Nehemiah 4 | New International Reader’s Version

New International Reader’s Version

Nehemiah’s enemies oppose the rebuilding

1 Sanballat heard that we were rebuilding the wall. So he became very angry and upset. He made fun of the Jews. 2 He spoke to his friends and the army of Samaria. He said, ‘What are those Jews trying to do? Can they make their city wall like new again? Will they offer sacrifices? Can they finish everything in a single day? The stones from their city wall and buildings are piled up like rubble. And everything has been badly burned. Can they use those stones to rebuild everything again?’ 3 Tobiah from Ammon was at Sanballat’s side. He said, ‘What are they building? They’re putting up a stone wall. But suppose a fox climbs on top of it. Even that will break it down!’ 4 I prayed to God. I said, ‘Our God, please listen to our prayer. Some people hate us. They’re saying bad things about us. So let others say bad things about them. Let them be carried off like stolen goods. Let them be taken to another country as prisoners. 5 Don’t hide your eyes from their guilt. Don’t forgive their sins. They have said bad things about the builders.’ 6 So we rebuilt the wall. We repaired it until all of it was half as high as we wanted it to be. The people worked with all their heart. 7 But Sanballat and Tobiah heard that Jerusalem’s walls continued to be repaired. The Arabs, the Ammonites and the people of Ashdod heard about it too. They heard that the gaps in the wall were being filled in. So they were very angry. 8 All of them made evil plans to come and fight against Jerusalem. They wanted to stir up trouble against it. 9 But we prayed to our God. We put guards on duty day and night to watch out for danger. 10 During that time, the people in Judah spoke up. They said, ‘The workers are getting weaker and weaker all the time. Broken stones are piled up everywhere. They are in our way. So we can’t rebuild the wall.’ 11 And our enemies said, ‘We will be right there among them. We’ll kill them. We’ll put an end to their work. We’ll do it before they even know it or see us.’ 12 Then the Jews who lived near our enemies came to us. They told us ten times, ‘No matter where you are, they’ll attack us.’ 13 So I stationed some people behind the lowest parts of the wall. That’s where our enemies could easily attack us. I stationed the people family by family. They had their swords, spears and bows with them. 14 I looked things over. Then I stood up and spoke to the nobles, the officials and the rest of the people. I said, ‘Don’t be afraid of your enemies. Remember the Lord. He is great and powerful. So fight for your families. Fight for your sons and daughters. Fight for your wives and homes.’ 15 Our enemies heard that we knew what they were trying to do. They heard that God had blocked their evil plans. So all of us returned to the wall. Each of us did our own work. 16 From that day on, half of my men did the work. The other half were given spears, shields, bows and armour. The officers stationed themselves behind all the people of Judah. 17 The people continued to build the wall. The people who carried supplies did their work with one hand. They held a weapon in the other hand. 18 Each of the builders wore his sword at his side as he worked. But the man who blew the trumpet stayed with me. 19 Then I spoke to the nobles, the officials and the rest of the people. I said, ‘This is a big job. It covers a lot of territory. We’re separated too far from one another along the wall. 20 When you hear the sound of the trumpet, join us at that location. Our God will fight for us!’ 21 So we continued the work. Half of the men held spears. We worked from the first light of sunrise until the stars came out at night. 22 At that time I also spoke to the people. I told them, ‘Have every man and his helper stay inside Jerusalem at night. Then they can guard us at night. And they can work during the day.’ 23 My relatives and I didn’t take off our clothes. My men and the guards didn’t take theirs off either. Each man kept his weapon with him, even when he went to get water.

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society

Съпротива при построяването на стената

1 А Санавалат, когато чу, че ние сме градили стената, се разгневи, възнегодува силно и се присмя на юдеите. (Ne 2:10; Ne 2:19) 2 И говори пред братята си и пред самарийската войска: Какво правят тези окаяни юдеи? Ще се закрепят ли? Ще жертват ли? Ще свършат ли за един ден? Ще съживят ли камъните от купищата пръст, като са изгорели? 3 А амонецът Товия, който беше при него, каза: Даже това, което градят, ако лисица се покачи по него, ще събори каменната им стена. (Ne 2:10; Ne 2:19) 4 Чуй, Боже наш, защото сме презрени, обърни укора им върху собствените им глави и ги предай на разграбване в земя, където ще са пленници. (Ps 79:12; Ps 123:3; Ps 123:4; Pr 3:34)

Ps 79:12Ps 123:3Ps 123:4Pr 3:34

5 Не покривай беззаконието им и грехът им да не се изличи пред Тебе; защото Те разгневиха пред тези, които градят. (Ps 69:27; Ps 69:28; Ps 109:14; Ps 109:15; Jer 18:21)

Ps 69:27Ps 69:28Ps 109:14Ps 109:15Jer 18:21

6 Така съградихме стената; и стената бе свързана цялата до половината от височината си; защото народът имаше присърце работата. 7 Но когато Санавалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че поправянето на йерусалимските стени напредвало и че проломите почнали да се затварят, много се разгневиха; (Ne 4:1) 8 и всички заедно се наговориха да дойдат и да воюват против Йерусалим, и да го разрушат. (Ps 83:3) 9 А ние се помолихме на своя Бог и поставихме стражи да пазят против тях денем и нощем, понеже се бояхме от тях. (Ps 50:15) 10 Но Юда каза: Силата на носачите на товари вече отслабна, а пръстта е много; ние не можем да градим стената. 11 А неприятелите ни казаха: Няма да усетят, нито да видят, докато дойдем сред тях и ги избием, и спрем работата. 12 И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, казаха ни десет пъти: Към която страна и да се обърнете, оттам ще дойдат върху нас. 13 Затова поставих зад по-ниските места в стената, зад по-изложените места – поставих народа по семействата им с мечовете им, с копията им и с лъковете им. 14 След като разгледах, станах и казах на благородните, на по-първите хора и на останалия народ: Не се бойте от тях; помнете великия и страшния Господ и се бийте за братята си, за синовете и дъщерите си, за жените и домовете си. (Nu 14:9; De 1:29; De 10:17; 2Sa 10:12)

Nu 14:9De 1:29De 10:172Sa 10:12

15 А когато неприятелите ни чуха, че намерението им ни е било известно и че Бог е осуетил проекта им, ние всички се върнахме на стената, всеки към работата си. (Job 5:12) 16 И от това време нататък половината от слугуващите ми бяха на работата, а другата половина от тях държаха копията, малките щитове, лъковете и броните; и началниците насърчаваха^[1] целия Юдов дом. 17 Всеки един от онези, които градяха стената и които носеха товарите, и които товареха, работеше работата с едната си ръка, а с другата държеше оръжието; 18 и всеки от зидарите имаше меча си, опасан на кръста си, и така градеше. А този, който свиреше с тръбата, беше до мене. 19 Тогава казах на благородните, на по-първите хора и на останалия народ: Работата е по-голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от друг; 20 затова, където чуете гласа на тръбата, там се стичайте при нас; нашият Бог ще воюва за нас. (Ex 14:14; Ex 14:25; De 1:30; De 3:22; De 20:4; Jos 23:10)

Ex 14:14Ex 14:25De 1:30De 3:22De 20:4Jos 23:10

21 Така вършехме работата; половината от тях държаха копията от зазоряването до появяването на звездите. 22 И в същото време казах на народа: Всеки със слугата си нека нощува сред Йерусалим, за да ни бъдат стражи нощем, а да работят денем. 23 И така, нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито мъжете от стражата, които ме следваха – никой от нас не събличаше дрехите си; всеки държеше оръжието си даже когато отиваше на водата да се мие.