from Biblica1We were sitting by the rivers of Babylon. We wept when we remembered what had happened to Zion.2On the nearby poplar trees we hung up our harps.3Those who held us as prisoners asked us to sing. Those who enjoyed hurting us ordered us to sing joyful songs. They said, ‘Sing one of the songs of Zion to us!’4How can we sing the songs of the LORD while we are in another land?5Jerusalem, if I forget you, may my right hand never be able to play the harp again.6If I don’t remember you, may my tongue stick to the roof of my mouth so I can’t sing. May it happen if I don’t consider Jerusalem to be my greatest joy.7LORD, remember what the people of Edom did on the day Jerusalem fell. ‘Tear it down!’ they cried. ‘Tear it down to the ground!’8People of Babylon, you are sentenced to be destroyed. Happy is the person who pays you back according to what you have done to us.9Happy is the person who grabs your babies and smashes them against the rocks.
1(По слав. 136.) При реките на Вавилон, там седнахме. Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион;2на върбите сред него окачихме арфите си.3Защото там онези, които ни бяха пленили, поискаха от нас да пеем думи; и онези, които ни бяха опустошили, поискаха веселие, като ни казаха: Попейте ни от сионските песни. (Ps 79:1)4Как да пеем песента ГОСПОДНЯ в чужда земя?5Ако те забравя, Йерусалиме, нека забрави десницата ми изкуството си!6Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не предпочета Йерусалим като най-голямото си веселие. (Eze 3:26)7Помни, ГОСПОДИ, това, което сториха едомците в деня на разорението на Йерусалим, когато казваха: Разрушете, разрушете го до основите му! (Jer 49:7; La 4:22; Eze 25:12; Ob 1:10)8Дъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена, блазе на онзи, който ти въздаде за всичко, което си ни сторила! (Isa 13:1; Isa 13:6; Isa 47:1; Jer 25:12; Jer 50:2; Jer 50:15; Jer 50:29; Re 18:6)9Блазе на онзи, който хване и разбие о камък малките ти деца! (Isa 13:16)