1Du Gott der Rache, o HERR, du Gott der Rache, erscheine!2Erhebe dich, Richter der Erde, vergilt den Stolzen nach ihrem Tun!3Wie lange noch sollen die Gottlosen, HERR, wie lange noch sollen die Gottlosen jubeln,4sollen sie geifern und trotzige Reden führen, alle Übeltäter stolz sich brüsten?5Dein Volk, o HERR, zertreten sie und bedrücken dein Erbe[1];6sie erwürgen Witwe und Fremdling und morden die Waisen7und sagen[2] dabei: »Nicht sieht es der HERR« oder: »Nicht merkt es der Gott Jakobs.«8Nehmt Verstand an, ihr Unvernünftigen im Volk, und ihr Toren: wann wollt ihr Einsicht gewinnen?9Der das Ohr gepflanzt, der sollte nicht hören? Der das Auge gebildet, der sollte nicht sehn?10Der die Völker erzieht, der sollte nicht strafen, er, der die Menschen Erkenntnis lehrt?11Der HERR kennt wohl die Gedanken der Menschen, daß nur ein Hauch[3] sie sind.12Wohl dem Manne, den du, HERR, in Zucht nimmst, und den du aus deinem Gesetz belehrst,13damit er sich Ruhe verschaffe vor Unglückstagen, bis[4] dem Frevler die Grube man gräbt!14Denn der HERR wird sein Volk nicht verstoßen und sein Erbe (V.5) nicht verlassen;15denn Recht muß doch Recht bleiben, und ihm werden alle redlich Gesinnten sich anschließen.16Wer leistet mir Beistand gegen die Bösen? Wer tritt für mich ein gegen die Übeltäter?17Wäre der HERR nicht mein Helfer gewesen, so wohnte meine Seele wohl schon im stillen Land.18Sooft ich dachte: »Mein Fuß will wanken«, hat deine Gnade, HERR, mich immer gestützt;19bei der Menge meiner Sorgen in meiner Brust haben deine Tröstungen mir das Herz erquickt.20Sollte verbündet dir sein der Richterstuhl des Unheils, der Verderben schafft durch Gesetzesverdrehung?21Sie tun sich ja zusammen gegen das Leben des Gerechten und verurteilen unschuldig Blut.22Doch der HERR ist mir zur festen Burg geworden, mein Gott zu meinem Zufluchtsfelsen;23er läßt ihren Frevel auf sie selber fallen und wird sie ob ihrer Bosheit vertilgen: ja vertilgen wird sie der HERR, unser Gott.
Psalm 94
Верен
von Veren1ГОСПОДИ, Боже на отмъщенията, Боже на отмъщенията, възсияй!2Възвиши се, Съдия на земята, отдай заслуженото на горделивите!3Докога безбожните, ГОСПОДИ, докога безбожните ще тържествуват,4ще приказват, ще говорят надменно и всички, които вършат беззаконие, ще се хвалят?5Те смазват народа Ти, ГОСПОДИ, и потискат наследството Ти.6Убиват вдовицата и чужденеца и умъртвяват сираците.7И казват: ГОСПОД не вижда, Богът на Яков не забелязва.8Разберете, вие, неразумни между народа! И вие, глупави, кога ще поумнеете?9Този, който е направил ухото, няма ли да чуе? Този, който е образувал окото, няма ли да види?10Този, който наставлява народите, няма ли да порицае? Той е този, който учи човека на знание!11ГОСПОД познава мислите на човека, че те са суета.12Блажен онзи човек, когото Ти наставляваш, ГОСПОДИ, и го учиш от закона Си,13за да му даваш почивка от дните на злощастието, докато се изкопае ров за безбожния.14Защото ГОСПОД няма да отхвърли народа Си и наследството Си няма да остави.15Защото съдът ще се върне при правдата и всички, които са с право сърце, ще го последват.16Кой ще стане за мен против злодеите? Кой ще застане за мен против онези, които вършат беззаконие?17Ако ГОСПОД не ми беше помогнал, душата ми без малко би се заселила в мълчанието.18Когато казах: Кракът ми се подхлъзва! – Твоята милост, ГОСПОДИ, ме подпря.19Сред множеството грижи на сърцето ми[1] Твоите утешения изпълваха с наслада душата ми.20Може ли да има нещо общо с Теб престолът на беззаконието, което замисля зло чрез закона?21Те се нахвърлят върху душата на праведния и осъждат невинна кръв.22Но ГОСПОД е моята висока кула и моят Бог – канарата на прибежището ми.23Той върна беззаконието им обратно върху тях и в злината им ще ги погуби. ГОСПОД, нашият Бог, ще ги погуби.