Matthew 26

King James Version

1 And it came to pass, when Jesus had finished all these sayings, he said unto his disciples, 

2 Ye know that after two days is the feast of the passover, and the Son of man is betrayed to be crucified. 

3 Then assembled together the chief priests, and the scribes, and the elders of the people, unto the palace of the high priest, who was called Caiaphas, 

4 And consulted that they might take Jesus by subtilty, and kill him. 

5 But they said, Not on the feast day, lest there be an uproar among the people. 

6 Now when Jesus was in Bethany, in the house of Simon the leper, 

7 There came unto him a woman having an alabaster box of very precious ointment, and poured it on his head, as he sat at meat. 

8 But when his disciples saw it, they had indignation, saying, To what purpose is this waste? 

9 For this ointment might have been sold for much, and given to the poor. 

10 When Jesus understood it, he said unto them, Why trouble ye the woman? for she hath wrought a good work upon me. 

11 For ye have the poor always with you; but me ye have not always. 

12 For in that she hath poured this ointment on my body, she did it for my burial. 

13 Verily I say unto you, Wheresoever this gospel shall be preached in the whole world, there shall also this, that this woman hath done, be told for a memorial of her. 

14 Then one of the twelve, called Judas Iscariot, went unto the chief priests, 

15 And said unto them, What will ye give me, and I will deliver him unto you? And they covenanted with him for thirty pieces of silver. 

16 And from that time he sought opportunity to betray him. 

17 Now the first day of the feast of unleavened bread the disciples came to Jesus, saying unto him, Where wilt thou that we prepare for thee to eat the passover? 

18 And he said, Go into the city to such a man, and say unto him, The Master saith, My time is at hand; I will keep the passover at thy house with my disciples. 

19 And the disciples did as Jesus had appointed them; and they made ready the passover. 

20 Now when the even was come, he sat down with the twelve. 

21 And as they did eat, he said, Verily I say unto you, that one of you shall betray me. 

22 And they were exceeding sorrowful, and began every one of them to say unto him, Lord, is it I? 

23 And he answered and said, He that dippeth his hand with me in the dish, the same shall betray me. 

24 The Son of man goeth as it is written of him: but woe unto that man by whom the Son of man is betrayed! it had been good for that man if he had not been born. 

25 Then Judas, which betrayed him, answered and said, Master, is it I? He said unto him, Thou hast said. 

26 And as they were eating, Jesus took bread, and blessed it, and brake it, and gave it to the disciples, and said, Take, eat; this is my body. 

27 And he took the cup, and gave thanks, and gave it to them, saying, Drink ye all of it; 

28 For this is my blood of the new testament, which is shed for many for the remission of sins. 

29 But I say unto you, I will not drink henceforth of this fruit of the vine, until that day when I drink it new with you in my Father's kingdom. 

30 And when they had sung an hymn, they went out into the mount of Olives. 

31 Then saith Jesus unto them, All ye shall be offended because of me this night: for it is written, I will smite the shepherd, and the sheep of the flock shall be scattered abroad. 

32 But after I am risen again, I will go before you into Galilee. 

33 Peter answered and said unto him, Though all men shall be offended because of thee, yet will I never be offended. 

34 Jesus said unto him, Verily I say unto thee, That this night, before the cock crow, thou shalt deny me thrice. 

35 Peter said unto him, Though I should die with thee, yet will I not deny thee. Likewise also said all the disciples. 

36 Then cometh Jesus with them unto a place called Gethsemane, and saith unto the disciples, Sit ye here, while I go and pray yonder. 

37 And he took with him Peter and the two sons of Zebedee, and began to be sorrowful and very heavy. 

38 Then saith he unto them, My soul is exceeding sorrowful, even unto death: tarry ye here, and watch with me. 

39 And he went a little farther, and fell on his face, and prayed, saying, O my Father, if it be possible, let this cup pass from me: nevertheless not as I will, but as thou wilt. 

40 And he cometh unto the disciples, and findeth them asleep, and saith unto Peter, What, could ye not watch with me one hour? 

41 Watch and pray, that ye enter not into temptation: the spirit indeed is willing, but the flesh is weak. 

42 He went away again the second time, and prayed, saying, O my Father, if this cup may not pass away from me, except I drink it, thy will be done. 

43 And he came and found them asleep again: for their eyes were heavy. 

44 And he left them, and went away again, and prayed the third time, saying the same words. 

45 Then cometh he to his disciples, and saith unto them, Sleep on now, and take your rest: behold, the hour is at hand, and the Son of man is betrayed into the hands of sinners. 

46 Rise, let us be going: behold, he is at hand that doth betray me. 

47 And while he yet spake, lo, Judas, one of the twelve, came, and with him a great multitude with swords and staves, from the chief priests and elders of the people. 

48 Now he that betrayed him gave them a sign, saying, Whomsoever I shall kiss, that same is he: hold him fast. 

49 And forthwith he came to Jesus, and said, Hail, master; and kissed him. 

50 And Jesus said unto him, Friend, wherefore art thou come? Then came they, and laid hands on Jesus, and took him. 

51 And, behold, one of them which were with Jesus stretched out his hand, and drew his sword, and struck a servant of the high priest's, and smote off his ear. 

52 Then said Jesus unto him, Put up again thy sword into his place: for all they that take the sword shall perish with the sword. 

53 Thinkest thou that I cannot now pray to my Father, and he shall presently give me more than twelve legions of angels? 

54 But how then shall the scriptures be fulfilled, that thus it must be? 

55 In that same hour said Jesus to the multitudes, Are ye come out as against a thief with swords and staves for to take me? I sat daily with you teaching in the temple, and ye laid no hold on me. 

56 But all this was done, that the scriptures of the prophets might be fulfilled. Then all the disciples forsook him, and fled. 

57 And they that had laid hold on Jesus led him away to Caiaphas the high priest, where the scribes and the elders were assembled. 

58 But Peter followed him afar off unto the high priest's palace, and went in, and sat with the servants, to see the end. 

59 Now the chief priests, and elders, and all the council, sought false witness against Jesus, to put him to death; 

60 But found none: yea, though many false witnesses came, yet found they none. At the last came two false witnesses, 

61 And said, This fellow said, I am able to destroy the temple of God, and to build it in three days. 

62 And the high priest arose, and said unto him, Answerest thou nothing? what is it which these witness against thee? 

63 But Jesus held his peace. And the high priest answered and said unto him, I adjure thee by the living God, that thou tell us whether thou be the Christ, the Son of God. 

64 Jesus saith unto him, Thou hast said: nevertheless I say unto you, Hereafter shall ye see the Son of man sitting on the right hand of power, and coming in the clouds of heaven. 

65 Then the high priest rent his clothes, saying, He hath spoken blasphemy; what further need have we of witnesses? behold, now ye have heard his blasphemy. 

66 What think ye? They answered and said, He is guilty of death. 

67 Then did they spit in his face, and buffeted him; and others smote him with the palms of their hands, 

68 Saying, Prophesy unto us, thou Christ, Who is he that smote thee? 

69 Now Peter sat without in the palace: and a damsel came unto him, saying, Thou also wast with Jesus of Galilee. 

70 But he denied before them all, saying, I know not what thou sayest. 

71 And when he was gone out into the porch, another maid saw him, and said unto them that were there, This fellow was also with Jesus of Nazareth. 

72 And again he denied with an oath, I do not know the man. 

73 And after a while came unto him they that stood by, and said to Peter, Surely thou also art one of them; for thy speech bewrayeth thee. 

74 Then began he to curse and to swear, saying, I know not the man. And immediately the cock crew. 

75 And Peter remembered the word of Jesus, which said unto him, Before the cock crow, thou shalt deny me thrice. And he went out, and wept bitterly. 

King James Bible (1769). Public Domain.
Please note the following exceptions for use and publication in the United Kingdom: Cambridge University Press

Matthew 26

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society

Заговорът за убийството на Исус Христос

1 Когато Исус свърши тези думи, каза на учениците Си: (Mr 14:1; Lu 22:1; Joh 11:45) 

2 Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие. (Mr 14:1; Lu 22:1; Joh 13:1) 

3 Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каяфа, (Ps 2:2; Joh 11:47; Ac 4:25) 

4 и се наговаряха как да уловят Исус с измама и да Го убият; 

5 но си казваха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа. 

Помазването на Исус Христос във Витания

6 А когато Исус беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения, (Mt 21:17; Mr 14:3; Joh 11:1; Joh 11:2; Joh 12:1) 

7 до Него се приближи една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, докато Той седеше на трапезата. (Joh 12:3) 

8 А учениците, като видяха това, възнегодуваха, като казваха: Защо се прахоса това? (Joh 12:4) 

9 Защото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на сиромасите. 

10 Като забеляза това, Исус им каза: Защо досаждате на жената? Понеже тя извърши добро дело за Мене. 

11 Защото сиромасите винаги се намират между вас, но Аз не винаги съм между вас. (De 15:11; Mt 18:20; Mt 28:20; Joh 12:8; Joh 13:33; Joh 14:19; Joh 16:5; Joh 16:28; Joh 17:11) 

12 Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми, направи го, за да Ме приготви за погребение. 

13 Истина ви казвам: Където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя направи. 

Предателството на Юда

14 Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници и каза: (Mt 10:4; Mr 14:10; Lu 22:3; Joh 13:2; Joh 13:30) 

15 Какво ще ми дадете, за да ви Го предам? И те му определиха награда от тридесет сребърника. (Zec 11:12; Zec 11:13; Mt 27:3) 

16 И оттогава той търсеше удобен случай да им Го предаде. 

Тайната вечеря

17 А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Исус и казаха: Къде искаш да Ти приготвим, за да ядеш Пасхата? (Ex 12:5; Ex 12:6; Ex 12:18; Mr 14:12; Lu 22:7; Lu 22:8) 

18 Той каза: Идете в града при еди-кого си и му кажете: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам Пасхата с учениците Си. 

19 И учениците направиха, както им заръча Исус, и приготвиха Пасхата. 

20 И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика. (Mr 14:17; Lu 22:14; Joh 13:21) 

21 И докато ядяха, каза: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. 

22 А те, много наскърбени, започнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи? 

23 Той отговори: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде. (Ps 41:9; Lu 22:21; Joh 13:18) 

24 Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил. (Isa 53:3; Da 9:26; Mr 9:12; Lu 24:25; Lu 24:26; Lu 24:46; Joh 17:12; Ac 17:2; Ac 17:3; Ac 26:22; Ac 26:23; 1Co 15:3) 

25 А Юда, който Го предаде, попита: Да не съм аз, Учителю? Исус му отвърна: Ти каза. 

26 И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови го и го разчупи, и като го даваше на учениците, каза: Вземете, яжте – това е Моето тяло. (Mr 14:22; Lu 22:19; 1Co 10:16; 1Co 11:23) 

27 Взе и чашата и като благодари на Бога, даде им и каза: Пийте от нея всички! (Mr 14:23) 

28 Защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за прощаване на греховете. (Ex 24:8; Le 17:11; Jer 31:31; Mt 20:28; Ro 5:15; Heb 9:22) 

29 Но казвам ви, че отсега нататък няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Своя Отец. (Mr 14:25; Lu 22:18; Ac 10:41) 

30 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. (Mr 14:26) 

Исус предсказва отричането на Петър

31 Тогава Исус им каза: Вие всички ще се съблазните поради Мене тази нощ, защото е писано: „Ще поразя пастира; и овцете на стадото ще се разпръснат.“ (Zec 13:7; Mt 11:6; Mr 14:27; Lu 22:31; Joh 13:36; Joh 16:32) 

32 А след като бъда възкресен, ще отида преди вас в Галилея. (Mt 28:7; Mt 28:10; Mt 28:16; Mr 14:28; Mr 16:7) 

33 А Петър Му отговори: Дори и всички да се съблазнят поради Теб, аз никога няма да се съблазня. 

34 Исус Му каза: Истина ти казвам, че тази нощ, преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. (Mr 14:30; Lu 22:34; Joh 13:38) 

35 Петър Му каза: Дори ако се наложи да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и всички други ученици. 

В Гетсиманската градина

36 Тогава Исус дойде с тях на едно място, наречено Гетсимания; и каза на учениците Си: Поседете тук, докато отида там да се помоля. (Mr 14:32; Lu 22:39; Joh 18:1) 

37 И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да тъгува. (Mt 4:21; Joh 12:27) 

38 Тогава им каза: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мен. (Joh 12:27) 

39 И като отиде малко напред, падна на лицето Си и се молеше, като казваше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш. (Mt 20:22; Mr 14:35; Mr 14:36; Lu 22:41; Joh 5:30; Joh 6:38; Joh 12:27; Php 2:8; Heb 5:7; Heb 5:8) 

40 Дойде при учениците и ги намери заспали, и каза на Петър: Не можахте ли поне един час да бдите с Мене? 

41 Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно. (Mr 13:33; Mr 14:38; Lu 22:40; Lu 22:46; Eph 6:18) 

42 Пак отиде втори път и се помоли, като каза: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине тази чаша, без да я пия, нека бъде Твоята воля. 

43 И като дойде, пак ги намери заспали; защото очите им бяха натежали. 

44 И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи. 

45 Тогава дойде при учениците и им каза: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници. 

46 Станете да вървим. Ето, приближи се този, който Ме предава. 

Залавянето на Исус

47 И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него – голямо множество, с мечове и сопи, изпратени от главните свещеници и народните старейшини. (Mr 14:43; Lu 22:47; Joh 18:1; Joh 18:3; Ac 1:16) 

48 А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, като каза: Когото целуна, Той е; хванете Го. 

49 И веднага се приближи до Исус и каза: Здравей, Учителю! И Го целуна. (2Sa 20:9) 

50 А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл, направи го. Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Исус и Го хванаха. (Ps 41:9; Ps 55:13) 

51 И, ето, един от тези, които бяха с Исус, протегна ръка, измъкна ножа си и като удари слугата на първосвещеника, отсече ухото му. (Joh 18:10) 

52 Тогава Исус му каза: Върни ножа си на мястото му, защото всички, които посягат към ножа, от нож ще загинат. (Ge 9:6; Re 13:10) 

53 Или мислиш, че не мога да извикам към Своя Отец и Той да Ми изпрати още сега повече от дванадесет легиона ангели? (2Ki 6:17; Da 7:10) 

54 Но тогава как биха се сбъднали Писанията, според които трябва да стане така? (Ps 21:4; Isa 53:7; Da 9:26; Mt 26:24; Lu 24:25; Lu 24:44; Lu 24:46) 

55 В същия час Исус каза на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и тояги да Ме хванете? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте. 

56 Но всичко това стана, за да се сбъднат Писанията на пророците. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха. (La 4:20; Mt 26:54; Joh 18:15) 

Исус Христос на съд пред Синедриона

57 А тези, които бяха хванали Исус, Го заведоха у първосвещеника Каяфа, където бяха събрани книжниците и старейшините. (Mr 14:53; Lu 22:54; Lu 22:63; Joh 18:12; Joh 18:13; Joh 18:19; Joh 18:24) 

58 А Петър вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със слугите да види края. 

59 А главните свещеници и целият Синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исус, за да Го предадат на смърт; 

60 обаче не намериха, въпреки че дойдоха много лъжесвидетели. Но накрая дойдоха двама и казаха: (De 19:15; Ps 27:12; Ps 35:11; Mr 14:55; Ac 6:13) 

61 Този каза: Мога да разруша Божия храм и за три дни пак да го съградя. (Mt 27:40; Mr 14:58; Joh 2:19) 

62 Тогава първосвещеникът стана и Му каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Тебе? (Mr 14:60) 

63 Но Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос, Божият Син? (Le 5:1; 1Sa 14:24; 1Sa 14:26; Isa 53:7; Mt 27:12; Mt 27:14; Ac 8:33) 

64 Исус му отговори: Ти каза. Но казвам ви, отсега нататък ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Всесилния и идващ на небесните облаци. (Ps 110:1; Isa 53:2; Da 7:13; Da 9:26; Mt 16:27; Mt 24:30; Mt 25:31; Lu 21:27; Joh 1:51; Ac 7:55; 1Th 4:16; Re 1:7) 

65 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето, сега чухме богохулството. Вие какво мислите? (2Ki 18:37; 2Ki 19:1) 

66 А в отговор казаха: Заслужава смъртно наказание. (Le 24:16; Mt 27:30; Joh 19:7) 

67 Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха: (Isa 50:6; Isa 53:3; Mt 27:30; Lu 22:63; Joh 19:3) 

68 Познай, Христе, кой Те удари? (Mr 14:65) 

Отричането на Петър

69 А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исус Галилеянина. (Mr 14:66; Mr 14:67; Lu 22:55; Lu 22:56; Joh 18:15; Joh 18:16; Joh 18:17; Joh 18:25) 

70 А той се отрече пред всички, като каза: Не разбирам какво говориш. 

71 И когато излезе в преддверието, видя го друга слугиня и каза на тези, които бяха там: И този беше с Исус Назарянина. 

72 И Петър пак се отрече с клетва: Не познавам Човека. 

73 След малко се приближиха и онези, които стояха наблизо, и казаха на Петър: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава. (Lu 22:59) 

74 Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Човека. И на часа петелът пропя. (Mr 14:71) 

75 И Петър си спомни думите на Исус, Който беше казал: Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мен. И той излезе навън и плака горко. (Mr 14:30; Lu 22:61; Lu 22:62; Joh 13:38) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.