Psalm 106 | Lutherbibel 2017 :: ERF Bibleserver

Lutherbibel 2017

Gottes Gnade und Israels Undank

1 Halleluja! Danket dem HERRN; denn er ist freundlich, und seine Güte währet ewiglich. (1Chr 16,34; Ps 100,4; Ps 107,1; Ps 118,1; Ps 136,1)

1Chr 16,34Ps 100,4Ps 107,1Ps 118,1Ps 136,1

2 Wer kann die großen Taten des HERRN alle erzählen und sein Lob genug verkündigen? (Joh 21,25; Hebr 11,32) 3 Wohl denen, die das Gebot halten und tun immerdar recht! 4 HERR, gedenke meiner nach der Gnade, die du deinem Volk verheißen hast; erweise an uns deine Hilfe, 5 dass wir sehen das Heil deiner Auserwählten und uns freuen, dass es deinem Volke so gut geht, und uns rühmen mit denen, die dein Eigen sind. 6 Wir haben gesündigt samt unsern Vätern, wir haben unrecht getan und sind gottlos gewesen. (Dan 9,5) 7 Unsre Väter in Ägypten wollten deine Wunder nicht verstehen. Sie gedachten nicht an deine große Güte und waren ungehorsam am Meer, am Schilfmeer. (2Mo 14,11) 8 Er aber half ihnen um seines Namens willen, dass er kundtue seine Macht. 9 Er schalt das Schilfmeer, da wurde es trocken, und führte sie durch die Tiefen wie durch trockenes Land 10 und half ihnen aus der Hand dessen, der sie hasste, und erlöste sie von der Hand des Feindes. 11 Und die Wasser bedeckten ihre Widersacher, dass nicht einer übrig blieb. 12 Da glaubten sie an seine Worte und sangen sein Lob. (2Mo 15,21) 13 Aber sie vergaßen bald seine Werke, sie warteten nicht auf seinen Rat. 14 Und sie wurden lüstern in der Wüste und versuchten Gott in der Einöde. (4Mo 11,4) 15 Er aber gab ihnen, was sie erbaten, und sandte ihnen eine Plage. (4Mo 11,33) 16 Und sie empörten sich wider Mose im Lager, wider Aaron, den Heiligen des HERRN. (4Mo 16,1) 17 Die Erde tat sich auf und verschlang Datan und deckte zu die Rotte Abirams, (4Mo 16,31) 18 und Feuer wurde unter ihrer Rotte angezündet, die Flamme verbrannte die Frevler. 19 Sie machten ein Kalb am Horeb und beteten das gegossene Bild an (2Mo 32,1) 20 und tauschten die Herrlichkeit Gottes gegen das Bild eines Ochsen, der Gras frisst. (Röm 1,23) 21 Sie vergaßen Gott, ihren Heiland, der so große Dinge in Ägypten getan hatte, (5Mo 32,18) 22 Wunder im Lande Hams und schreckliche Wunder am Schilfmeer. 23 Und er gedachte, sie zu vertilgen, wäre nicht Mose gewesen, sein Auserwählter; der trat vor ihm in die Bresche, seinen Grimm abzuwenden, dass er sie nicht verderbe. (5Mo 9,25) 24 Und sie achteten das köstliche Land gering; sie glaubten seinem Worte nicht (5Mo 8,7) 25 und murrten in ihren Zelten; sie gehorchten der Stimme des HERRN nicht. 26 Da erhob er seine Hand wider sie, dass er sie niederschlüge in der Wüste 27 und würfe ihre Nachkommen unter die Völker und zerstreute sie in die Länder. 28 Und sie hängten sich an den Baal-Peor und aßen von den Opfern für die Toten (4Mo 25,3) 29 und erzürnten den Herrn mit ihrem Tun. Da brach die Plage herein über sie. 30 Da trat Pinhas hinzu und vollzog das Gericht; da wurde der Plage gewehrt; (4Mo 25,7) 31 das wurde ihm gerechnet zur Gerechtigkeit von Geschlecht zu Geschlecht ewiglich. 32 Und sie erzürnten den Herrn am Haderwasser, und Mose ging es übel um ihretwillen; (4Mo 20,2) 33 denn sie erbitterten seinen Sinn, dass ihm unbedachte Worte entfuhren. 34 Auch vertilgten sie die Völker nicht, wie ihnen der HERR doch geboten hatte, (5Mo 7,1; 5Mo 12,2; Ri 1,28; Ri 2,23)

5Mo 7,15Mo 12,2Ri 1,28Ri 2,23

35 sondern vermischten sich mit den Heiden und lernten ihre Werke 36 und dienten ihren Götzen; die wurden ihnen zum Fallstrick. 37 Und sie opferten ihre Söhne und ihre Töchter den bösen Geistern (3Mo 18,21; 2Kön 21,6; 2Kön 21,16) 38 und vergossen unschuldig Blut, das Blut ihrer Söhne und Töchter, die sie opferten den Götzen Kanaans, sodass das Land mit Blutschuld befleckt ward. 39 Sie machten sich unrein mit ihren Werken und wurden abtrünnig durch ihr Tun. 40 Da entbrannte der Zorn des HERRN über sein Volk, und sein Erbe wurde ihm zum Abscheu. 41 Er gab sie in die Hand der Völker, dass über sie herrschten, die ihnen gram waren. (Ri 2,14) 42 Und ihre Feinde bedrängten sie, und sie wurden gedemütigt unter ihre Hand. 43 Er errettete sie oftmals; / aber sie erzürnten ihn mit ihrem Vorhaben und schwanden dahin um ihrer Missetat willen. 44 Da sah er ihre Not an, als er ihre Klage hörte, 45 und gedachte um ihretwillen an seinen Bund, und es reute ihn nach seiner großen Güte. 46 Und er ließ sie Barmherzigkeit finden bei allen, die sie gefangen hielten. 47 Hilf uns, HERR, unser Gott, und bring uns zusammen aus den Völkern, dass wir preisen deinen heiligen Namen und uns rühmen, dass wir dich loben können! (5Mo 30,3; 1Chr 16,35) 48 Gelobt sei der HERR, der Gott Israels, von Ewigkeit zu Ewigkeit, und alles Volk spreche: Amen! Halleluja! (1Chr 16,36; Ps 41,14)

Библия, ревизирано издание

von Bulgarian Bible Society

Божията милост към Неговия народ

1 (По слав. 105.) Алилуя. Славете ГОСПОДА, защото е благ. Защото Неговата милост трае довека. (1Chr 16,34; Ps 107,1; Ps 118,1; Ps 136,1)

1Chr 16,34Ps 107,1Ps 118,1Ps 136,1

2 Кой може да изкаже великите дела на ГОСПОДА или да разгласи цялото Негово хваление? (Ps 40,5) 3 Блажени онези, които пазят правосъдие; блажен онзи, който върши правда по всяко време. (Ps 15,2; Apg 24,16; Gal 6,9)

Ps 15,2Apg 24,16Gal 6,9

4 Помни ме, ГОСПОДИ, с благоволението, което храниш към народа Си; посети ме със спасението Си; (Ps 119,132) 5 за да видя благоденствието на Твоите избрани, за да се радвам във веселието на народа Ти, за да се хваля заедно с Твоето наследство. 6 Съгрешихме ние и бащите ни, беззаконие и нечестие извършихме. (3Mo 26,40; 1Kön 8,47; Dan 9,5)

3Mo 26,401Kön 8,47Dan 9,5

7 Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, не си спомняха многото Твои милости, а се възпротивиха при морето, при Червеното море. (2Mo 14,11; 2Mo 14,12) 8 При все това Бог ги избави заради името Си, за да направи познато могъществото Си. (2Mo 9,16; Hes 20,14) 9 Смъмра Червеното море и то изсъхна; и така ги преведе през дълбочините като през пасбище (2Mo 14,21; Ps 18,15; Jes 63,11; Nah 1,4)

2Mo 14,21Ps 18,15Jes 63,11Nah 1,4

10 и ги спаси от ръката на ненавистника им, и ги изкупи от ръката на неприятеля. (2Mo 14,30) 11 Водите покриха противниците им; не остана нито един от тях. (2Mo 14,27; 2Mo 14,28; 2Mo 15,5)

2Mo 14,272Mo 14,282Mo 15,5

12 Тогава повярваха на думите Му, пееха Му хваления. (2Mo 14,31; 2Mo 15,1) 13 Но скоро забравиха делата Му, не чакаха изпълнението на намерението Му, (2Mo 15,24; 2Mo 16,2; 2Mo 17,2; Ps 78,11)

2Mo 15,242Mo 16,22Mo 17,2Ps 78,11

14 а се полакомиха твърде много в пустинята и изпитаха Бога в безводната страна; (4Mo 11,4; 4Mo 11,33; Ps 78,18; 1Kor 10,6)

4Mo 11,44Mo 11,33Ps 78,181Kor 10,6

15 и Той им даде това, което искаха; прати обаче мършавост на душите им. (4Mo 11,31; Ps 78,29; Jes 10,16)

4Mo 11,31Ps 78,29Jes 10,16

16 Също и на Моисей те завидяха в стана и на ГОСПОДНИЯ светия Аарон. (4Mo 16,1) 17 Земята се разтвори и погълна Датан, и покри Авироновата дружина; (4Mo 16,31; 4Mo 16,32; 5Mo 11,6)

4Mo 16,314Mo 16,325Mo 11,6

18 и огън се запали сред дружината им; пламък изгори нечестивите. (4Mo 16,35; 4Mo 16,46) 19 Те направиха теле в Хорив и се поклониха на излят идол; (2Mo 32,4) 20 така размениха Славата си срещу подобие на вол, който яде трева! (Jer 2,11; Röm 1,23) 21 Забравиха своя Избавител, Бога, Който беше извършил велики дела в Египет, (Ps 78,11; Ps 78,12) 22 чудесни дела в Хамовата земя, страшни неща около Червеното море. (Ps 78,51; Ps 105,23; Ps 105,27)

Ps 78,51Ps 105,23Ps 105,27

23 Затова Той каза, че ще ги изтреби; само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома, за да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби. (2Mo 32,10; 2Mo 32,11; 2Mo 32,32; 5Mo 9,19; 5Mo 9,25; 5Mo 10,10; Hes 13,5; Hes 20,13; Hes 22,30)

2Mo 32,102Mo 32,112Mo 32,325Mo 9,195Mo 9,255Mo 10,10Hes 13,5Hes 20,13Hes 22,30

24 Дори те презряха желаната земя, не повярваха в Неговото слово, (5Mo 8,7; Jer 3,19; Hes 20,6; Hebr 3,18)

5Mo 8,7Jer 3,19Hes 20,6Hebr 3,18

25 а зароптаха в шатрите си и не послушаха гласа на ГОСПОДА. (4Mo 14,2; 4Mo 14,27) 26 Затова Той им се закле^[1], че ще ги повали в пустинята (2Mo 6,8; 4Mo 14,28; 5Mo 32,40; Ps 95,11; Hes 20,15; Hebr 3,11; Hebr 3,18)

2Mo 6,84Mo 14,285Mo 32,40Ps 95,11Hes 20,15Hebr 3,11Hebr 3,18

27 и че ще повали потомството им между народите, и ще ги разпръсне по разни страни. (3Mo 26,33; Ps 44,11; Hes 20,23)

3Mo 26,33Ps 44,11Hes 20,23

28 Също те се прилепиха към Ваалфегор и ядоха жертви, принесени на мъртви богове. (4Mo 25,2; 4Mo 25,3; 4Mo 31,16; 5Mo 4,3; 5Mo 32,17; Hos 9,10; Offb 2,14)

4Mo 25,24Mo 25,34Mo 31,165Mo 4,35Mo 32,17Hos 9,10Offb 2,14

29 И така предизвикаха Бога с делата си дотолкова, че язвата направи пролом между тях. 30 Но стана Финеес и извърши посредничество, и язвата престана; (4Mo 25,7; 4Mo 25,8) 31 и това му се вмени за правда от род в род довека. (4Mo 25,11) 32 Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, така че нещастие сполетя Моисей заради тях; (4Mo 20,3; 4Mo 20,12; 4Mo 20,13; 5Mo 1,37; 5Mo 3,26; Ps 81,7)

4Mo 20,34Mo 20,124Mo 20,135Mo 1,375Mo 3,26Ps 81,7

33 защото се разбунтуваха против Духа Му и Моисей говори несмислено с устните си. (4Mo 20,10) 34 При това те не изтребиха племената, както ГОСПОД им беше заповядал, (5Mo 7,2; 5Mo 7,16; Ri 1,21; Ri 1,27; Ri 2,2)

5Mo 7,25Mo 7,16Ri 1,21Ri 1,27Ri 2,2

35 а се смесиха с тези народи и се научиха на техните дела; (Ri 2,2; Ri 3,5; Ri 3,6; Jes 2,6; 1Kor 5,6)

Ri 2,2Ri 3,5Ri 3,6Jes 2,61Kor 5,6

36 така че служиха на идолите им, които станаха примка за тях. (2Mo 23,33; 5Mo 7,16; Ri 2,3; Ri 2,12; Ri 2,17; Ri 2,19; Ri 3,6; Ri 3,7)

2Mo 23,335Mo 7,16Ri 2,3Ri 2,12Ri 2,17Ri 2,19Ri 3,6Ri 3,7

37 Да! Синовете си и дъщерите си принесоха в жертва на бесовете (3Mo 17,7; 5Mo 32,17; 2Kön 16,3; 2Chr 11,15; Jes 57,5; Hes 16,20; Hes 20,26; 1Kor 10,20)

3Mo 17,75Mo 32,172Kön 16,32Chr 11,15Jes 57,5Hes 16,20Hes 20,261Kor 10,20

38 и проляха невинна кръв – кръвта на синовете и дъщерите си, които пожертваха на ханаанските идоли; и земята се оскверни от кръвопролития. (4Mo 35,33) 39 Така те се оскверниха от делата си и блудстваха в действията си. (3Mo 17,7; 4Mo 15,39; Hes 20,18; Hes 20,30)

3Mo 17,74Mo 15,39Hes 20,18Hes 20,30

40 Затова гневът на ГОСПОДА пламна против народа Му и Той се погнуси от наследството Си. (5Mo 9,29; Ri 2,14; Ps 78,59; Ps 78,62)

5Mo 9,29Ri 2,14Ps 78,59Ps 78,62

41 Предаде ги в ръцете на народите; и ги завладяха противниците им. (Ri 2,14; Neh 9,27) 42 Неприятелите им продължиха да ги притесняват и те останаха подчинени под ръката им. 43 Много пъти Той ги избавя; но понеже намеренията им бяха бунтовнически, затова се и унижиха поради беззаконието си. (Ri 2,16; Neh 9,27) 44 Въпреки това обаче Той погледна към утеснението им, когато чу вика им; (Ri 3,9; Ri 4,3; Ri 6,7; Ri 10,10; Neh 9,27)

Ri 3,9Ri 4,3Ri 6,7Ri 10,10Neh 9,27

45 спомни си за тях Своя завет и се разкая според голямата Си милост; (3Mo 26,41; 3Mo 26,42; Ri 2,18; Ps 51,1; Ps 69,16; Jes 63,7; Kla 3,32)

3Mo 26,413Mo 26,42Ri 2,18Ps 51,1Ps 69,16Jes 63,7Kla 3,32

46 също направи да ги съжаляват всички, които ги бяха пленили. (Esr 9,9; Jer 42,12) 47 Избави ни, ГОСПОДИ, Боже наш, и ни събери измежду народите, за да славословим Твоето свято име и да тържествуваме с Твоята хвала. (1Chr 16,35; 1Chr 16,36)

1Chr 16,351Chr 16,36

48 Благословен да е ГОСПОД, Израилевият Бог, отвека и довека; и целият народ да каже: Амин. Алилуя. (Ps 41,13)

Верен

von Veren

1 Алилуя! Славете ГОСПОДА, защото е благ, защото Неговата милост е вечна! 2 Кой може да изкаже мощните дела на ГОСПОДА, кой може да провъзгласи цялата Му слава? 3 Блажени онези, които пазят правосъдие, и онзи, който върши правда във всички времена! 4 Помни ме, ГОСПОДИ, в благоволението към Своя народ, посети ме със спасението Си, 5 за да гледам добруването на Твоите избрани, за да се веселя във веселието на народа Ти, за да се хваля с Твоето наследство. 6 Съгрешихме, ние и бащите ни, извършихме беззаконие, постъпихме безчестно. 7 Бащите ни в Египет не разбираха Твоите чудеса, не помнеха множеството на Твоите милости, а се разбунтуваха при морето, при Червено море. 8 Но Той ги избави заради Името Си, за да направи познато могъществото Си. 9 Смъмри Червено море и то пресъхна и Той ги преведе през дълбочините като през пустиня. 10 Спаси ги от ръката на този, който ги мразеше, и ги изкупи от ръката на врага. 11 Водите покриха враговете им, не остана ни един от тях. 12 Тогава повярваха на думите Му и възпяха хвалата Му. 13 Но скоро забравиха делата Му и не изчакаха съвета Му, 14 а пожелаха лакомо в пустинята и изпитаха Бога в безводно място. 15 И Той им даде това, което искаха, но изпрати мършавост на душите им. 16 И те завидяха на Мойсей в стана и на Аарон, ГОСПОДНИЯ светия. 17 Земята се отвори и погълна Датан, и покри дружината на Авирон. 18 И огън се запали в дружината им, пламъкът пояде безбожните. 19 Те направиха теле в Хорив и се поклониха на излят образ. 20 Така размениха славата си за образа на говедо, което яде трева! 21 Забравиха Бога, своя Спасител, който беше извършил велики неща в Египет, 22 чудни – в земята на Хам, страшни – при Червено море. 23 Затова Той каза, че ще ги изтреби, ако Мойсей, избраният Му, не беше застанал пред Него в пролома, за да отвърне яростта Му, да не ги погуби. 24 И те презряха приятната земя, не повярваха на Неговото слово, 25 а зароптаха в шатрите си и не послушаха гласа на ГОСПОДА. 26 Затова Той вдигна ръката Си да ги измори в пустинята, 27 да повали потомството им между народите и да ги разпръсне по разни места. 28 Те се прилепиха и към Ваал-Фегор и ядоха жертви, принесени на мъртвите. 29 Така огорчиха Бога с делата си и язвата избухна сред тях. 30 Тогава стана Финеес и извърши съд, и язвата престана. 31 И това му се счете за правда през всички поколения, до века. 32 Разгневиха Го и при водите на Мерива, така че се случи зло на Мойсей заради тях. 33 Огорчиха духа му и той говори необмислено с устните си. 34 Те не унищожиха народите, за които ГОСПОД им беше заповядал, 35 а се смесиха с езичниците и се научиха на техните дела, 36 и служеха на идолите им, и те им станаха примка. 37 И синовете си и дъщерите си принесоха в жертва на демоните, 38 и проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, които пожертваха на ханаанските идоли, и земята се оскверни от кръвопролитие. 39 Така се оскверниха чрез делата си и блудстваха в постъпките си. 40 Затова гневът на ГОСПОДА пламна против народа Му и Той се отврати от наследството Си. 41 Предаде ги в ръката на езичниците и онези, които ги мразеха, господстваха над тях. 42 Враговете им ги потискаха и те се покориха под ръката им. 43 Той много пъти ги избавяше, но те се бунтуваха в съвета си и бяха унижени заради беззаконието си. 44 Но Той погледна на бедствието им, когато чу вика им, 45 и заради тях си спомни Своя завет и се смили според величието на милостта Си. 46 И им даде да намерят милосърдие пред всички, които ги бяха пленили. 47 Спаси ни, ГОСПОДИ, Боже наш, и ни събери отсред народите, за да славим святото Ти Име и да сияем в Твоята слава. 48 Благословен да е ГОСПОД, Израилевият Бог, от века и до века! И целият народ да каже: Амин! Алилуя!