Sign in for free

Matthew 27

King James Version

1 When the morning was come, all the chief priests and elders of the people took counsel against Jesus to put him to death: 2 And when they had bound him, they led him away, and delivered him to Pontius Pilate the governor. 3 Then Judas, which had betrayeth him, when he saw that he was condemned, repented himself, and brought again the thirty pieces of silver to the chief priests and elders, 4 Saying, I have sinned in that I have betrayed the innocent blood. And they said, What is that to us? see thou to that. 5 And he cast down the pieces of silver in the temple, and departed, and went and hanged himself. 6 And the chief priests took the silver pieces, and said, It is not lawful for to put them into the treasury, because it is the price of blood. 7 And they took counsel, and bought with them the potter's field, to bury strangers in. 8 Wherefore that field was called, The field of blood, unto this day. 9 Then was fulfilled that which was spoken by Jeremy the prophet, saying, And they took the thirty pieces of silver, the price of him that was valued, whom they of the children of Israel did value; 10 And gave them for the potter's field, as the Lord appointed me. 11 And Jesus stood before the governor: and the governor asked him, saying, Art thou the King of the Jews? And Jesus said unto him, Thou sayest. 12 And when he was accused of the chief priests and elders, he answered nothing. 13 Then said Pilate unto him, Hearest thou not how many things they witness against thee? 14 And he answered him to never a word; insomuch that the governor marvelled greatly. 15 Now at that feast the governor was wont to release unto the people a prisoner, whom they would. 16 And they had then a notable prisoner, called Barabbas. 17 Therefore when they were gathered together, Pilate said unto them, Whom will ye that I release unto you? Barabbas, or Jesus which is called Christ? 18 For he knew that for envy they had delivered him. 19 When he was set down on the judgment seat, his wife sent unto him, saying, Have thou nothing to do with that just man: for I have suffered many things this day in a dream because of him. 20 But the chief priests and elders persuaded the multitude that they should ask Barabbas, and destroy Jesus. 21 The governor answered and said unto them, Whether of the twain will ye that I release unto you? They said, Barabbas. 22 Pilate saith unto them, What shall I do then with Jesus which is called Christ? They all say unto him, Let him be crucified. 23 And the governor said, Why, what evil hath he done? But they cried out the more, saying, Let him be crucified. 24 When Pilate saw that he could prevail nothing, but that rather a tumult was made, he took water, and washed his hands before the multitude, saying, I am innocent of the blood of this just person: see ye to it. 25 Then answered all the people, and said, His blood be on us, and on our children. 26 Then released he Barabbas unto them: and when he had scourged Jesus, he delivered him to be crucified. 27 Then the soldiers of the governor took Jesus into the common hall, and gathered unto him the whole band of soldiers. 28 And they stripped him, and put on him a scarlet robe. 29 And when they had platted a crown of thorns, they put it upon his head, and a reed in his right hand: and they bowed the knee before him, and mocked him, saying, Hail, King of the Jews! 30 And they spit upon him, and took the reed, and smote him on the head. 31 And after that they had mocked him, they took the robe off from him, and put his own raiment on him, and led him away to crucify him. 32 And as they came out, they found a man of Cyrene, Simon by name: him they compelled to bear his cross. 33 And when they were come unto a place called Golgotha, that is to say, a place of a skull, 34 They gave him vinegar to drink mingled with gall: and when he had tasted thereof, he would not drink. 35 And they crucified him, and parted his garments, casting lots: that it might be fulfilled which was spoken by the prophet, They parted my garments among them, and upon my vesture did they cast lots. 36 And sitting down they watched him there; 37 And set up over his head his accusation written, THIS IS JESUS THE KING OF THE JEWS. 38 Then were there two thieves crucified with him, one on the right hand, and another on the left. 39 And they that passed by reviled him, wagging their heads, 40 And saying, Thou that destroyest the temple, and buildest it in three days, save thyself. If thou be the Son of God, come down from the cross. 41 Likewise also the chief priests mocking him, with the scribes and elders, said, 42 He saved others; himself he cannot save. If he be the King of Israel, let him now come down from the cross, and we will believe him. 43 He trusted in God; let him deliver him now, if he will have him: for he said, I am the Son of God. 44 The thieves also, which were crucified with him, cast the same in his teeth. 45 Now from the sixth hour there was darkness over all the land unto the ninth hour. 46 And about the ninth hour Jesus cried with a loud voice, saying, Eli, Eli, lama sabachthani? that is to say, My God, my God, why hast thou forsaken me? 47 Some of them that stood there, when they heard that, said, This man calleth for Elias. 48 And straightway one of them ran, and took a spunge, and filled it with vinegar, and put it on a reed, and gave him to drink. 49 The rest said, Let be, let us see whether Elias will come to save him. 50 Jesus, when he had cried again with a loud voice, yielded up the ghost. 51 And, behold, the veil of the temple was rent in twain from the top to the bottom; and the earth did quake, and the rocks rent; 52 And the graves were opened; and many bodies of the saints which slept arose, 53 And came out of the graves after his resurrection, and went into the holy city, and appeared unto many. 54 Now when the centurion, and they that were with him, watching Jesus, saw the earthquake, and those things that were done, they feared greatly, saying, Truly this was the Son of God. 55 And many women were there beholding afar off, which followed Jesus from Galilee, ministering unto him: 56 Among which was Mary Magdalene, and Mary the mother of James and Joses, and the mother of Zebedee's children. 57 When the even was come, there came a rich man of Arimathaea, named Joseph, who also himself was Jesus' disciple: 58 He went to Pilate, and begged the body of Jesus. Then Pilate commanded the body to be delivered. 59 And when Joseph had taken the body, he wrapped it in a clean linen cloth, 60 And laid it in his own new tomb, which he had hewn out in the rock: and he rolled a great stone to the door of the sepulchre, and departed. 61 And there was Mary Magdalene, and the other Mary, sitting over against the sepulchre. 62 Now the next day, that followed the day of the preparation, the chief priests and Pharisees came together unto Pilate, 63 Saying, Sir, we remember that that deceiver said, while he was yet alive, After three days I will rise again. 64 Command therefore that the sepulchre be made sure until the third day, lest his disciples come by night, and steal him away, and say unto the people, He is risen from the dead: so the last error shall be worse than the first. 65 Pilate said unto them, Ye have a watch: go your way, make it as sure as ye can. 66 So they went, and made the sepulchre sure, sealing the stone, and setting a watch. 

King James Bible (1769). Public Domain.
Please note the following exceptions for use and publication in the United Kingdom: Cambridge University Press

Matthew 27

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 А на сутринта всички главни свещеници и народни старейшини се събраха на съвет и решиха да убият Исус. (Ps 2:2; Mr 15:1; Lu 22:66; Lu 23:1; Joh 18:28) 2 И като Го вързаха, заведоха Го и Го предадоха на управителя Пилат. (Mt 20:19; Mr 15:1; Lu 23:1; Ac 3:13) 3 Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че Исус бе осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините, и каза: (Mt 26:14; Mt 26:15) 4 Съгреших, че предадох невинна кръв. А те казаха: Нас какво ни засяга това? Ти му мисли. 5 И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, и се обеси. (2Sa 17:23; Ac 1:18) 6 А главните свещеници взеха сребърниците и казаха: Не е позволено да ги слагаме в храмовата каса, понеже са цена на кръв. 7 И като се съветваха, купиха с тях Нивата на грънчаря за погребване на чужденци. 8 Затова онази нива се нарича и днес Кръвна нива. (Ac 1:19) 9 Тогава се изпълни изреченото чрез пророк Йеремия, който казва: „И взеха тридесетте сребърника, цената на Оценения, Когото оцениха израилтяните, (Jer 32:9; Zec 11:12; Zec 11:13) 10 и ги дадоха за Нивата на грънчаря, както ми заповяда Господ.“ 11 А Исус застана пред управителя; и управителят Го попита: Ти Юдейският Цар ли си? А Исус му отвърна: Ти казваш. (Mr 15:2; Lu 23:3; Joh 18:33; Joh 18:37; 1Ti 6:13) 12 И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше. (Mt 26:63; Joh 19:9) 13 Тогава Пилат Му каза: Не чуваш ли за колко неща свидетелстват против Тебе? (Mt 26:62; Joh 19:10) 14 Но Той не му отговори нито на едно обвинение[1], така че управителят много се чудеше. 15 А на всеки празник управителят имаше обичай да пуска на народа един от затворниците, когото биха поискали. (Mr 15:6; Lu 23:17; Joh 18:39) 16 А тогава имаха един прословут затворник на име Варава. 17 И така, като бяха събрани, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна – Варава ли или Исус, наречен Христос? 18 Понеже знаеше, че от завист Го предаваха. 19 При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Не прави нищо на Този праведник; защото нощес се измъчих много насън заради Него. 20 А главните свещеници и старейшините убедиха народа да изпроси Варава, а Исус да предаде на смърт. (Mr 15:11; Lu 23:18; Joh 18:40; Ac 3:14) 21 Управителят ги попита: Кого от двамата искате да ви пусна? А те казаха: Варава. 22 Пилат им каза: Тогава какво да правя с Исус, наречен Христос? Те всички извикаха: Нека бъде разпънат! 23 А той каза: Че какво зло е сторил? А те още по-силно закрещяха: Разпъни Го! 24 И така Пилат, като видя, че никак не помага, а, напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред множеството и каза: Аз съм невинен за кръвта на Този праведник; вие му мислете. (De 21:6) 25 А целият народ отговори: Кръвта Му да бъде върху нас и върху децата ни. (De 19:10; Jos 2:19; 2Sa 1:16; 1Ki 2:32; Ac 5:28) 26 Тогава им пусна Варава; а Исус бичува и Го предаде на разпятие. (Isa 53:5; Mr 15:15; Lu 23:16; Lu 23:24; Lu 23:25; Joh 19:1; Joh 19:16) 27 Тогава войниците на управителя заведоха Исус в преторията и събраха около Него цялата рота. (Mr 15:16; Joh 19:2) 28 И като Го съблякоха, облякоха Го в пурпурна мантия. (Lu 23:11) 29 Сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и сложиха тръстикова пръчка в дясната Му ръка; и като коленичеха пред Него, подиграваха Му се, като казваха: Здравей, Царю Юдейски! (Isa 53:3) 30 И Го заплюваха, взеха тръстиковата пръчка и Го удряха по главата. (Isa 50:6; Mt 26:67) 31 И след като се подиграха с Него, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи, и Го заведоха да Го разпънат. (Isa 53:7) 32 А на излизане намериха един киринеец, на име Симон; него заставиха да носи кръста Му. (Nu 15:35; 1Ki 21:13; Mr 15:21; Lu 23:26; Joh 19:17; Ac 7:58; Heb 13:12) 33 И като стигнаха до едно място, наречено Голгота, което значи Лобно място[2], (Mr 15:22; Lu 23:33; Joh 19:17; Heb 13:12) 34 дадоха Му да пие вино, размесено с жлъчка; но Той, като вкуси, не прие да пие. (Ps 69:21; Ps 69:22; Mt 27:48) 35 И когато Го разпънаха, разделиха си дрехите Му, като хвърлиха жребий. (Ps 22:18; Ps 22:19; Mr 15:24; Lu 23:34; Joh 19:24) 36 И седяха там да Го пазят. (Mt 27:54; Mr 15:26; Lu 23:38; Joh 19:19) 37 И поставиха над главата Му надпис с обвинението Му, който гласеше: Този е Исус, Юдейският Цар. 38 Заедно с Него бяха разпънати двама разбойници, един отдясно и един отляво. (Isa 53:12; Mr 15:27; Lu 23:32; Lu 23:33; Joh 19:18) 39 А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и казваха: (Ps 22:7; Ps 22:8; Ps 109:25; Mr 15:29; Lu 23:35) 40 Ти, Който разрушаваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си. Ако си Божий Син, слез от кръста. (Mt 26:61; Mt 26:63; Mr 14:58; Joh 2:19) 41 Също и главните свещеници с книжниците и старейшините Го подиграваха, като казваха: 42 Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Ако е Израилевият Цар! Нека слезе сега от кръста и ще повярваме в Него. 43 Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм. (Ps 22:8; Ps 22:9; Ps 22:18; Mr 15:32; Lu 23:39) 44 По същия начин Го ругаеха и разпънатите с Него разбойници. 45 А от шестия час до деветия час тъмнина покриваше цялата земя. (Am 8:9; Mr 15:33; Lu 23:44) 46 А около деветия час Исус извика със силен глас: Ели, Ели, лама савахтани?, т. е.: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? (Ps 22:1; Ps 22:2; Mr 15:34; Heb 5:7) 47 Някои от стоящите там, като чуха, казаха: Той вика Илия. 48 И веднага един от тях се завтече, взе гъба, натопи я в оцет и като я надяна на тръстикова пръчка, даде Му да пие. (Ps 69:21; Ps 69:22; Mr 15:36; Lu 23:36; Joh 19:29) 49 А другите казаха: Остави! Да видим дали ще дойде Илия да Го избави. 50 А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна. (Mr 15:37; Lu 23:46) 51 И, ето, завесата на храма се раздра на две отгоре додолу, земята се разтресе, скалите се разпукаха, (Ex 26:31; 2Ch 3:14; Mr 15:38; Lu 23:45; Heb 10:20) 52 гробовете се разтвориха и много тела на починали светии бяха възкресени, 53 които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в святия град и се явиха на мнозина. 54 А стотникът и онези, които заедно с него пазеха Исус, като видяха земетресението и всичко, което стана, много се уплашиха и казаха: Наистина този беше Син на Бога. (Mt 27:36; Mr 15:39; Lu 23:47) 55 Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исус от Галилея и Му служеха; (Lu 8:2; Lu 8:3) 56 сред тях бяха Мария Магдалена и Мария, майка на Яков и на Йосия, и майката на Зеведеевите синове. (Mr 15:40) 57 И когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Исус. (Mr 15:42; Mr 15:43; Lu 23:50; Joh 19:38) 58 Той дойде при Пилат и поиска тялото на Исус. Тогава Пилат заповяда да му се даде. 59 Йосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащеница 60 и го положи в своя нов гроб, който беше изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, си отиде. (Isa 53:9) 61 А там бяха Мария Магдалена и другата Мария, които седяха срещу гроба. 62 И на следващия ден, който беше след деня на Приготовлението за празника, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилат и казаха: 63 Господарю, спомнихме си, че Онзи измамник приживе каза: След три дни ще възкръсна. (Mt 16:21; Mt 17:23; Mt 20:19; Mt 26:61; Mr 8:31; Mr 10:34; Lu 9:22; Lu 18:33; Lu 24:6; Lu 24:7; Joh 2:19) 64 Затова заповядай гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и да кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата. 65 Пилат им каза: Вземете стража; идете, пазете Го, както знаете. 66 А те отидоха и завардиха гроба, и заедно със стражата запечатаха камъка. (Da 6:17) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.