1Then Hannah prayed. She said, ‘The LORD has filled my heart with joy. He has made me strong. I can laugh at my enemies. I’m so glad he saved me.2‘There isn’t anyone holy like the LORD. There isn’t anyone except him. There isn’t any Rock like our God.3‘Don’t keep talking so proudly. Don’t let your mouth say such proud things. The LORD is a God who knows everything. He judges everything people do.4‘The bows of great heroes are broken. But those who trip and fall are made strong.5Those who used to be full have to work for food. But those who used to be hungry aren’t hungry anymore. The woman who couldn’t have children has seven of them now. But the woman who has had many children is sad now because hers have died.6‘The LORD causes people to die. He also gives people life. He brings people down to the grave. He also brings people up from death.7The LORD makes people poor. He also makes people rich. He brings people down. He also lifts people up.8He raises poor people up from the rubbish heap. He lifts needy people out of the ashes. He lets them sit with princes. He gives them places of honour. ‘The foundations of the earth belong to the LORD. On them he has set the world.9He guards the paths of his faithful servants. But evil people will lie silent in their dark graves. ‘People don’t win just because they are strong.10Those who oppose the LORD will be totally destroyed. The Most High God will thunder from heaven. The LORD will judge the earth from one end to the other. ‘He will give power to his king. He will give honour to his anointed one.’11Then Elkanah went home to Ramah. But the boy Samuel served the LORD under the direction of Eli the priest.
Eli’s evil sons
12Eli’s sons were good for nothing. They didn’t honour the LORD.13When any of the people came to offer a sacrifice, here is what the priests would do. While the meat was being boiled, the servant of the priest would come with a large fork in his hand.14He would stick the fork into the pan or pot or small or large kettle. Then the priest would take for himself everything the fork brought up. That’s how Eli’s sons treated all the Israelites who came to Shiloh.15Even before the fat was burned, the priest’s servant would come over. He would speak to the person who was offering the sacrifice. He would say, ‘Give the priest some meat to cook. He won’t accept boiled meat from you. He’ll only accept raw meat.’16Sometimes the person would say to him, ‘Let the fat be burned first. Then take what you want.’ But the servant would answer, ‘No. Hand it over right now. If you don’t, I’ll take it away from you by force.’17That sin of Eli’s sons was very great in the LORD’s sight. That’s because they were not treating his offering with respect.18But the boy Samuel served the LORD. He wore a sacred linen apron.19Each year his mother made him a little robe. She took it to him when she went up to Shiloh with her husband. She did it when her husband went to offer the yearly sacrifice.20Eli would bless Elkanah and his wife. He would say, ‘May the LORD give you children by this woman. May they take the place of the boy she prayed for and gave to the LORD.’ Then they would go home.21The LORD was gracious to Hannah. Over a period of years she had three more sons and two daughters. During that whole time the boy Samuel grew up serving the LORD.22Eli was very old. He kept hearing about everything his sons were doing to all the Israelites. He also heard how his sons were sleeping with the women who served at the entrance to the tent of meeting.23So Eli said to his sons, ‘Why are you doing these things? All the people are telling me about the evil things you are doing.24No, my sons. The report I hear isn’t good. And it’s spreading among the LORD’s people.25If a person sins against someone else, God can help that sinner. But if anyone sins against the LORD, who can help them?’ In spite of what their father Eli said, his sons didn’t pay any attention to his warning. That’s because the LORD had already decided to put them to death.26The boy Samuel continued to grow stronger. He also became more and more pleasing to the LORD and to people.
Prophecy against Eli’s family
27A man of God came to Eli. He told him, ‘The LORD says, “I made myself clearly known to your relatives who lived long ago. I did it when they were in Egypt under Pharaoh’s rule.28At that time, I chose Aaron from your family line to be my priest. I chose him out of all the tribes of Israel. I told him to go up to my altar. I told him to burn incense. I chose him to wear a linen apron when he served me. I also gave his family all the food offerings presented by the Israelites.29Why don’t you treat my sacrifices and offerings with respect? I require them to be brought to the house where I live. Why do you honour your sons more than me? Why do you fatten yourselves on the best parts of every offering that is made by my people Israel?”30‘The LORD is the God of Israel. He announced, “I promised that members of your family line would serve me as priests for ever.” But now the LORD announces, “I will not let that happen! I will honour those who honour me. But I will turn away from those who look down on me.31The time is coming when I will cut your life short. I will also cut short the lives of those in your family line of priests. No one in your family line will grow old.32You will see nothing but trouble in the house where I live. Good things will still happen to Israel. But no one in your family line will ever grow old.33I will prevent the members of your family from serving me at my altar. I will destroy the eyesight of all of you I allow to live. I will also cause you to lose your strength. And everyone in your family line will die while they are still young.34‘ “Something is going to happen to your two sons, Hophni and Phinehas. When it does, it will show you that what I am saying is true. They will both die on the same day.35I will raise up for myself a faithful priest. He will do what my heart and mind want him to do. I will make his family line of priests very secure. They will always serve as priests to my anointed king.36Everyone left in your family line will come and bow down to him. They will beg him for a piece of silver and a loaf of bread. They will say, ‘Please give me a place to serve among the priests. Then I can have food to eat.’ ” ’
1Тогава Анна се помоли: Развесели се сърцето ми в ГОСПОДА; въздигна се рогът ми чрез ГОСПОДА; разшириха се устата ми срещу неприятелите ми, защото се развеселих в спасението Ти. (Ps 9:14; Ps 13:5; Ps 20:5; Ps 35:9; Ps 92:10; Ps 112:9; Lu 1:46; Php 4:6)2Няма друг свят, какъвто е ГОСПОД; защото няма друг освен Теб, нито канара като нашия Бог. (Ex 15:11; De 3:24; De 4:35; De 32:4; 2Sa 22:32; Ps 86:8; Ps 89:6; Ps 89:8)3Не продължавайте да говорите горделиво; да не излезе високомерие от устата ви; защото ГОСПОД е Бог на знание и от Него се претеглят делата. (Ps 94:4; Mal 3:13; Jud 1:15)4Лъковете на силните се строшиха; а немощните се препасаха със сила. (Ps 37:15; Ps 37:17; Ps 76:3)5Ситите се пазариха да получат хляб; а гладните престанаха да гладуват. Дори и неплодната роди седем, а многодетната изнемощя. (Ps 34:10; Ps 113:9; Isa 54:1; Jer 15:9; Lu 1:53)6ГОСПОД умъртвява и съживява; сваля в ада[1] и извежда. (De 32:39; Job 5:18; Ho 6:1)7ГОСПОД осиромашава човека и Той го обогатява. Смирява човека и го въздига. (Job 1:21; Ps 75:7)8Въздига бедния от пръстта и възвисява сиромаха от бунището, за да ги постави да седнат между князете и да наследят славен престол. Защото стълбовете на земята са на ГОСПОДА, Който и постави на тях вселената. (Job 36:7; Job 38:4; Ps 24:2; Ps 102:25; Ps 104:5; Ps 113:7; Ps 113:8; Da 4:17; Lu 1:52; Heb 1:3)9Ще пази стъпките на светиите Си; а нечестивите ще погинат в тъмнината; понеже със сила няма да надделее човек. (Ps 91:11; Ps 121:3)10Противниците на ГОСПОДА ще бъдат сломени, ще гръмне от небето против тях; ГОСПОД ще съди краищата на земята и ще даде сила на царя Си, ще въздигне рога на помазаника Си. (1Sa 7:10; Ps 2:9; Ps 18:13; Ps 89:24; Ps 96:13; Ps 98:9)
Служението на Самуил пред Господа
11Тогава Елкана си отиде у дома в Рама. А детето слугуваше на ГОСПОДА пред свещеника Илий. (1Sa 2:18; 1Sa 3:1)12А Илийевите синове бяха лоши хора, които не познават ГОСПОДА. (De 13:13; Jud 2:10; Jer 22:16; Ro 1:28)13Тези свещеници постъпваха спрямо народа така: когато някой принасяше жертва, докато се вареше месото, слугата на свещеника идваше с тризъба вилица в ръка14и я забождаше в тенджерата или котела, в котлето или гърнето; и каквото издигаше вилицата, свещеникът го вземаше за себе си. Така постъпваха в Сило с всички израилтяни, които идваха там.15Даже и преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника идваше и казваше на човека, който принасяше жертвата: Дай на свещеника месо за печене, защото няма да приеме от тебе варено месо, а сурово. (Le 3:3; Le 3:16)16И ако човекът му отговореше: Нека изгорят първо тлъстината и после си вземи колкото желае душата ти, тогава му казваше: Не, сега ще дадеш, ако ли не, ще взема насила.17Така грехът на тези младежи беше много голям пред ГОСПОДА; защото хората се отвращаваха от ГОСПОДНЯТА жертва. (Ge 6:11; Mal 2:8)18А Самуил слугуваше пред ГОСПОДА – дете, препасано с ленен ефод. (Ex 28:4; 1Sa 2:11; 2Sa 6:14)19Майка му шиеше за него горна дрешка и му я донасяше всяка година, когато идваше с мъжа си, за да принесе годишната жертва. (1Sa 1:3)20А Илий благослови Елкана и жена му, като каза: ГОСПОД да ти даде рожба от тази жена вместо заема, който дадохте на ГОСПОДА. И те се върнаха у дома си. (Ge 14:19; Ge 21:1; 1Sa 1:28)21И ГОСПОД посети Анна; и тя зачеваше и роди трима сина и две дъщери. А детето Самуил растеше пред ГОСПОДА. (Jud 13:24; 1Sa 2:26; 1Sa 3:19; Lu 1:80; Lu 2:40)22А когато Илий остаря, разбра за всичко, което правели синовете му на целия Израил, и как лежали с жените, които слугували при входа на шатъра за срещане. (Ex 38:8)23Тогава той им каза: Защо правите такива работи? Понеже чувам лоши неща от целия този народ.24Недейте така, синове мои, защото не са добри слуховете, които чувам. Вие карате ГОСПОДНИЯ народ да стават престъпници.25Ако човек съгреши пред друг човек, ще се помолят на Бога за него[2]. Но ако някой съгреши пред ГОСПОДА, кой ще се моли за него? Но синовете му не послушаха гласа на баща си, защото ГОСПОД щеше да ги погуби. (Nu 15:30; Jos 11:20; Pr 15:10)26А детето Самуил растеше и придобиваше благоволението и на ГОСПОДА, и на хората. (1Sa 2:21; Pr 3:4; Lu 2:52; Ac 2:47; Ro 14:18)
Съдбата на дома на Илий
27Тогава при Илий дойде един Божий човек и му каза: Така каза ГОСПОД: Не съм ли Се открил явно на бащиния ти дом, когато те бяха в Египет във фараоновия дом? (Ex 4:14; Ex 4:27; 1Ki 13:1)28И не съм ли избрал него измежду всички Израилеви племена за Мой свещеник, за да принася жертва на жертвеника Ми, да гори тамян и да носи ефод пред Мен? И не съм ли дал на бащиния ти дом всички приноси чрез огън от израилтяните? (Ex 28:1; Ex 28:4; Le 2:3; Le 2:10; Le 6:16; Le 7:7; Le 7:8; Le 7:34; Le 7:35; Le 10:14; Le 10:15; Nu 5:9; Nu 5:10; Nu 16:5; Nu 18:1; Nu 18:7; Nu 18:8)29Ако е така, защо ритате жертвата Ми и приноса Ми, който съм заповядал да принасят в жилището Ми, и почиташ синовете си повече от Мене, за да се угоявате с по-доброто от всички приноси на народа Ми Израил? (De 12:5; De 12:6; De 32:15)30Затова ГОСПОД, Израилевият Бог, каза: Аз наистина казах, че твоят дом и домът на баща ти щяха да ходят пред Мене довека; но сега ГОСПОД казва: Далеч от Мене! Защото онези, които славят Мене, тях ще прославя и Аз, а онези, които Ме презират, ще бъдат презрени. (Ex 29:9; Ps 18:20; Ps 91:14; Jer 18:9; Jer 18:10; Mal 2:9)31Ето, идват дните, когато ще пресека мишцата ти и мишцата на бащиния ти дом, така че да няма старец в дома ти. (1Sa 4:11; 1Sa 4:18; 1Sa 4:20; 1Sa 14:3; 1Sa 22:18; 1Ki 2:27; Eze 44:10)32И сред всички блага, които ще се дават на Израил, в жилището Ми ще видиш утеснение[3]; и няма да има старец в дома ти довека. (Zec 8:4)33А онзи от твоите, когото не премахна от жертвеника Си, ще бъде изнуряване в очите ти и огорчение на душата ти; и всички внуци в дома ти ще умират на средна възраст.34Това, което ще дойде върху двамата ти сина, върху Офний и Финеес, ще ти бъде като знамение. В един ден ще умрат и двамата. (1Sa 4:11; 1Ki 13:3)35И Аз ще Си въздигна верен свещеник, който ще постъпва според това, което е в сърцето Ми и в душата Ми. Ще му съградя непоколебим дом; и той ще ходи пред помазаника Ми до века. (2Sa 7:11; 2Sa 7:27; 1Ki 2:35; 1Ki 11:38; 1Ch 29:22; Ps 2:2; Ps 18:50; Eze 44:15)36А всеки, който остане в твоя дом, ще идва да му се кланя за малко пари и за един хляб и ще казва: Назначи ме, моля, на някоя от свещеническите служби, за да ям едно късче хляб. (1Ki 2:27)