1A certain man from Ramathaim in the hill country of Ephraim was named Elkanah. He was the son of Jeroham. Jeroham was the son of Elihu. Elihu was the son of Tohu. Tohu was the son of Zuph. Elkanah belonged to the family line of Zuph. Elkanah lived in the territory of Ephraim.2Elkanah had two wives. One was named Hannah. The other was named Peninnah. Peninnah had children, but Hannah didn’t.3Year after year Elkanah went up from his town to Shiloh. He went there to worship and sacrifice to the LORD who rules over all. Hophni and Phinehas served as priests of the LORD at Shiloh. They were the two sons of Eli.4Every year at Shiloh, the day would come for Elkanah to offer a sacrifice. On that day, he would give a share of the meat to his wife Peninnah. He would also give a share to each of her sons and daughters.5But he would give two shares of meat to Hannah. That’s because he loved her. He also gave her two shares because the LORD had kept her from having children.6Peninnah teased Hannah to make her angry. She did it because the LORD had kept Hannah from having children.7Peninnah teased Hannah year after year. Every time Hannah would go up to the house of the LORD, Elkanah’s other wife would tease her. She would keep doing it until Hannah cried and wouldn’t eat.8Her husband Elkanah would say to her, ‘Hannah, why are you crying? Why don’t you eat? Why are you so unhappy? Don’t I mean more to you than ten sons?’9One time when they had finished eating and drinking in Shiloh, Hannah stood up. Eli the priest was sitting on his chair by the doorpost of the LORD’s house.10Hannah was very sad. She wept and wept. She prayed to the LORD.11She made a promise to him. She said, ‘LORD, you rule over all. Please see how I’m suffering! Show concern for me! Don’t forget about me! Please give me a son! If you do, I’ll give him back to the LORD. Then he will serve the LORD all the days of his life. He’ll never use a razor on his head. He’ll never cut his hair.’12As Hannah kept on praying to the LORD, Eli watched her lips.13She was praying in her heart. Her lips were moving. But she wasn’t making a sound. Eli thought Hannah was drunk.14He said to her, ‘How long are you going to stay drunk? Stop drinking your wine.’15‘That’s not true, sir,’ Hannah replied. ‘I’m a woman who is deeply troubled. I haven’t been drinking wine or beer. I was telling the LORD all my troubles.16Don’t think of me as an evil woman. I’ve been praying here because I’m very sad. My pain is so great.’17Eli answered, ‘Go in peace. May the God of Israel give you what you have asked him for.’18She said, ‘May you be pleased with me.’ Then she left and had something to eat. Her face wasn’t sad anymore.19Early the next morning Elkanah and his family got up. They worshipped the LORD. Then they went back to their home in Ramah. Elkanah slept with his wife Hannah. And the LORD blessed her.20So after some time, Hannah became pregnant. She had a baby boy. She said, ‘I asked the LORD for him.’ So she named him Samuel.
Hannah gives Samuel to the Lord
21Elkanah went up to Shiloh to offer the yearly sacrifice to the LORD. He also went there to keep a promise he had made. His whole family went with him.22But Hannah didn’t go. She said to her husband, ‘When the boy doesn’t need me to breast-feed him anymore, I’ll take him to the LORD’s house. I’ll give him to the LORD there. He’ll stay there for the rest of his life.’23Her husband Elkanah told her, ‘Do what you think is best. Stay here at home until Samuel doesn’t need you to breast-feed him anymore. May the LORD make his promise to you come true.’ So Hannah stayed home. She breast-fed her son until he didn’t need her milk anymore.24When the boy didn’t need her to breast-feed him anymore, she took him with her to Shiloh. She took him there even though he was still very young. She brought him to the LORD’s house. She brought along a bull that was three years old. She brought 15 kilograms of flour. She also brought a bottle of wine. The bottle was made out of animal skin.25After the bull was sacrificed, Elkanah and Hannah brought the boy to Eli.26Hannah said to Eli, ‘Pardon me, sir. I’m the woman who stood here beside you praying to the LORD. And that’s just as sure as you are alive.27I prayed for this child. The LORD has given me what I asked him for.28So now I’m giving him to the LORD. As long as he lives he’ll be given to the LORD.’ And there Eli worshipped the LORD.
1Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, ефратец, син на Ероам, син на Елиу, син на Тоу, син на Суфа. (Ru 1:2; 1Ch 6:27; 1Ch 6:34)2Той имаше две жени. Името на едната беше Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше.3Този човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на ГОСПОДА на Силите в Сило, където двамата Илийеви синове, Офний и Финеес, бяха свещеници пред ГОСПОДА. (Ex 23:14; De 12:5; De 16:16; Jos 18:1; Lu 2:41)4И една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертвата си, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките и синове и на дъщерите и; (De 12:17; De 12:18; De 16:11)5а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но ГОСПОД беше затворил утробата и. (Ge 30:2)6А съперницата и я дразнеше много, за да я накара да тъжи, затова че ГОСПОД беше затворил утробата и. (Job 24:21)7(Така ставаше всяка година. Колкото пъти отиваше в ГОСПОДНИЯ дом, всеки път Фенина я дразнеше; а Анна плачеше и не ядеше.)8Но мъжът и Елкана и каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш и защо е натъжено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желан от десет сина? (Ru 4:15)
Обещанието на Анна и раждането на Самуил
9А като се нахраниха в Сило, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо до стълба на вратата при ГОСПОДНИЯ храм.) (1Sa 3:3)10И така, тя, преогорчена в духа си, се молеше на ГОСПОДА и плачеше много. (Job 7:11; Job 10:1)11И направи оброк, като каза: ГОСПОДИ на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, ако Си спомниш за мен и не забравиш слугинята Си, а дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам на ГОСПОДА за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине през главата му. (Ge 8:1; Ge 28:20; Ge 29:32; Ge 30:22; Ex 4:31; Nu 6:5; Nu 30:3; Jud 11:30; Jud 13:5; 2Sa 16:12; Ps 25:18)12А като продължаваше да се моли пред ГОСПОДА, Илий забеляза движението на устата и.13Тъй като Анна говореше в сърцето си, само устните и мърдаха, а гласът и не се чуваше. Затова на Илий му се стори, че беше пияна.14И така, Илий и каза: Докога ще си пияна? Остави това твое вино.15А Анна му отговори: Не е така, господарю мой, аз съм жена пренаскърбена в духа си. Не съм пила нито вино, нито сикера, а излях душата си пред ГОСПОДА. (Ps 62:8; Ps 142:2)16Не смятай слугинята си за лоша жена; защото от голямата си мъка и скръб съм говорила досега. (De 13:13)17Тогава Илий и отговори: Иди си с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него. (Jud 18:6; Ps 20:4; Ps 20:5; Mr 5:34; Lu 7:50; Lu 8:48)18А тя каза: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава Анна си тръгна и яде, и лицето и не беше вече печално. (Ge 33:15; Ru 2:13; Ec 9:7)19И като станаха рано сутринта и се поклониха пред ГОСПОДА, се върнаха в дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна и ГОСПОД си спомни за нея. (Ge 4:1; Ge 30:22)20И когато се изпълни времето, откакто Анна зачена, тя роди син; и го нарече Самуил[1]; защото си каза: От ГОСПОДА го изпросих.
Самуил – посветен на Господа
21След това Елкана с целия си дом отиде, за да принесе на ГОСПОДА годишната жертва и оброка си. (1Sa 1:3)22Но Анна не отиде, като каза на мъжа си: Не искам да отида, докато не се отбие детето. След това ще го занеса, за да се яви пред ГОСПОДА и да живее там завинаги. (Ex 21:6; 1Sa 1:11; 1Sa 1:28; 1Sa 2:11; 1Sa 2:18; 1Sa 3:1; Lu 2:22)23Мъжът и Елкана и каза: Направи каквото ти се вижда за добре; остани, докато го отбиеш; само ГОСПОД да утвърди словото Си! И така, жената остана у дома и кърмеше сина си, докато го отби. (Nu 30:7; 2Sa 7:25)24И когато го отби, го взе със себе си заедно с едно тригодишно теле, с една ефа брашно и един мях вино и го доведе в ГОСПОДНИЯ дом в Сило. А детето беше малко. (De 12:5; De 12:6; De 12:11; Jos 18:1)25След като заклаха телето, донесоха детето при Илий. (Lu 2:22)26А Анна каза: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която беше застанала тук, близо до теб, и се молеше на ГОСПОДА. (Ge 42:15; 2Ki 2:2; 2Ki 2:4; 2Ki 2:6)27За това дете се молех. И ГОСПОД изпълни прошението ми, което отправих към Него. (Mt 7:7)28Затова и аз го дадох на ГОСПОДА. През всичките дни на живота си ще бъде посветено[2] на ГОСПОДА. И тя се поклони там на ГОСПОДА. (Ge 24:26; Ge 24:52; 1Sa 1:11; 1Sa 1:22)