Lob Gottes für seine Heilstaten in Israels Frühzeit
1Danket dem HERRN und rufet an seinen Namen; verkündigt sein Tun unter den Völkern! (1Chr 16,8)2Singet ihm und spielet ihm, redet von allen seinen Wundern!3Rühmet seinen heiligen Namen; es freue sich das Herz derer, die den HERRN suchen!4Fraget nach dem HERRN und nach seiner Macht, suchet sein Antlitz allezeit!5Gedenket seiner Wunderwerke, die er getan hat, seiner Zeichen und der Urteile seines Mundes,6du Geschlecht Abrahams, seines Knechts, ihr Söhne Jakobs, seine Auserwählten!7Er ist der HERR, unser Gott, er richtet in aller Welt.8Er gedenkt ewiglich an seinen Bund, an das Wort, das er verheißen hat für tausend Geschlechter, (5Mo 7,9)9an den Bund, den er geschlossen hat mit Abraham, und an den Eid, den er Isaak geschworen hat.10Er stellte ihn auf für Jakob als Satzung und für Israel als ewigen Bund11und sprach: »Dir will ich das Land Kanaan geben, das Los eures Erbteils«, (1Mo 13,15)12als sie gering waren an Zahl, nur wenige und Fremdlinge im Lande.13Und sie zogen von Volk zu Volk, von einem Königreich zum andern.14Er ließ keinen Menschen ihnen Schaden tun und wies Könige zurecht um ihretwillen: (4Mo 23,7)15»Tastet meine Gesalbten nicht an, und tut meinen Propheten kein Leid!«16Und er rief den Hunger ins Land und nahm weg allen Vorrat an Brot. (1Mo 41,54)17Er sandte einen Mann vor ihnen hin; Josef wurde als Knecht verkauft. (1Mo 37,28)18Sie zwangen seine Füße in Fesseln, sein Hals wurde in Eisen gelegt,19bis sein Wort eintraf und die Rede des HERRN ihm recht gab.20Da sandte der König hin und ließ ihn losbinden, der Herrscher über Völker, er gab ihn frei. (1Mo 41,14)21Er setzte ihn zum Herrn über sein Haus, zum Herrscher über alle seine Güter,22dass er seine Fürsten unterwiese nach seinem Willen und seine Ältesten Weisheit lehrte.23Und Israel zog nach Ägypten, Jakob ward ein Fremdling im Lande Hams. (1Mo 46,1; 1Mo 46,7)24Und der Herr ließ sein Volk sehr wachsen und machte sie mächtiger als ihre Feinde. (2Mo 1,7; 2Mo 1,12)25Diesen verwandelte er das Herz, / dass sie seinem Volk gram wurden und Arglist übten an seinen Knechten.26Er sandte seinen Knecht Mose und Aaron, den er erwählt hatte. (2Mo 3,10; 2Mo 4,14)27Die taten seine Zeichen unter ihnen und seine Wunder im Lande Hams. (2Mo 7,1)28Er sandte Finsternis und machte es finster; doch sie blieben ungehorsam seinen Worten.29Er verwandelte ihre Wasser in Blut und tötete ihre Fische.30Ihr Land wimmelte von Fröschen bis in die Kammern ihrer Könige.31Er gebot, da kam Ungeziefer, Stechmücken in all ihr Gebiet.32Er gab ihnen Hagel statt Regen, Feuerflammen in ihrem Lande33und schlug ihre Weinstöcke und Feigenbäume und zerbrach die Bäume in ihrem Gebiet.34Er gebot, da kamen Heuschrecken und Käfer ohne Zahl;35sie fraßen alles Gras in ihrem Lande, und fraßen auch die Frucht ihres Ackers.36Er schlug alle Erstgeburt in Ägypten, alle Erstlinge ihrer Kraft.37Er führte sie heraus mit Silber und Gold; es war kein Gebrechlicher unter ihren Stämmen. (2Mo 12,35)38Ägypten wurde froh, dass sie auszogen; denn Furcht vor ihnen war auf sie gefallen.39Er breitete eine Wolke aus, sie zu decken, und ein Feuer, die Nacht zu erleuchten. (2Mo 13,21; 2Mo 14,20)40Sie baten, da ließ er Wachteln kommen, und er sättigte sie mit Himmelsbrot. (2Mo 16,13)41Er öffnete den Felsen, da strömten Wasser heraus, sie flossen dahin als Strom in der Wüste. (2Mo 17,6)42Denn er gedachte an sein heiliges Wort und an Abraham, seinen Knecht.43So führte er sein Volk in Freuden heraus und seine Auserwählten mit Jubel44und gab ihnen die Länder der Völker, dass sie die Güter der Nationen gewannen,45damit sie hielten seine Gebote und seine Gesetze bewahrten. Halleluja!
1(По слав. 104.) Славословете ГОСПОДА; призовавайте името Му; възвестявайте между племената делата Му. (1Chr 16,8; Ps 145,4; Ps 145,5; Ps 145,11; Jes 12,4)2Пейте Му, славословете Го; говорете за всичките Му чудесни дела. (Ps 77,12; Ps 119,27)3Хвалете се с Неговото свято име; нека се весели сърцето на онези, които търсят ГОСПОДА.4Търсете ГОСПОДА и Неговата сила; търсете лицето Му винаги. (Ps 27,8)5Помнете чудесните дела, които е извършил, знаменията Му и отсъжданията на устата Му, (Ps 77,11)6вие, потомци на слугата Му Авраам, деца Яковови, Негови избрани.7Той е ГОСПОД, нашият Бог, Чийто съд е по цялата земя. (Jes 26,9)8Винаги помни завета Си; словото е заповядал да стои за хиляда поколения, (Lk 1,72)9което изговори на Авраам, и клетвата, с която се закле на Исаак, (1Mo 17,2; 1Mo 22,16; 1Mo 26,3; 1Mo 28,13; 1Mo 35,11; Lk 1,73; Hebr 6,17)10която утвърди на Яков за закон, на Израил за вечен завет,11като каза: На тебе ще дам Ханаанската земя за дял на наследството ви. (1Mo 13,15; 1Mo 15,18)12Когато те бяха още малко на брой – да!, – малко и пришълци в нея, (1Mo 34,30; 5Mo 7,7; 5Mo 26,5; Hebr 11,9)13и се скитаха от народ в народ, от едно царство в друго,14Той не остави никой да им навреди, дори заради тях изобличи царе, (1Mo 12,17; 1Mo 20,3; 1Mo 20,7; 1Mo 35,5)15като каза: Да не закачите помазаните Ми и да не сторите зло на пророците Ми.16После призова глад на земята, строши всяка подпорка от хляб. (1Mo 41,54; 3Mo 26,26; Jes 3,1; Hes 4,16)17Изпрати пред тях човека Йосиф, който беше продаден като роб. (1Mo 37,28; 1Mo 37,36; 1Mo 45,5; 1Mo 50,20)18Притиснаха краката му с окови; душата му страдаше в притискането на желязото, (1Mo 39,20; 1Mo 40,15)19докато дойде време да се изпълни думата му; защото словото ГОСПОДНЕ го изпитваше. (1Mo 41,25)20Царят прати и го развързаха – управителят на племена, – и го освободиха. (1Mo 41,14)21Постави го господар на дома си и управител на целия си имот, (1Mo 41,40)22за да вързва първенците му по волята си и да поучава старейшините му на мъдрост.23Тогава Израил дойде в Египет. Да! Яков се пресели в Хамовата земя, (1Mo 46,6; Ps 78,51; Ps 106,22)24където ГОСПОД умножи народа Си много и ги направи по-силни от противниците им. (2Mo 1,7)25Обърна сърцето им да мразят народа Му, да постъпват коварно със слугите Му. (2Mo 1,8)26Прати слугата Си Моисей и Аарон, когото беше избрал, (2Mo 3,10; 2Mo 4,12; 2Mo 4,14; 4Mo 16,5; 4Mo 17,5)27които извършиха сред тях знаменията Му и чудесата Му в Хамовата земя. (2Mo 7,1; Ps 78,43; Ps 106,22)28Той изпрати тъмнина и причини мрак, дано не се възпротивят на думите Му[1]. (2Mo 10,22; Ps 99,7)29Превърна водите им в кръв и изтреби рибите им. (2Mo 7,20; Ps 78,44)30Земята им започна да гъмжи от жаби чак до вътрешните стаи на царете им. (2Mo 8,6; Ps 78,45)31Той каза и дойдоха рояци мухи и въшки по всичките им предели. (2Mo 8,17; 2Mo 8,24; Ps 78,45)32Даде им град вместо дъжд и гръмотевици в земята им. (2Mo 9,23; 2Mo 9,25; Ps 78,48)33Порази също така лозята им и смокините им и изпочупи всичките дървета в пределите им. (Ps 78,47)34Каза – и дойдоха скакалци и безчислени гъсеници, (2Mo 10,4; 2Mo 10,13; 2Mo 10,14; Ps 78,46)35които изпоядоха цялата трева по земята им и изядоха плода на нивите им.36Порази и всички първородни в земята им, първородния на силата на всички тях. (1Mo 49,3; 2Mo 12,29; Ps 78,51)37И изведе народа Си със сребро и злато; и нямаше нито един между племената им, който се спъваше по пътя. (2Mo 12,35)38Развесели се Египет, когато си излязоха; защото страх от тях го беше нападнал. (2Mo 12,33)39Разпростря облак да ги покрива и огън да им свети нощем. (2Mo 13,21; Neh 9,12)40Те поискаха и Той им докара пъдпъдъци и с небесен хляб ги насити. (2Mo 16,12; Ps 78,18; Ps 78,24; Ps 78,25; Ps 78,27)41Разцепи скалата и бликнаха води, потекоха в безводните места като река. (2Mo 17,6; 4Mo 20,11; Ps 78,15; Ps 78,16; 1Kor 10,4)42Защото си припомни Своето свято обещание към слугата Си Авраам. (1Mo 15,14)43Така изведе народа Си с веселие, избраните Си – с пеене.44Даде им земите на народите; и те получиха плода, за който племената се бяха трудили, (5Mo 6,10; 5Mo 6,11; Jos 13,7; Ps 78,55)45за да пазят Неговите наредби и да изпълняват законите Му. Алилуя. (5Mo 4,1; 5Mo 4,10; 5Mo 6,21)
Psalm 105
Верен
von Veren1Славете ГОСПОДА, призовавайте Името Му, известявайте сред народите делата Му!2Пейте Му, пейте Му псалми, говорете за всичките Му чудни дела!3Хвалете се с Неговото свято Име, нека се весели сърцето на онези, които търсят ГОСПОДА!4Стремете се към ГОСПОДА и Неговата сила, търсете лицето Му винаги!5Помнете чудните Му дела, които е извършил, знаменията Му и присъдите на устата Му,6ти, потомство на слугата Му Авраам[1], вие, синове на Яков, Негови избрани[2]!7Той е ГОСПОД, нашият Бог, присъдите Му са по цялата земя.8Той помни вечно завета Си, словото, което е заповядал за хиляда поколения,9завета, който е сключил с Авраам, и клетвата Си към Исаак,10завета, който е поставил на Яков за наредба, на Израил – за вечен завет,11като каза: На теб ще дам ханаанската земя като дял на наследството ви.12Когато бяха малобройни, само малко и странници в нея,13когато се скитаха от народ в народ, от царство – в друг народ,14Той не остави никого да ги угнетява и съди царе заради тях.15И каза: Не докосвайте Моите помазани и не правете нищо лошо на Моите пророци!16После наложи глад върху земята, строши всяка подпорка на хляба.17Изпрати пред тях човек – Йосиф беше продаден за роб.18Стиснаха краката му в окови, душата му – в желязо.19До времето, когато думата му се изпълни, словото на ГОСПОДА го изпитваше.20Царят изпрати и го освободи, господарят на народите го пусна на свобода.21Направи го господар над дома си и управител над целия си имот,22за да връзва князете му според волята си и да учи старейшините му на мъдрост.23И Израил дойде в Египет и Яков стана пришълец в земята на Хам.24И Той умножи народа Си много и го направи по-силен от враговете му.25Обърна сърцето им да мразят народа Му, да постъпват коварно със слугите Му.26Изпрати слугата Си Мойсей, също и Аарон, когото избра.27Те извършиха знаменията Му сред тях и чудесата Му в земята на Хам.28Той изпрати тъмнина и помрачи и те не упорстваха против думите Му.29Превърна водите им в кръв и изби рибите им.30Земята им гъмжеше от жаби дори и в покоите на царете им.31Той каза и дойдоха рояци мухи и въшки по всичките им предели.32Даде им град вместо дъжд и пламтящ огън в земята им.33Порази и лозята им, и смокините им и изпочупи дърветата в пределите им.34Той каза и дойдоха скакалци – малки скакалци безчет –35и изпоядоха всичките посеви в страната им и изпоядоха плода на земята им.36Порази и всичките първородни в земята им, първите рожби на цялата им мъжественост.37После ги изведе със сребро и злато и между племената Му нямаше нито един, който се спъваше.38Египет се радваше, когато излязоха, защото страхът от тях ги беше нападнал.39Той разпростря облак за покривало и огън, за да свети през нощта.40Те поискаха и Той докара пъдпъдъци, и ги насити с небесен хляб.41Отвори канарата и бликна вода, потече в безводните места като река.42Защото Той си спомни святото Си слово към слугата Си Авраам43и изведе народа Си с веселие, избраните Си[3] – с радост.44Даде им земите на езичниците и те наследиха труда на народите,45за да пазят Неговите наредби и да съблюдават Неговите закони. Алилуя!