:12; 1Co 16:8)
Речта на Павел пред презвитерите в Ефес
17А от Милет прати в Ефес да повикат църковните презвитери.18И като дойдоха при него, им каза: Вие знаете по какъв начин още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас, (Ac 18:19; Ac 19:1; Ac 19:9; Ac 19:10)19в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и сред изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите; (Ac 20:3)20как не се въздържах да ви изявя всичко, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите, (Ac 20:27)21като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос. (Mr 1:15; Lu 24:47; Ac 2:38; Ac 18:5)22И ето сега, заставен духом, отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ме сполети там, (Ac 19:21)23освен че Святият Дух ми свидетелства във всеки град, като ми казва, че ме очакват окови и скърби. (Ac 9:16; Ac 21:4; Ac 21:11; 1Th 3:3)24Но не се скъпя за живота си, нито ми се свиди за него, стига само да завърша пътя си и служението, което приех от Господ Исус, да проповядвам благовестието на Божията благодат. (Ac 1:17; Ac 21:13; Ro 8:35; 2Co 4:1; 2Co 4:16; Ga 1:1; Col 1:24; 2Ti 4:7; Tit 1:3)25И сега, ето, аз зная, че нито един от вас, между които ходих и проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми. (Ac 20:38; Ro 15:23)26Затова ви свидетелствам в този ден, че аз съм чист от кръвта на всички; (Eze 33:9; Ac 18:6; 2Co 7:2)27защото не се въздържах да ви изявя цялата Божия воля. (Lu 7:30; Joh 15:15; Joh 21:15; Ac 20:20; Eph 1:11)28Бъдете бдителни за себе си и за цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв. (Isa 53:12; Ro 3:25; 1Co 12:28; Eph 1:7; Eph 1:14; Col 1:14; 1Ti 4:16; Heb 9:12; Heb 9:14; 1Pe 1:19; 1Pe 5:2; Re 5:9)29Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; (Mt 7:15; 2Pe 2:1)30и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят изопачено, за да отвличат учениците след себе си. (1Ti 1:20; 1Jo 2:19)31Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас. (Mt 25:13; Ac 19:10; Heb 13:7)32И сега ви препоръчвам на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследство между всички осветени. (Ac 9:31; Ac 26:18; Eph 1:18; Col 1:12; Col 3:24; Heb 9:15; Heb 13:9; 1Pe 1:4)33Не съм пожелал среброто или златото, или облеклото на никого. (1Sa 12:3; 1Co 9:12; 2Co 7:2; 2Co 11:9; 2Co 12:17)34Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене. (Ac 18:3; 1Co 4:12; 1Th 2:9; 2Th 3:8)35Във всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господ Исус, както Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да получава. (Lu 6:38; Lu 18:22; Ro 15:1; 1Co 9:12; 2Co 11:9; 2Co 11:12; 2Co 12:13; Eph 4:28; 1Th 4:11; 1Th 5:14; 2Th 3:8)36Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях. (Ac 7:60; Ac 21:5)37И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павел и го целуваха, (Ge 45:14; Ge 46:29)38наскърбени най-вече поради думите, които каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.