1In the course of time, Amnon son of David fell in love with Tamar, the beautiful sister of Absalom son of David.2Amnon became so obsessed with his sister Tamar that he made himself ill. She was a virgin, and it seemed impossible for him to do anything to her.3Now Amnon had an advisor named Jonadab son of Shimeah, David’s brother. Jonadab was a very shrewd man.4He asked Amnon, ‘Why do you, the king’s son, look so haggard morning after morning? Won’t you tell me?’ Amnon said to him, ‘I’m in love with Tamar, my brother Absalom’s sister.’5‘Go to bed and pretend to be ill,’ Jonadab said. ‘When your father comes to see you, say to him, “I would like my sister Tamar to come and give me something to eat. Let her prepare the food in my sight so that I may watch her and then eat it from her hand.” ’6So Amnon lay down and pretended to be ill. When the king came to see him, Amnon said to him, ‘I would like my sister Tamar to come and make some special bread in my sight, so that I may eat from her hand.’7David sent word to Tamar at the palace: ‘Go to the house of your brother Amnon and prepare some food for him.’8So Tamar went to the house of her brother Amnon, who was lying down. She took some dough, kneaded it, made the bread in his sight and baked it.9Then she took the pan and served him the bread, but he refused to eat. ‘Send everyone out of here,’ Amnon said. So everyone left him.10Then Amnon said to Tamar, ‘Bring the food here into my bedroom so that I may eat from your hand.’ And Tamar took the bread she had prepared and brought it to her brother Amnon in his bedroom.11But when she took it to him to eat, he grabbed her and said, ‘Come to bed with me, my sister.’12‘No, my brother!’ she said to him. ‘Don’t force me! Such a thing should not be done in Israel! Don’t do this wicked thing.13What about me? Where could I get rid of my disgrace? And what about you? You would be like one of the wicked fools in Israel. Please speak to the king; he will not keep me from being married to you.’14But he refused to listen to her, and since he was stronger than she, he raped her.15Then Amnon hated her with intense hatred. In fact, he hated her more than he had loved her. Amnon said to her, ‘Get up and get out!’16‘No!’ she said to him. ‘Sending me away would be a greater wrong than what you have already done to me.’ But he refused to listen to her.17He called his personal servant and said, ‘Get this woman out of my sight and bolt the door after her.’18So his servant put her out and bolted the door after her. She was wearing an ornate[1] robe, for this was the kind of garment the virgin daughters of the king wore.19Tamar put ashes on her head and tore the ornate robe she was wearing. She put her hands on her head and went away, weeping aloud as she went.20Her brother Absalom said to her, ‘Has that Amnon, your brother, been with you? Be quiet for now, my sister; he is your brother. Don’t take this thing to heart.’ And Tamar lived in her brother Absalom’s house, a desolate woman.21When King David heard all this, he was furious.22And Absalom never said a word to Amnon, either good or bad; he hated Amnon because he had disgraced his sister Tamar.
Absalom kills Amnon
23Two years later, when Absalom’s sheep-shearers were at Baal Hazor near the border of Ephraim, he invited all the king’s sons to come there.24Absalom went to the king and said, ‘Your servant has had shearers come. Will the king and his attendants please join me?’25‘No, my son,’ the king replied. ‘All of us should not go; we would only be a burden to you.’ Although Absalom urged him, he still refused to go but gave him his blessing.26Then Absalom said, ‘If not, please let my brother Amnon come with us.’ The king asked him, ‘Why should he go with you?’27But Absalom urged him, so he sent with him Amnon and the rest of the king’s sons.28Absalom ordered his men, ‘Listen! When Amnon is in high spirits from drinking wine and I say to you, “Strike Amnon down,” then kill him. Don’t be afraid. Haven’t I given you this order? Be strong and brave.’29So Absalom’s men did to Amnon what Absalom had ordered. Then all the king’s sons got up, mounted their mules and fled.30While they were on their way, the report came to David: ‘Absalom has struck down all the king’s sons; not one of them is left.’31The king stood up, tore his clothes and lay down on the ground; and all his attendants stood by with their clothes torn.32But Jonadab son of Shimeah, David’s brother, said, ‘My lord should not think that they killed all the princes; only Amnon is dead. This has been Absalom’s express intention ever since the day that Amnon raped his sister Tamar.33My lord the king should not be concerned about the report that all the king’s sons are dead. Only Amnon is dead.’34Meanwhile, Absalom had fled. Now the man standing watch looked up and saw many people on the road west of him, coming down the side of the hill. The watchman went and told the king, ‘I see men in the direction of Horonaim, on the side of the hill.’[2]35Jonadab said to the king, ‘See, the king’s sons have come; it has happened just as your servant said.’36As he finished speaking, the king’s sons came in, wailing loudly. The king, too, and all his attendants wept very bitterly.37Absalom fled and went to Talmai son of Ammihud, the king of Geshur. But King David mourned many days for his son.38After Absalom fled and went to Geshur, he stayed there for three years.39And King David longed to go to Absalom, for he was consoled concerning Amnon’s death.
1След това Амнон, Давидовият син, залюби сестрата, която имаше Авесалом, Давидовият син – една хубавица на име Тамар. (2Sa 3:2; 2Sa 3:3; 1Ch 3:9)2А Амнон, дотолкова се измъчваше, че се разболя заради сестра си Тамар; защото беше девица и на Амнон се виждаше много трудно да стори нещо с нея.3Но Амнон имаше един приятел на име Йонадав, син на Давидовия брат Сама. Йонадав беше много хитър човек. (1Sa 16:9)4Той каза на Амнон: Защо ти, сине на царя, слабееш толкова от ден на ден? Не искаш ли да ми кажеш причината? И Амнон му отговори: Обичам Тамар, сестрата на брат ми Авесалом.5А Йонадав му предложи: Легни на леглото си и се престори на болен. Когато баща ти дойде да те види, кажи му: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар. Нека ми даде хляб да ям и нека сготви ястието пред мене, за да видя и да ям от ръката и.6И така, Амнон легна и се престори на болен, а когато царят дойде да го види, Амнон му каза: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар. Нека направи пред мене две питки, за да ям от ръката и. (Ge 18:6)7Тогава Давид прати у дома да кажат на Тамар: Иди сега в къщата на брат си Амнон и му сготви ястие.8И Тамар отиде в къщата на брат си Амнон, който беше на легло. И като взе и замеси тесто, направи питки пред него и ги изпържи.9После взе тавата и ги изсипа пред него, но той отказа да яде. Амнон нареди: Изведете всички навън! И всички си излязоха. (Ge 45:1)10Тогава Амнон каза на Тамар: Донеси ястието в спалнята, за да ям от ръката ти. И така, Тамар взе питките, които беше направила, и ги донесе в спалнята при брат си Амнон.11А като ги донесе близо до него, за да яде, той я хвана и и каза: Ела, легни с мене, сестро моя. (Ge 39:12)12Но тя му отговори: Не, брате мой, не ме насилвай, защото не е прилично да стане такова нещо в Израил. Не върши това безумие! (Ge 34:7; Le 18:9; Le 18:11; Le 20:17; Jud 19:23; Jud 20:6)13Аз къде ще скрия срама си? А и ти ще бъдеш като един от безумните в Израил. И така, сега, моля, говори на царя; защото той няма да ме откаже на тебе. (Le 18:9; Le 18:11)14Но той отказа да послуша думите и; и понеже беше по-силен от нея, изнасили я и лежа с нея. (De 22:25; 2Sa 12:11)15Тогава Амнон я намрази с много голяма омраза, така че омразата, с която я намрази, беше по-голяма от любовта, с която я беше обичал. И Амнон и каза: Стани, върви си.16А тя му отговори: Не така, защото това зло, че ме гониш, е по-голямо от другото, което ми направи. Но той отказа да я послуша.17И извика момъка, който му прислужваше, и му заповяда: Изведи сега тази вън оттук и заключи вратата след нея.18А тя беше облечена в шарена дреха, защото царските дъщери, девиците, се обличаха в такива дрехи. И така, слугата му я изведе вън и заключи вратата след нея. (Ge 37:3; Jud 5:30; Ps 45:14)19Тогава Тамар сложи пепел на главата си, раздра шарената дреха, която беше на нея, и като положи ръка на главата си, тръгна си и викаше, като вървеше. (Jos 7:6; 2Sa 1:2; Job 2:12; Jer 2:37)
Отмъщението на Авесалом
20А брат и Авесалом я попита: Брат ти Амнон ли се поруга с тебе? Мълчи сега, сестро моя. Той ти е брат. Не оскърбявай сърцето си за това нещо. И така, Тамар живееше като вдовица в дома на брат си Авесалом.21А когато цар Давид чу всички тези работи, много се разгневи.22Освен това Авесалом не казваше на Амнон нито зло, нито добро. Но Авесалом мразеше Амнон за това, че беше изнасилил сестра му Тамар. (Ge 24:50; Ge 31:24; Le 19:17; Le 19:18)23След цели две години Авесалом имаше стригачи във Ваал-асор, който е близо до Ефрем. И Авесалом покани всички царски синове. (Ge 38:12; Ge 38:13; 1Sa 25:4; 1Sa 25:36)24Авесалом отиде и при царя и му каза: Слугата ти има сега стригачи. Нека дойде, моля, царят и слугите му със слугата ти.25А царят отвърна на Авесалом: Не, сине мой, да не идваме всички, за да не те отегчаваме. Авесалом го молеше настойчиво, но царят отказа да иде, а го благослови.26Тогава Авесалом каза: Ако не, тогава нека дойде с нас поне брат ми Амнон. И царят му каза: Защо да идва с тебе?27Но понеже Авесалом настояваше, той позволи да отидат с него Амнон и всички царски синове.28Тогава Авесалом заповяда на слугите си: Внимавайте – когато Амноновото сърце се развесели от виното и аз ви кажа: Поразете Амнон!, тогава го убийте. Не се бойте! Не ви ли заповядвам аз? Бъдете дръзновени и храбри. (Jud 19:6; Jud 19:9; Jud 19:22; Ru 3:7; 1Sa 25:36; Es 1:10; Ps 104:15)29И Авесаломовите слуги постъпиха с Амнон, както Авесалом заповяда. Тогава всички царски синове станаха, възседнаха всеки на мулето си и побегнаха.30И докато те бяха още на път, до Давид стигна слух, че Авесалом избил всички царски синове и не останал нито един от тях.31Тогава царят стана, раздра дрехите си и легна на земята. И всичките му слуги, които присъстваха там, раздраха дрехите си. (2Sa 1:11; 2Sa 12:16)32А Йонадав, син на Сама, Давидовия брат, проговори: Да не мисли господарят ми, че са избили всичките младежи, царските синове. Само Амнон е умрял, понеже с дума от Авесалом това е било решено от деня, когато Амнон обезчести сестра му Тамар. (2Sa 13:3)33И така, сега господарят ми, царят, да не се безпокои от мисълта, че всичките царски синове са измрели, защото само Амнон е умрял. (2Sa 19:19)34А Авесалом побегна. В това време момъкът, който пазеше на стража, като погледна, видя, че много хора идваха по пътя зад него край хълма. (2Sa 13:38)35Йонадав каза на царя: Ето, царските синове идват. Както каза слугата ти, така е станало.36След като изговори това, царските синове дойдоха и плакаха силно. Също и царят, и всички останали плакаха много.37Но Авесалом побегна и отиде при гесурския цар Талмай, Амиудовия син. А Давид жалееше за сина си всеки ден. (2Sa 3:3)38И така, Авесалом побегна, отиде в Гесур и живя там три години. (2Sa 14:23; 2Sa 14:32; 2Sa 15:8)39А душата на цар Давид чезнеше по Авесалом, защото се беше утешил за смъртта на Амнон. (Ge 38:12)