1Abimelek was the son of Jerub-Baal. He went to his mother’s brothers in Shechem. He spoke to them and to all the members of his mother’s family group. He said,2‘Speak to all the citizens of Shechem. Tell them, “You can have all 70 of Jerub-Baal’s sons rule over you. Or you can have just one man rule over you. Which would you rather have?” Remember, I’m your own flesh and blood.’3The brothers told all of that to the citizens of Shechem. Then the people decided to follow Abimelek. They said, ‘He’s related to us.’4They gave him 850 grams of silver. They had taken it from the temple of the god named Baal-Berith. Abimelek used it to hire some men. They were wild and weren’t good for anything. They became his followers.5Abimelek went to his father’s home in Ophrah. There on a big rock he murdered his 70 brothers. All of them were the sons of Jerub-Baal. But Jotham escaped by hiding. He was Jerub-Baal’s youngest son.6All the citizens of Shechem and Beth Millo came together. They gathered at the stone pillar that was beside the large tree in Shechem. They wanted to crown Abimelek as their king.7Jotham was told about it. So he climbed up on top of Mount Gerizim. He shouted down to them, ‘Citizens of Shechem! Listen to me! Then God will listen to you.8One day the trees went out to anoint a king for themselves. They said to an olive tree, “Be our king.”9‘But the olive tree answered, “Should I give up my olive oil? It’s used to honour gods and people alike. Should I give that up just to rule over the trees?”10‘Next, the trees said to a fig tree, “Come and be our king.”11‘But the fig tree replied, “Should I give up my fruit? It’s so good and sweet. Should I give that up just to rule over the trees?”12‘Then the trees said to a vine, “Come and be our king.”13‘But the vine answered, “Should I give up my wine? It cheers up gods and people alike. Should I give that up just to rule over the trees?”14‘Finally, all the trees spoke to a bush that had thorns. They said, “Come and be our king.”15‘The bush asked the trees, “Do you really want to anoint me as king over you? If you do, come and rest in my shade. But if you don’t, I will destroy you! Fire will come out of me and burn up the cedar trees of Lebanon!”16‘Did you act in an honest way when you made Abimelek your king? Did you really do the right thing? Have you been fair to Jerub-Baal and his family? Have you given him the honour he’s worthy of?17Remember that my father fought for you. He put his life in danger for you. He saved you from the power of Midian.18But today you have turned against my father’s family. You have murdered his 70 sons on a big rock. Abimelek is only the son of my father’s female slave. But you have made him king over the citizens of Shechem. You have done that because he’s related to you.19Have you citizens of Shechem and Beth Millo acted in an honest way towards Jerub-Baal? Have you done the right thing to his family today? If you have, may you be happy with Abimelek! And may he be happy with you!20But if you haven’t, let fire come out from Abimelek and burn you up! And let fire come out from you and burn Abimelek up!’21Then Jotham ran away. He escaped to a town named Beer. He lived there because he was afraid of his brother Abimelek.22Abimelek ruled over Israel for three years.23Then God stirred up trouble between Abimelek and the citizens of Shechem. So they turned against Abimelek. They decided not to follow him anymore.24God made that happen because of what Abimelek had done to Jerub-Baal’s 70 sons. He had spilled their blood. God wanted to punish their brother Abimelek for doing that. He also wanted to punish the citizens of Shechem. They had helped Abimelek murder his brothers.25The citizens of Shechem didn’t want Abimelek to be their ruler anymore. So they hid some men on top of the hills. They wanted them to attack and rob everyone who passed by. Abimelek was told about it.26Gaal and his relatives moved into Shechem. Gaal was the son of Ebed. The citizens of Shechem put their trust in Gaal.27The people of Shechem went out into the fields. They gathered the grapes. They pressed the juice out of them by treading them. Then they held a feast in the temple of their god. While they were eating and drinking, they cursed Abimelek.28Then Gaal, the son of Ebed, said, ‘Who is Abimelek? And who is Shechem? Why should we citizens of Shechem be under Abimelek’s rule? Isn’t he Jerub-Baal’s son? Isn’t Zebul his helper? It would be better to serve the family of Hamor. He was the father of Shechem. So why should we serve Abimelek?29I wish these people were under my command. Then I would get rid of Abimelek. I would say to him, “Call out your whole army!” ’30Zebul was the governor of Shechem. He heard about what Gaal, the son of Ebed, had said. So he was very angry.31Zebul secretly sent messengers to Abimelek. They said, ‘Gaal, the son of Ebed, has come to Shechem. His relatives have come with him. They are stirring up the city against you.32So come with your men during the night. Hide in the fields and wait.33In the morning at sunrise, attack the city. Gaal and his men will come out against you. Then take that opportunity to attack them.’34So Abimelek and all his troops started out at night. They went into their hiding places near Shechem. Abimelek had separated them into four fighting groups.35Gaal, the son of Ebed, had already gone out. He was standing at the entrance of the city gate. He had arrived there just as Abimelek and his troops came out of their hiding places.36Gaal saw them. He said to Zebul, ‘Look! People are coming down from the tops of the mountains!’ Zebul replied, ‘You are wrong. Those aren’t people. They are just the shadows of the mountains.’37But Gaal spoke up again. He said, ‘Look! People are coming down from the central hill. Another group is coming from the direction of the fortune tellers’ tree.’38Then Zebul said to Gaal, ‘Where is your big talk now? You said, “Who is Abimelek? Why should we be under his rule?” Aren’t these the people you made fun of? Go out and fight against them!’39So Gaal led the citizens out of Shechem. They fought against Abimelek.40He chased Gaal from the field of battle. Abimelek chased them all the way to the entrance of the city gate. Many men were killed as they ran away.41Abimelek stayed in Arumah. And Zebul drove Gaal and his relatives out of Shechem.42The next day the people of Shechem went out to work in the fields. Abimelek was told about it.43So he gathered his men together. He separated them into three fighting groups. Then he hid them in the fields and told them to wait. When he saw the people coming out of the city, he got up to attack them.44Abimelek and the men with him ran forward. They placed themselves at the entrance of the city gate. Then the other two groups attacked the people in the fields. There they struck them down.45Abimelek kept up his attack against the city all day long. He didn’t stop until he had captured it. Then he killed its people. He destroyed the city. He scattered salt on it to make sure that nothing would be able to grow there.46The citizens in the tower of Shechem heard about what was happening. So they went to the safest place in the temple of the god named El-Berith.47Abimelek heard that they had gathered together there.48He and all his men went up Mount Zalmon. He got an axe and cut off some branches. He carried them on his shoulders. He ordered the men with him to do the same thing. ‘Quick!’ he said. ‘Do what you have seen me do!’49So all the men cut branches and followed Abimelek. They piled them against the place where the people had gone for safety. Then they set the place on fire with the people still inside. There were about 1,000 men and women in the tower of Shechem. All of them died.50Next, Abimelek went to Thebez. He surrounded it. Then he attacked it and captured it.51But inside the city there was a strong tower. All the people in the city had run to it for safety. All the men and women had gone into it. They had locked themselves in. They had climbed up on the roof of the tower.52Abimelek went to the tower and attacked it. He approached the entrance to the tower to set it on fire.53But a woman dropped a large millstone on him. It broke his head open.54He quickly called out to the man carrying his armour. He said, ‘Pull out your sword and kill me. Then people can’t say, “A woman killed him.” ’ So his servant stuck his sword through him. And Abimelek died.55When the Israelites saw he was dead, they went home.56That’s how God punished Abimelek for the evil thing he had done to his father. He had murdered his 70 brothers.57God also made the people of Shechem pay for all the evil things they had done. The curse of Jotham came down on them. He was the son of Jerub-Baal.
1След това Авимелех, Йеровааловият син, отиде в Сихем при братята на майка си и каза на тях и на цялото семейство от рода на майка си: (Jud 8:31)2Кажете на всеослушание пред всички сихемски мъже: Кое е по-добре за вас, да владеят над вас всички Йероваалови синове, седемдесет мъже, или да владее над вас един мъж? Помнете също, че съм ваша кост и ваша плът. (Ge 29:14; Jud 8:30)3И така, братята на майка му казаха всички тези думи за него на всеослушание, пред всички сихемски мъже; и те бяха склонни да следват Авимелех, защото си казаха: Той ни е брат. (Ge 29:15)4И му дадоха седемдесет сребърници от капището на Ваалверит. С тях Авимелех нае безделници и скитници, които го последваха. (Jud 8:33; Jud 11:3; 2Ch 13:7; Pr 12:11; Ac 17:5)5И като отиде в бащиния си дом в Офра, изкла върху един камък братята си, Йеровааловите синове, седемдесет души. Само най-младият Йероваалов син, Йотам, оцеля, защото се скри. (Jud 6:24; 2Ki 11:1; 2Ki 11:2)6Тогава всички сихемски мъже и целият дом на Мило се събраха и поставиха Авимелех за цар, близо до дъба при стълба, който беше в Сихем.7А когато съобщиха за това на Йотам, той отиде и застана на върха на хълма Гаризин и извика силно: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог. (De 11:29; De 27:12; Jos 8:33; Joh 4:20)8Веднъж дърветата отишли да помажат цар, който да владее над тях, и предложили на маслината: Царувай над нас. (Jud 8:22; Jud 8:23; 2Ki 14:9)9Но маслината им отговорила: Да оставя ли маслото си, чрез което отдавам почит на Бога и на човека, за да отида да се развявам над дърветата? (Ps 104:15)10Тогава дърветата казали на смокинята: Ела ти и царувай над нас.11Но смокинята им отговорила: Да оставя ли сладостта си и хубавия си плод, за да ида да се развявам над дърветата?12После дърветата се обърнали към лозата: Ела ти и царувай над нас.13Но лозата им отговорила: Да оставя ли виното, което весели Бога и хората, за да ида да се развявам[1] над дърветата? (Ps 104:15)14После всички дървета казали на тръна: Ела ти и царувай над нас.15А трънът отвърнал на дърветата: Ако наистина ме помазвате за цар над вас, елате, подслонете се под сянката ми; ако ли не, нека излезе огън от тръна и изгори ливанските кедри. (Nu 21:28; Jud 9:20; 2Ki 14:9; Ps 104:16; Isa 2:13; Isa 30:2; Isa 37:24; Eze 19:14; Eze 31:3; Da 4:12; Ho 14:7)16И така, праведно и справедливо ли постъпихте, като направихте Авимелех цар? Добре ли се отнесохте към Йероваал и към дома му така, както би съответствало на доброто, което той направи? (Jud 8:35)17Защото баща ми воюва за вас, изложи на опасност живота си и ви избави от ръката на Мадиам.18А днес вие въстанахте против бащиния ми дом, изклахте върху един камък синовете му, седемдесет мъже, и поставихте Авимелех, син на слугинята му, за цар на мъжете на Сихем само защото ви е брат. (Jud 9:5; Jud 9:6)19Затова, ако днес постъпихте праведно и справедливо с Йероваал и дома му, то радвайте се на Авимелех и нека се радва и той на вас! (Isa 8:6; Php 3:3)20Но ако не сте, нека излезе огън от Авимелех и да изгори сихемските мъже и дома на Мило; и нека излезе огън от сихемските мъже и от дома на Мило и да изгори Авимелех! (Jud 9:15; Jud 9:56; Jud 9:57)21Тогава Йотам избяга и отиде да живее във Вир, където и остана поради страх от брат си Авимелех. (2Sa 20:14)22И Авимелех управлява Израил три години.23А Бог прати зъл дух между Авимелех и сихемските мъже и те престанаха да му бъдат верни, (1Sa 16:14; 1Sa 18:9; 1Sa 18:10; 1Ki 12:15; 1Ki 22:22; 2Ch 10:15; 2Ch 18:19; Isa 19:2; Isa 19:14; Isa 33:1)24за да дойде по този начин наказание за насилието над седемдесетте Йероваалови синове върху Авимелех, техния брат, който ги изкла. Също за да бъде кръвта им върху него и върху сихемските мъже, които му помогнаха да изколи братята си. (1Ki 2:32; Es 9:25; Ps 7:16; Mt 23:35; Mt 23:36)25И така, сихемските мъже поставиха засади против Авимелех по възвишенията на хълмовете и обираха всички, които минаваха край тях по пътя. И това беше известено на Авимелех.26В това време дойде Гаал, Еведовият син, заедно с братята си и отидоха в Сихем. А сихемските мъже му се довериха.27И като излязоха на полето, обраха лозята си, изтъпкаха гроздето и много доволни отидоха в капището на своя бог, ядоха, пиха и проклеха Авимелех. (Jud 9:4)28Тогава Гаал, Еведовият син, каза: Кой е Авимелех и кой е Сихем, за да му слугуваме? Не е ли той син на Йероваал? И не е ли Зевул негов главен управител? Нека служим на потомците на Сихемовия баща Емор. Какъв смисъл има да слугуваме на Авимелех? (Ge 34:2; Ge 34:6; 1Sa 25:10; 1Ki 12:16)29Ако ми се отдадеше възможност да поведа този народ, със сигурност бих изгонил Авимелех. И каза на Авимелех: Увеличи войската си и излез! (2Sa 15:4)30Когато Зевул, управителят на града, чу думите на Гаал, Еведовия син, гневът му пламна.31Той прати тайно вестоносци при Авимелех да му съобщят: Гаал, Еведовият син, и братята му са дошли в Сихем; и повдигат града против тебе.32Затова през нощта заедно с народа, който е с тебе, поставете засади по полето.33И на сутринта при изгрев слънце стани рано и нападни града. А когато Гаал и народът, който е с него, излязат против вас, тогава направи с тях каквото можеш.34И така, през нощта Авимелех стана заедно с народа, който беше с него, и поставиха четири дружини в засада против Сихем.35Гаал, Еведовият син, излезе и застана във входа на градската порта. А Авимелех и народът, който беше с него, изскочиха от засадата.36А когато видя нападателите, Гаал каза на Зевул: Виж, хора се спускат от възвишенията на хълмовете. А Зевул му отговори: Сянката на хълмовете ти се привижда като хора.37Гаал обаче отново настоя: Виж, хора идват през местността и една дружина идва покрай дъба Маоненим.38Тогава Зевул му отговори: Нали много се хвалеше[2]: Кой е Авимелех, за да му слугуваме? Не е ли това народът, който ти презираш? Излез сега и се бий с тях. (Jud 9:28; Jud 9:29)39Тогава Гаал излезе начело на сихемските мъже и влезе в бой с Авимелех.40И Авимелех го подгони; и те побегнаха от тях и мнозина паднаха мъртви чак до самата порта на града.41Авимелех остана в Арума; а Зевул прогони Гаал и братята му, за да не живеят в Сихем.42А на сутринта народът излезе на полето; и това беше съобщено на Авимелех.43Тогава той събра хората си и ги раздели на три дружини, и постави засади на полето. И когато видя, че народът излизаше от града, изскочи против тях и ги изби.44След това Авимелех и дружината, която беше с него, се втурнаха и застанаха във входа на градската порта, а останалите две дружини се нахвърлиха върху всички, които бяха излезли по полето, и ги убиха.45Авимелех, като се сражаваше през целия ден, превзе града и изби народа, който беше в него, разруши го и го посипа със сол. (De 29:23; Jud 9:20; 1Ki 12:25; 2Ki 3:25)46А всички мъже, които бяха в сихемската кула, като чуха за това, влязоха в укреплението на капището на бога си Верит. (Jud 8:33)47И съобщиха на Авимелех, че всички мъже от сихемската кула се били събрали.48Тогава Авимелех се изкачи на хълма Салмон заедно с целия народ, който беше с него. Авимелех взе брадва в ръка и отсече клон от едно дърво, вдигна го и като го сложи на рамото си, каза на народа, който беше с него: Каквото видяхте, че направих аз, бързо направете и вие. (Ps 68:14)49И така, всички хора отсякоха по един клон и като последваха Авимелех, ги натрупаха на укреплението. Тогава запалиха укреплението заедно със скритите вътре хора. По този начин всички мъже от сихемската кула бяха убити – около хиляда мъже и жени.50След това Авимелех отиде в Тевес, разположи стан против града и го превзе.51Всред града обаче имаше здрава кула, където избягаха всички мъже и жени, и всички градски жители се затвориха и се качиха на покрива на кулата.52Когато Авимелех стигна до кулата, атакува я и се приближи до вратата и, за да я изгори с огън,53една жена хвърли един горен воденичен камък върху главата на Авимелех и му строши черепа. (2Sa 11:21)54Той бързо извика към момъка, оръженосеца, и му каза: Изтегли меча си и ме убий, за да не кажат за мене: Жена го уби. И момъкът го прободе, и той умря. (1Sa 31:4)55А Израилевите мъже, като видяха, че Авимелех умря, се разотидоха, всеки у дома си.56Така Бог отплати на Авимелех за злодеянието, което стори на баща си, като уби седемдесетте си братя. (Jud 9:24; Job 31:3; Ps 94:23; Pr 5:22)57Също Бог обърна на главите на сихемските мъже всичките им злодеяния; и върху тях падна проклятието, произнесено от Йотам, Йеровааловия син. (Jud 9:20)