1Lobe den HERRN, meine Seele! HERR, mein Gott, du bist sehr groß; in Hoheit und Pracht bist du gekleidet.2Licht ist dein Kleid, das du anhast. Du breitest den Himmel aus wie ein Zelt;3du baust deine Gemächer über den Wassern. Du fährst auf den Wolken wie auf einem Wagen und kommst daher auf den Fittichen des Windes, (1Mo 1,6; Ps 18,10)4der du machst Winde zu deinen Boten und Feuerflammen zu deinen Dienern; (Hebr 1,7)5der du das Erdreich gegründet hast auf festen Boden, dass es nicht wankt immer und ewiglich. (Mt 24,35; Offb 21,1)6Die Flut der Tiefe deckte es wie ein Kleid, und die Wasser standen über den Bergen,7aber vor deinem Schelten flohen sie, vor deinem Donner fuhren sie dahin.8Sie stiegen hoch empor auf die Berge und sanken herunter in die Täler zum Ort, den du ihnen gegründet hast.9Du hast eine Grenze gesetzt, darüber kommen sie nicht und dürfen nicht wieder das Erdreich bedecken. (Hi 38,8; Spr 8,29)10Du lässest Brunnen quellen in den Tälern, dass sie zwischen den Bergen dahinfließen,11dass alle Tiere des Feldes trinken und die Wildesel ihren Durst löschen.12Darüber sitzen die Vögel des Himmels und singen in den Zweigen.13Du tränkst die Berge von oben her, du machst das Land voll Früchte, die du schaffest.[1]14Du lässest Gras wachsen für das Vieh und Saat zu Nutz den Menschen, dass du Brot aus der Erde hervorbringst,15dass der Wein erfreue des Menschen Herz und sein Antlitz glänze vom Öl und das Brot des Menschen Herz stärke.16Die Bäume des HERRN stehen voll Saft, die Zedern des Libanon, die er gepflanzt hat.17Dort nisten die Vögel, und die Störche wohnen in den Wipfeln.18Die hohen Berge geben dem Steinbock Zuflucht und die Felsklüfte dem Klippdachs.19Du hast den Mond gemacht, das Jahr danach zu teilen; die Sonne weiß ihren Niedergang. (Ps 74,16)20Du machst Finsternis, dass es Nacht wird; da regen sich alle Tiere des Waldes,21die jungen Löwen, die da brüllen nach Raub und ihre Speise fordern von Gott.22Wenn aber die Sonne aufgeht, heben sie sich davon und legen sich in ihre Höhlen.23Dann geht der Mensch hinaus an seine Arbeit und an sein Werk bis an den Abend.24HERR, wie sind deine Werke so groß und viel! Du hast sie alle weise geordnet, und die Erde ist voll deiner Güter. (1Mo 1,31)25Da ist das Meer, das so groß und weit ist, da wimmelt’s ohne Zahl, große und kleine Tiere.26Dort ziehen Schiffe dahin; da ist der Leviatan, den du gemacht hast, damit zu spielen.27Es wartet alles auf dich, dass du ihnen Speise gebest zu seiner Zeit. (Ps 145,15)28Wenn du ihnen gibst, so sammeln sie; wenn du deine Hand auftust, so werden sie mit Gutem gesättigt.29Verbirgst du dein Angesicht, so erschrecken sie; nimmst du weg ihren Odem, so vergehen sie und werden wieder Staub. (1Mo 3,19)30Du sendest aus deinen Odem, so werden sie geschaffen, und du machst neu das Antlitz der Erde.31Die Herrlichkeit des HERRN bleibe ewiglich, der HERR freue sich seiner Werke!32Er schaut die Erde an, so bebt sie; er rührt die Berge an, so rauchen sie.33Ich will dem HERRN singen mein Leben lang und meinen Gott loben, solange ich bin.34Mein Reden möge ihm wohlgefallen. Ich freue mich des HERRN.35Die Sünder sollen ein Ende nehmen auf Erden / und die Gottlosen nicht mehr sein. Lobe den HERRN, meine Seele! Halleluja!
1(По слав. 103.) Благославяй, душо моя, ГОСПОДА. ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си твърде велик, с блясък и величие си облечен – (Ps 93,1; Ps 103,1; Ps 104,35)2Ти, Който се обличаш със светлината като с дреха и простираш небето като завеса; (Jes 40,22; Jes 45,12; Dan 7,9)3Който издигаш високите Си обиталища над водите, правиш облаците Своя колесница и вървиш с крилете на вятъра; (Ps 18,10; Jes 19,1; Am 9,6)4Който правиш ангелите Си силни като ветровете и слугите Си – като огнения пламък; (2Kön 2,11; 2Kön 6,17; Hebr 1,7)5Който си положил земята на основата и, за да не се поклати за вечни времена. (Hi 26,7; Hi 38,4; Hi 38,6; Pred 1,4)6Покрил си я с морето[1] като с дреха; водите застанаха над планините. (1Mo 7,19)7От Твоето смъмряне те побегнаха, от гласа на гърма Ти се впуснаха в бяг. (1Mo 8,1)8Издигнаха се планините, снишаваха се долините на мястото, което беше определил за тях. (1Mo 8,5; Hi 38,10; Hi 38,11)9Положил си граница на водите, за да не могат да преминат, нито да се върнат пак да покрият земята. (1Mo 9,11; 1Mo 9,15; Hi 26,10; Ps 33,7; Jer 5,22)10Ти си, Който изпращаш извори в доловете, за да текат между планините.11Напояват всички полски зверове; с тях дивите осли утоляват жаждата си;12при тях небесните птици живеят и пеят между клоните.13Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, така че от плода на Твоите дела се насища земята; (Ps 65,9; Ps 65,10; Ps 147,8; Jer 10,13; Jer 14,22)14правиш да никне трева за добитъка и зеленчуци, необходими на човека, за да изважда храна от земята, (1Mo 1,29; 1Mo 1,30; 1Mo 3,18; 1Mo 9,3; Hi 28,5; Ps 136,25; Ps 147,8; Ps 147,9)15и вино, което весели сърцето на човека и прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, и хляб, който укрепва сърцето на човека. (Ri 9,13; Ps 23,5; Spr 31,6; Spr 31,7)16Великолепните[2] дървета се наситиха, ливанските кедри, които ГОСПОД е насадил, (4Mo 24,6)17където птиците си свиват гнезда и елхите са жилище на щъркела;18високите планини са дом на дивите кози, канарите са прибежище на дивите зайци.19Той е определил луната, за да показва времената; слънцето знае кога да залязва. (1Mo 1,14; Hi 38,12)20Спускаш тъмнина и настава нощ, когато всичките горски зверове се разхождат. (Jes 45,7)21Лъвчетата реват за плячка и търсят от Бога храна. (Hi 38,39; Joe 1,20)22Изгрее ли слънцето, те си отиват и лягат в рововете си.23Човек излиза на работата си и се труди до вечерта. (1Mo 3,19)24Колко са разнообразни Твоите дела, ГОСПОДИ! С мъдрост си направил всички тях; земята е пълна с Твоите творения. (Spr 3,19)25Ето голямото и просторно море, където има безброй пълзящи животни – животни малки и големи.26Там плават корабите; там е и чудовището[3], което си създал да играе в него. (Hi 41,1)27Всички те от Теб очакват да им дадеш навреме храната. (Ps 136,25; Ps 145,15; Ps 147,9)28Каквото им даваш, те го събират; отваряш ръката Си и те се насищат с блага,29скриеш ли лицето Си, те се смущават; прибираш ли дъха им, те умират и се връщат в пръстта си. (Hi 34,14; Hi 34,15; Ps 146,4; Pred 12,7)30Изпращаш ли Духа Си, те се създават; и подновяваш лицето на земята. (Jes 32,15; Hes 37,9)31Нека трае довека славата ГОСПОДНЯ; нека се радва в делата Си ГОСПОД, (1Mo 1,31)32Който, когато гледа към земята, тя трепери, когато се допира до планините, те димят. (Ps 144,5; Hab 3,10)33Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив; ще славословя моя Бог, докато съществувам. (Ps 63,4; Ps 146,2)34Да Му бъде приятно моето размишление; аз ще се веселя в ГОСПОДА.35Нека се довършат грешните от земята и нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душо моя, ГОСПОДА. Алилуя. (Ps 37,38; Ps 104,1; Spr 2,22)
Psalm 104
Верен
von Veren1Благославяй ГОСПОДА, душо моя[1]! ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си много велик, облечен си с величие и блясък.2Ти си, който се покрива със светлина като с наметало и простира небесата като завеса,3който гради превъзвишените Си заселища във водите[2], който прави облаците Своя колесница, който се носи на крилете на вятъра,4който прави ангелите Си ветрове и служителите Си – пламтящ огън.5Той е основал земята на основите ѝ, тя няма да се поклати до века.6Покрил си я с бездната като с дреха, водите застанаха над планините.7При Твоето смъмряне те побягнаха, при гласа на гърма Ти се спуснаха в бяг.8Планините се издигнаха, долините се снишиха на мястото, което си определил за тях.9Поставил си граница, така че да не могат да преминат, и те няма да се върнат и да покрият земята.10Ти си, който изпраща извори в долините и те текат между планините.11Поят всички животни на полето и дивите магарета утоляват жаждата си.12При тях обитават небесните птици и пеят между клоните.13Ти си, който напоява планините от превъзвишените Си заселища и земята се насища с плода на делата Ти.14Ти си, който кара тревата да расте за добитъка и полската трева[3] – за служба на човека, за да изважда храна от земята,15и вино, което весели сърцето на човека, така че да прави да блести лицето му като от масло, и хляб, който подкрепя сърцето на човека.16Дърветата на ГОСПОДА се наситиха, ливанските кедри, които Той е насадил,17където птиците свиват гнездата си и щъркелът, чийто дом са елхите.18Високите планини са за дивите кози, канарите са убежище за скокливите мишки.19Той е направил луната за определяне на времената и слънцето знае залеза си.20Ти спускаш тъмнина и става нощ, в нея ходят всички горски зверове.21Лъвчетата реват за плячка и искат храната си от Бога.22Слънцето изгрява, те се оттеглят и лягат в бърлогите си.23Човекът излиза на работата си и на труда си до вечерта.24ГОСПОДИ, колко многобройни са Твоите дела! Всички тях Ти си извършил с мъдрост. Земята е пълна с Твоите творения.25Ето голямото и широко море, там гъмжат безброй живи същества – малки и големи.26Там се движат корабите, левиатанът, който си създал да играе в него.27Всички тези чакат Теб – да им дадеш храната им на времето ѝ.28Ти им даваш и те събират, отваряш ръката Си и те се насищат с добро.29Скриваш лицето Си и те се смущават, отнемаш дъха им и те издъхват и се връщат в пръстта си.30Изпращаш Духа[4] Си и те се създават, и подновяваш лицето на земята.31Нека бъде вечна славата на ГОСПОДА, нека се радва ГОСПОД в делата Си!32Той е, който поглежда към земята и тя трепери, докосва планините и те димят.33Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив, ще пея псалми на моя Бог, докато съществувам.34Нека Му бъде угодно размишлението ми. Ще се радвам в ГОСПОДА!35Нека изчезнат грешните на земята и безбожните да ги няма вече. Благославяй ГОСПОДА, душо моя[5]! Алилуя!